plv ifo 1x200 mg (lék.inj.skl.)
Съдържание на резюмето на характеристиките (SPC)
Приложение № 1 към уведомлението за промяна в регистрацията на лекарствен продукт, ев. не. 2010/05839
КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА
ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
Гемцитабин STADA 200 mg
Гемцитабин STADA 1 g
КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
Всеки флакон съдържа гемцитабин хидрохлорид, еквивалентен на 200 mg гемцитабин.
Всеки флакон съдържа гемцитабин хидрохлорид, еквивалентен на 1000 mg гемцитабин.
След разтваряне разтворът съдържа 38 mg/ml гемцитабин.
Всеки флакон от 200 mg съдържа 3,5 mg (2 пъти на всеки 3 седмици.
Използвайте в комбинация
Препоръчва се гемцитабин в комбинация с паклитаксел, като паклитаксел (175 mg/m2) се дава на 1-ви ден в продължение на приблизително 3 часа като интравенозна инфузия, последван от гемцитабин (1,250 mg/m2) като 30-минутна интравенозна инфузия на 1 и 8 ден ден от всеки 21-дневен цикъл. Дозировката във всички цикли или в един от циклите може да бъде намалена в зависимост от степента на токсичност, наблюдавана при пациента. Пациентите трябва да имат абсолютен брой гранулоцити най-малко 1500 (x106/l), преди да започнат комбинацията от гемцитабин с паклитаксел.
Използвайте в комбинация
Препоръчва се гемцитабин в комбинация с карбоплатин, като гемцитабин 1 000 mg/m2 се дава на 1 и 8 ден от всеки 21-дневен цикъл като 30-минутна интравенозна инфузия. След гемцитабин, карбоплатин се прилага на 1 ден, докато се достигне площ под кривата (AUC) от 4,0 mg/ml/min. Дозировката във всички цикли или в един от циклите може да бъде намалена в зависимост от степента на токсичност, наблюдавана при пациента.
Мониторинг на токсичността и корекция на дозата за токсичност
Корекция на дозата поради нехематологична токсичност
За откриване на нехематологична токсичност са необходими редовни прегледи и мониторинг на бъбречно и бъбречно увреждане
чернодробна функция. Дозировката във всички цикли или в един от циклите може да бъде намалена в зависимост от степента на токсичност, наблюдавана при пациента. Като цяло, в случай на тежка (степен 3 или 4) нехематологична токсичност, с изключение на гадене/повръщане, лечението с гемцитабин трябва да бъде прекратено или намалено по преценка на лекуващия лекар. Дози не трябва да се прилагат, докато лекарят прецени, че токсичността е отзвучала.
За корекции на дозата на цисплатин, карбоплатин и паклитаксел в комбинирана терапия, вижте съответната Кратка характеристика на продукта.
Корекция на дозата поради хематологична токсичност
При всички показания броят на тромбоцитите и кръвната картина на пациента трябва да се проследяват преди всяка доза
гранулоцити. Пациентите трябва да имат абсолютен брой гранулоцити най-малко 1500 преди началото на цикъла
(x10 6/l) и тромбоцити 100 000 (x10 6/l).
По време на цикъла
Дозите на гемцитабин трябва да се коригират по време на цикъла съгласно следните таблици:
100 000 (x 10 6/1).
100 000 (x 10 6/1).
Корекция на дозата поради хематологична токсичност в следващите цикли за всички показания
Дозата на гемцитабин трябва да бъде намалена до 75% от началната доза от началния цикъл за следното
• абсолютен брой гранулоцити 6/l за повече от 5 дни
• абсолютен брой гранулоцити 6/l повече от 3 дни
• тромбоцити 6/л
• забавяне на цикъла с повече от 1 седмица поради токсичност
Гемцитабин се понася добре по време на инфузията и може да се прилага амбулаторно. Ако се случи екстравазация, инфузията обикновено трябва да бъде спряна незабавно и може да се инжектира отново в друг кръвоносен съд. След приложението пациентът трябва да бъде внимателно наблюдаван.
За инструкции относно разтварянето вижте точка 6.6.
