Съдебните процесуални срокове са срокове, определени в отделни случаи от председателя на Камарата и могат да бъдат удължени. Следователно, при липса на съдебни процесуални срокове, обикновено изобщо няма загуба на време и свързаната с него недопустимост да се вземе пропуснат акт. Прощаването на пропуснатия срок не е възможно през тези срокове.
Всеки законоустановен или съдебен - процесуален срок започва да тече от деня, следващ деня, в който е настъпило събитието, определящо началото на срока.

Завръщане гражданско

Периодите, определени по седмици, месеци или години, приключват на деня, който по своето обозначение съвпада с деня, в който е настъпило събитието, определящо началото на периода, и ако не през месеца, на последния ден от месеца. Ако краят на периода пада в събота, неделя или официален празник, последният ден от периода е следващият работен ден. Срокът се запазва, ако в последния ден от срока бъде предприето действие в съда или молбата бъде предадена на органа, който трябва да я връчи.

OSP признава три форми на съдебни решения

  • а) решението
  • б) резолюция
  • в) платежно нареждане

Решението по принцип решава по същество. По същество на делото трябва да се разбира искане, което е предмет на молба за започване на производство и по което съдът трябва да вземе решение.

Съдебно решение е съдебно решение, с което председателят на камарата или камарата взема решения по всички въпроси, които възникват във връзка с изслушването и разрешаването на спор между страните по граждански дела. Решението взема решение относно условията за уреждане на производството, разноски и т.н.

Третата форма на съдебно решение е заповед за плащане. Редът за плащане се решава по същество. Съдът може, дори без да изслуша ответника, да издаде заповед за плащане, ако искът за изплащане на парична сума, произтичаща от фактите, посочени от ищеца, се упражни. В заповедта за плащане той осъжда ответника да заплати на ищеца и разноските по иска в рамките на 15 дни от получаване на платежното нареждане или да подаде насрещен иск пред съда, издал платежното нареждане, в същия срок .

Платежното нареждане трябва да бъде доставено на ответника в собствените му ръце, алтернативната доставка е изключена. Ако съдът не издаде платежно нареждане, той ще разпореди изслушване.

Валидност на съдебни решения

Валидността на съдебно решение е специална характеристика, която се състои в това, че съдебното решение става принципно неизменяемо и обвързващо за участниците, държавните органи, за юридически и физически лица. Може да се каже, че неизменността на съдебно решение е възникнала, когато производството е приключило правилно и не е подадена надлежна жалба срещу решението.

Изпълнението обикновено се случва три дни след като решението стане окончателно. Не е изключено съдът да даде по-дълъг срок за изпълнение, ако е необходимо. (Например, участник не подава жалба срещу решение, постановено на 1 февруари, решението става окончателно на 16 февруари и участникът е длъжен да се съобрази до 19 февруари, освен ако съдът не е определил по-дълъг срок.)

Решенията обикновено са изпълними само след тяхната валидност и изтичане на срока за изпълнение. В случай на резолюции, резолюцията обикновено е приложима, независимо от нейната валидност. Законът признава много изключения от правилото, че дадена резолюция е изпълнима, независимо от нейната валидност.

-правни институти, чрез които правоимащото лице (участник, негов представител) търси преразглеждане на решението и предходното производство от по-горен съд (апелативен съд, апелативен съд), за да получи обезщетение.

Средствата за защита са

  • а) обжалване
  • б) обжалване
  • в) възобновяване на производството

Средствата за защита могат да бъдат класифицирани по няколко критерия. В зависимост от времето на приемането им - редовни и извънредни средства за защита.

Обикновените жалби са допустими в предвидения от закона срок, чието начало е обвързано с момента на връчване на решението. Едва след изтичането на този срок решението влиза в сила.След това се подават обикновени жалби срещу решения, които все още не са невалидни.

От друга страна, началото на срока за подаване на извънредна жалба е свързано само с момента, в който решението е окончателно.
Обикновено средство за защита е обжалване, извънредно средство за защита е обжалване и възобновяване на производството.

  • Допустимост на жалбата - жалбата е допустима само срещу решението на първоинстанционния съд, никога срещу решението на първоинстанционния съд. Жалба може да бъде подадена както срещу решението на окръжния съд, така и срещу решението на регионалния съд.Апелацията е допустима само ако участникът не я е предал или не я е взел обратно. Участникът може да се откаже от обжалването от момента на обявяване на решението до края на последния ден от периода на обжалване.
  • Навременност на подаване на жалба - жалбата се подава в рамките на 15 дни от връчването на решението в съда, срещу който е насочено решението. Жалбата се подава навреме, дори ако е била подадена след изтичане на 15-дневния срок, тъй като жалбоподателят е бил ръководен от съда, като неправилно е инструктирал съда относно срока за подаване на жалба до компетентния съд или жалбата се препраща на органа, който е длъжен да го обслужва.
  • Подаване на жалба от упълномощено лице - то може да бъде страна само в производството

Формалности на жалбата

а) посочването на съда, до който е адресирано
б) кой го подава
в) указание срещу кое решение е насочена жалбата
г) какво представлява грешка в обжалваното решение или в съдебна процедура
д) какво търси жалбоподателят
е) подпис
ж) дата