Нервна система на кучето

епилепсия

Припадъците при кучета са често срещан проблем. Припадъкът е преходно разстройство на мозъчната функция, характеризира внезапно начало и спонтанно изчезване. Тези условия са склонни да се върнат.
Припадъците са свързани с слюноотделяне, дефекация и уриниране.
Генерализираните припадъци засягат цялото тяло.
Локалните припадъци са локализирани в определена част от тялото и могат да прогресират до генерализирани припадъци.
Припадъчната лезия се намира от едната или от двете страни на мозъка.

Идиопатични припадъци (по неизвестни причини) се появяват между първата и четвъртата година от възрастта на кучето. Ако кучето има първата атака, напр. на девет години това не е идиопатична епилепсия.
Епилепсията обикновено се предшества от етап, който може да се появи няколко часа до дни преди атаката. Кучето е уплашено, търси собственик, стресирано е, може да загуби равновесие, да има мускулни контракции или да се лигави прекомерно.
Симптоматични припадъци Те са причинени от друго заболяване, или някаква друга аномалия (напр. мозъчен тумор или нарушение на метаболизма на захарта).
Епилептичният статус е период, когато има куче постоянни припадъци, които се редуват с кратък период без припадъци, но няма пълно възстановяване от припадъци. Припадъците могат да бъдат свързани и с други заболявания (анемия, хипо и хипергликемия, чернодробни и бъбречни заболявания, електролитен и минерален дисбаланс в организма, чернодробна стеатоза, различни инфекции, системни заболявания).

Епилепсията е невъзможна за лечение, може да се проверява и поддържа само в приемливо за кучето състояние. Задачата на лечението е да се елиминира броят на пристъпите.
Количеството и естеството на пристъпите се вземат предвид при лечението. По време на първоначалните припадъци се препоръчва наблюдение върху животни. След два или три пристъпа или след епилептичен статус, лечението започва.
Лекарствата от първи избор са лекарства на основата на фенобарбитон или бромид, на които до 75% от кучетата реагират успешно. Човешките лекарства са неефективни.
Сътрудничеството на собственика-ветеринарен лекар е много важно и също така са важни редовните инспекции на здравето на животното.