Голямата премиера на пеперудата „Мадама пеперуда“ на Пучини беше страхотна в операта на SND през уикенда.

гейша

8 октомври 2007 г. в 11:05 ч. Михаела Мойжишова

Голямата премиера на пеперудата „Мадама пеперуда“ на Пучини беше страхотна в операта на SND през уикенда.

Когато германският режисьор Петер Конвични представи своята версия на „Евгений Онегин“ на Чайковски преди две години в операта на SND, една добра скала падна в сънливите води на словашкото оперно езерце. Режисьорският театър, а също и занаят, не е много носен у нас. Сега той се завръща в Братислава с римейк на пеперудата „Мадама пеперуда“ на Пучини, която първоначално е поставил в Грац преди петнадесет години. Въпреки предпремиерните неудобства със сценичната техника, резултатът беше идиличен. Завесата не се заби, ходовете проработиха и продукцията имаше (особено на първата вечер) отлична реакция на публиката.

Пеперудата „Мадам пеперуда“ на Конвични не е просто сладко миришеща история на беззащитна гейша, измамена от американски боец. Режисьорът го премести на по-универсално ниво на драмата на разбитото семейство - изоставена жена, дете, израстващо без баща. На преден план излиза и спешността на потребителското западно общество, което може да купува и контролира всичко. Гледката ясно присъства от началната сцена, където сватовникът Горо предлага гейша на американски офицер Пинкертън чрез проекция върху завеса (снимка на млади момичета в клетка с драскани ценови етикети е чудовищна) към непрозрачния Cho-co- san чака мъжа си на дивана американско знаме.

Въпреки съвременната сцена и всички интерпретативни промени, Мадама Бътерфлай е по-опитомена от Евгений Онегин. На сцената обаче отново има персонажи, които знаят за какво пеят и свирят. Ева Йенисова буквално доминира на първата премиера като Cho-co-san - вокално страхотна, невероятно внушаваща по отношение на изразяване и актьорско майсторство. Вярвате на всеки тон - нетърпеливо момиче и упорито чакаща жена, радост и отчаяние. Заместникът Яна Долежилкова има хубаво сопрано с по-тъмен цвят, все още трябва да узрее в многопластовата актьорска игра. Дебютът в Братислава бе публикуван от младия солист на Кошице Петер Бергер (Пинкертон), който засенчи неясното изпълнение на първата премиера Ľudovít Ludha с богат тенор с метален блясък. И двамата Sharples, Dalibor Jenis и Pavol Remenár и Terézia Kružliaková бяха отлични като предана (или по-скоро зависима?) Камериерка и приятелка Suzuki.

Музикалната постановка на Оливър Донани впечатляващо улавя контраста на лирични и драматични сюжетни повърхности. И сцената, и оркестровата яма играят на една струна, което подчертава компактността на постановката.

В случая с Петр Конвични, германската прецизност във водещите актьори и настигането на детайли рядко среща нескрита емоционалност. Резултатът е форма, пълна със съдържание, явление, почти невиждано на нашите сцени.

Джакомо Пучини: Мадам Пеперуда

SND Opera, 5 и 6 октомври 2007 г.

Музикална продукция от Оливър Дохнаний

Хормайстор Коломан Ковач l Сцена от Йорг Косдорф,

Костюми на Hanna Wartenegg, l Режисьор: Peter Konwitschny