Специални групи пациенти
Пациенти с бъбречно или чернодробно увреждане
Гемцитабин трябва да се използва с повишено внимание при пациенти с чернодробна или бъбречна недостатъчност, тъй като липсата на информация от клиничните проучвания не позволява да се препоръчва точно дозиране за тези групи пациенти (вж. Точки 4.4 и 5.2).
Пациенти в напреднала възраст (> 65 години)
Пациенти на възраст над 65 години понасят добре гемцитабин. Няма данни, че се налага корекция на дозата при пациенти в напреднала възраст, с изключение на препоръчаните при всички пациенти (вж. Точка 5.2).
Педиатрични пациенти (7 дни) - анализът на данните не показва повишаване на токсичността, ако има такава
гемцитабин, прилаган повече от 7 дни преди или след облъчване, с изключение на връщането на реакцията на облъчване. Данните предполагат, че лечението с гемцитабин може да започне след отзвучаване на острите ефекти от облъчването или поне една седмица след облъчването.
Съобщава се за радиационно увреждане при едновременно и несъпътстващо приложение на гемцитабин през
целеви тъкани (напр. езофагит, колит и пневмонит).
Ваксината срещу жълта треска и други живи атенюирани ваксини не се препоръчват поради риск от системни,
възможно фатално заболяване, особено при имунокомпрометирани пациенти.
4.6 Бременност и кърмене
Няма достатъчно данни за употребата на гемцитабин при бременни жени. Проучвания върху животни
доказана репродуктивна токсичност (вж. точка 5.3). Въз основа на резултатите от проучвания върху животни
и механизмът на действие на гемцитабин не трябва да се използват по време на бременност, освен ако не е абсолютно необходимо. Жените трябва да бъдат посъветвани да не забременяват по време на лечението с гемцитабин и да информират незабавно своя лекар, ако забременеят.
Не е известно дали гемцитабин се екскретира в кърмата при хора и не могат да бъдат изключени нежелани реакции при кърмачета. Кърменето трябва да бъде спряно по време на лечението с гемцитабин.
При репродуктивни проучвания гемцитабин причинява хипосперматогенеза при мъжки мишки (вж. Точка 5.3). Следователно мъжете, лекувани с гемцитабин, трябва да бъдат посъветвани да не раждат дете по време и в продължение на 6 месеца след лечението и да бъдат информирани за възможността за криоконсервация на сперматозоиди преди лечението поради възможно безплодие поради лечение с гемцитабин.
4.7 Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини
Не са провеждани проучвания за ефектите върху способността за шофиране и работа с машини. Оказа се
гемцитабин обаче причинява леко до умерено сънливост, особено в комбинация с консумация на алкохол. Пациентите трябва да бъдат посъветвани да не шофират или да работят с машини, ако получат признаци на сънливост след получаване на гемцитабин.
4.8 Нежелани лекарствени реакции
Най-често съобщаваните нежелани лекарствени реакции, свързани с лечението с гемцитабин, са: гадене със или без повръщане, повишаване на чернодробните трансаминази (AST/ALT) и алкална фосфатаза, отчетени при приблизително 60% от пациентите; протеинурия и хематурия са докладвани при приблизително 50% от пациентите; задух се съобщава при 10-40% от пациентите (най-висока честота при пациенти с рак на белия дроб); Алергичен кожен обрив се среща при приблизително 25% от пациентите и е свързан с сърбеж при 10% от пациентите.
Дозата, скоростта на инфузия и интервалът между дозите могат да повлияят на честотата и тежестта на нежеланите реакции (вж. Точка 4.4). Нежеланите реакции като намаляване на тромбоцитите, левкоцитите и гранулоцитите ограничават дозата (вж. Точка 4.2).
Данни от клинични проучвания
Честотите се определят като: Много чести (≥1/10), Чести (≥1/100 до 2), прилагани като интравенозна инфузия в продължение на 30 минути на всеки 2 седмици с клинично приемлива токсичност, в случай на съмнение за предозиране, пациентът трябва да бъде наблюдаван, се наблюдава и кръвна картина и се осигури поддържащо лечение, ако е необходимо.
5. ФАРМАКОЛОГИЧНИ СВОЙСТВА
5.1 Фармакодинамични свойства
Фармакотерапевтична група: пиримидинови аналози
ATC код: L01BC05.
Цитотоксична активност в модели на клетъчни култури
Гемцитабин показва значителни цитотоксични ефекти срещу голям брой култивирани мишки и
човешки туморни клетки. Неговият ефект е фазово специфичен, гемцитабинът предимно убива клетките, v
който ДНК синтез се осъществява (S-фаза) и при определени обстоятелства блокира прогресията на клетките от G1 до S фаза. In vitro цитотоксичният ефект на гемцитабин зависи от концентрацията и времето.
Антитуморна активност в предклинични модели
При животински туморни модели антитуморната активност на гемцитабин зависи от честотата. Когато гемцитабин се прилага ежедневно, се наблюдава висока смъртност при животните, но минимална антитуморна активност. Ако обаче гемцитабин се прилага на всеки трети или четвърти ден, той може да се прилага в нелетални дози със значителна антитуморна активност срещу широк спектър от миши тумори.
Клетъчен метаболизъм и механизъм на действие: Гемцитабин (dFdC), антиметаболит на пиримидин, се метаболизира вътреклетъчно от нуклеозид киназа до активен нуклеозид дифосфат (dFdCDP) - и нуклеозид трифосфат (dFdCTP). Цитотоксичният ефект на гемцитабин е инхибиране на синтеза на ДНК чрез два механизма на действие чрез dFdCDP и dFdCTP. В първата, dFdCDP инхибира рибонуклеотид редуктазата, която е единствено отговорна за катализацията на генериращи реакции на дезоксинуклеозид трифосфат (dCTP) за синтез на ДНК. Инхибирането на този ензим от dFdCDP обикновено намалява концентрацията на дезоксинуклеозиди и по-специално концентрацията на dCTP. Във втория dFdCTP той се конкурира с dCTP за включване в ДНК веригата (автопотенциране).
Също така, малко количество гемцитабин може да бъде включено в РНК. Така намален по този начин
вътреклетъчната концентрация на dCTP засилва включването на dFdCTP в ДНК. EPSilon ДНК полимераза не е в състояние да премахне гемцитабин и да възстанови ДНК веригите. След като гемцитабин се включи в ДНК, към получената верига се добавя друг нуклеотид. След това добавяне има по същество пълно инхибиране на по-нататъшния синтез на ДНК (скрито прекратяване на веригата). Веднъж включен в ДНК, гемцитабин изглежда предизвиква програмирана клетъчна смърт, известна като апоптоза.
Рак на пикочния мехур
Рандомизирано проучване фаза III при 405 пациенти с напреднал или метастатичен рак
пикочния мехур от преходния епител не показва разлика между двете лечения
гемцитабин/цисплатин срещу метотрексат/винбластин/адриамицин/цисплатин (MVAC)
средна преживяемост (12,8 и 14,8 месеца, p = 0,547), време до прогресия на заболяването (7,4 и 7,6 месеца, p = 0,842) и степен на отговор (49,4% и 45,7%, p = 0,512). Въпреки това, комбинацията от гемцитабин с цисплатин има по-добър профил на токсичност от MVAC.
В рандомизирано проучване фаза III при 126 пациенти с напреднал или метастатичен рак
от панкреаса, гемцитабин показва статистически значително по-голям брой клинични отговори
подобрения като 5-флуороурацил (23,8% и 4,8%, р = 0,0022). Също така се наблюдава статистически значимо
удължаване на времето до прогресия от 0,9 на 2,3 месеца (log-rank p 2 .
Обемът в периферното отделение не зависи от пола.
Счита се, че свързването с плазмените протеини е незначително.
Полуживот: Варира от 42 до 94 минути, в зависимост от възрастта и пола. В препоръчителната доза
режим, гемцитабин се елиминира почти напълно в рамките на 5 до 11 часа от началото на инфузията. Гемцитабин не се натрупва, когато се прилага седмично.
Гемцитабин се метаболизира бързо от цитидин деаминаза в черния дроб, бъбреците, кръвта и други тъкани. IN
гемцитабинови монофосфати, дифосфати и трифосфати (dFdCMP) се образуват чрез вътреклетъчен метаболизъм,
dFdCDP и dFdCTP), от които дифосфатите и трифосфатите се считат за активни. Те вътреклетъчно
метаболити не са открити в плазмата или урината. Първичният метаболит 2'-дезокси-2 ', 2'-дифлуороуридин (dFdU) е неактивен и се открива в плазмата и урината.
Системният клирънс варира от 29,2 l/h/m2 до 92,2 l/h/m2, в зависимост от пола и възрастта.
(междуиндивидуалната вариабилност е 52,2%). Клирънсът при жените е с около 25% по-нисък, отколкото при мъжете.
Намалява клирънсът с възрастта както при мъжете, така и при жените, но все още остава бърз. В препоръчителната доза
гемцитабин 1000 mg/m2, приложен като 30-минутна инфузия, по-ниските стойности на клирънс при жени и мъже може да не изискват намаляване на дозата на гемцитабин.
Елиминиране на урината: По-малко от 10% се екскретира непроменено.
Бъбречният клирънс е 2 до 7 l/h/m2.
В рамките на една седмица от приложението, 92 до 98% от приложената доза гемцитабин се екскретира с урината, 99%, предимно като dFdU, а 1% от дозата се екскретира във фекалиите.
Този метаболит може да бъде намерен в мононуклеарните клетки на периферната кръв и изброен по-долу
информацията се отнася до тези клетки. Вътреклетъчните концентрации се увеличават пропорционално на дозите
гемцитабин 35-350 mg/m2/30 минути, което води до стационарни концентрации от 0,4-5/g/ml. При плазмени концентрации на гемцитабин над 5 µg/ml, нивата на dFdCTP не се повишават, което показва насищане в тези клетки.
Терминален полуживот: 0,7-12 часа.
Максимални плазмени концентрации (3-15 минути след края на 30-минутна инфузия на доза от 1000 mg/m2): 28-52/g/ml.
Най-ниска концентрация след приложение веднъж седмично: 0,07-1,12/g/ml, без видимо натрупване.
Трифазна графика на плазмената концентрация и време, среден полуживот на крайната фаза - 65 часа (диапазон 33-84 часа).
Образуване на dFdU от изходния материал: 91% -98%.
Среден обем на разпределение в централното отделение: 18 l/m2 (диапазон 11-22 l/m 2).
Среден обем на разпределение в стационарно състояние (Vss): 150 l/m2 (диапазон 96-228 l/m 2).
Разпределение на тъканите: обширно.
Среден привиден клирънс: 2,5 l/h/m2 (диапазон 1-4 l/h/m 2).
Екскреция с урината: пълна.
Комбинирана терапия с гемцитабин и паклитаксел
Комбинираната терапия не повлиява фармакокинетиката на гемцитабин или паклитаксел.
Комбинирана терапия с гемцитабин и карбоплатин
Фармакокинетиката на гемцитабин не се повлиява, когато се комбинира с карбоплатин.
Бъбречна недостатъчност
Леката до умерена бъбречна недостатъчност (GFR от 30 ml/min до 80 ml/min) няма постоянен, значителен ефект върху фармакокинетиката на гемцитабин.
5.3 Предклинични данни за безопасност
При проучвания за токсичност при многократни дози, продължили до 6 месеца при мишки и кучета, това е важно
откриване на дозо- и дозозависимо и обратимо потискане на хематопоезата.
Гемцитабин е мутагенен при in vitro тест за мутагенност и in vivo микроядрен тест за костен мозък.
Не са провеждани дългосрочни проучвания върху животни за оценка на канцерогенния потенциал на гемцитабин.
При проучвания за фертилитета гемцитабин причинява обратима хипосперматогенеза при мишки
мъже. Не се наблюдава ефект върху женския фертилитет.
Оценката на експериментални проучвания върху животни показа репродуктивна токсичност, напр. вродени малформации и други ефекти върху ембрионалното или феталното развитие, бременността или пери- и постнаталното развитие.
6. ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ
6.1 Списък на помощните вещества
Гемцитабин STADA 200 mg съдържа:
Натриев хидроксид (за корекция на pH)
Солна киселина (за корекция на pH)
Гемцитабин STADA 1 g съдържа:
Натриев хидроксид (за корекция на pH)
Солна киселина (за корекция на pH)
6.2 Несъвместимости
Този лекарствен продукт не трябва да се смесва с други лекарствени продукти, с изключение на посочените в точка 6.6.
6.3 Срок на годност
Неотворени флакони:3 години.
Химичната и физическата стабилност при употреба се определят за 24 часа при 30 ° С. От микробиологични
В това отношение продуктът трябва да се използва незабавно. Ако не се използва незабавно, времето и условията за съхранение преди употреба са отговорност на потребителя и обикновено не трябва да надвишават 24 часа при стайна температура, освен ако разтварянето (и допълнително разреждане, ако е приложимо) се извършва при контролирана и валидирана асептична условия.
Разтворените разтвори на гемцитабин не трябва да се съхраняват в хладилник, тъй като могат да се образуват
6.4 Специални условия на съхранение
Неотворен флакон: Това лекарство не изисква специални условия за съхранение.
За условията на съхранение на разтворения лекарствен продукт вижте точка 6.3.
6.5 Данни за опаковката
Гемцитабин STADA 200 mg
10 ml флакон от безцветно тръбно стъкло тип I със запушалка от бромобутилова гума и 20 мм джанта.
Гемцитабин STADA 1 g
50 ml флакон от безцветно духано стъкло тип I със запушалка от бромобутилова гума и джанта от 20 mm.
Всяка опаковка съдържа 1 флакон.
6.6 Специални предпазни мерки при изхвърляне и работа
При подготовката и изхвърлянето на инфузионния разтвор трябва да се спазват обичайните предпазни мерки за цитотоксичните агенти. Инфузионният разтвор трябва да се обработва в предпазна кутия, като се използват защитни палта и ръкавици. Ако не е налична предпазна кутия, оборудването трябва също да включва маска и очила.
Ако разтворът влезе в контакт с очите, може да се появи силно дразнене. Очите трябва да се вземат незабавно
и изплакнете обилно с вода. Ако дразненето продължава, консултирайте се с лекар. Ако разтворът се разлее
върху кожата, измийте добре кожата с вода.
Инструкции за разтваряне (и допълнително разреждане, ако е необходимо)
Единственият одобрен разтворител за разтваряне на стерилен гемцитабин на прах е 9 mg/ml
(0,9%) инжекционен разтвор на натриев хлорид (без консервант). По отношение на разтворимостта е така
максимална концентрация на гемцитабин след разтваряне 40 mg/ml. При разтваряне в концентрации
по-високи от 40 mg/ml може да доведе до непълно разтваряне и трябва да се избягва.
1. Използвайте асептична техника по време на разтваряне и последващо разреждане на гемцитабин за приложение
2. За разтваряне добавете 5 ml стерилен инжекционен разтвор на натриев хлорид 9 mg/ml (0,9%), без
консерванти, флакон до 200 mg или 25 ml стерилен инжекционен разтвор
натриев хлорид 9 mg/ml (0,9%), без консервант, към флакон от 1000 mg. Като цяло
обемът след разтваряне е 5,26 ml (флакон от 200 mg) или 26,3 ml (флакон от 1000 mg).
флакон). По този начин се получава концентрация на гемцитабин от 38 mg/ml, която също отчита обема
лиофилизиран прах. Разклатете, за да се разтвори прахът. Разтворът може допълнително да се разрежда стерилно
натриев хлорид 9 mg/ml (0,9%) инжекционен разтвор, без консервант. Възстановен
разтворът е бистър, безцветен до бледожълт.
3. Парентералните лекарствени продукти трябва да се проверяват визуално за наличие на частици и обезцветяване преди приложение. Ако се появят частици, не използвайте лекарството.
Неизползваният продукт или отпадъчните материали трябва да се изхвърлят в съответствие с местните изисквания
7. ПРИТЕЖАТЕЛ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
STADA Arzneimittel AG
D-61118 Bad Vilbel
8. РЕГИСТРАЦИОННИ НОМЕРА
Гемцитабин STADA 200 mg: 44/0276/08-S
Гемцитабин STADA 1 g: 44/0277/08-S
9. ДАТА НА ПЪРВО РАЗРЕШЕНИЕ/ПОДНОВЯВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕТО