Един от психолозите Джон Гартнър дори публикува петиция във Фейсбук за бързо отстраняване на новия президент. Гартнър твърди, че Тръмп страда от сериозно психично разстройство, което го прави неспособен да взема решения и да изпълнява изцяло задълженията си на президент на САЩ. Петицията е подписана от над 18 000 психолози, психиатри и други специалисти по психично здраве.
Въпреки усилията петицията няма юридическа сила и може да послужи като добра тактика, тъй като беше публикувана няколко часа преди президентът да издаде заповед, забраняваща на имигрантите от мюсюлмански страни да влизат в страната. След стартирането на петицията онова, което беше прошепнато, беше пуснато на обществеността. Това сериозно подкопава възгледите на общността за психично здраве.
Има три основни неща, които са сериозни и сложни. Може ли Доналд Тръмп или друг държавен служител да се счита за психично болен, макар и въз основа на признаци, които са резултат от наблюдаемо поведение? Етично и подходящо ли е специалистите по психично здраве да поставят такива публични диагнози? Психологията е подходящ инструмент за решаване на държавни проблеми?
Гартнър, който работи в Ню Йорк и публикува автобиография на Бил Клинтън, твърди, че Тръмп отговаря на критериите на DSM V (Диагностично и статистическо ръководство за психични разстройства, Пето издание) за диагностициране на поне три психични разстройства, а именно: нарцистично разстройство на личността, асоциално разстройство на личността и параноично разстройство на личността. Тази комбинация прави Тръмп опасен, особено ако се добави злонамерен нарцисизъм, който не е официално споменат в DSM V, но концепцията е въведена от психолога и психоаналитика Ерих Фром.
Това, което прави възможно диагностицирането на Доналд Тръмп, е фактът, че използваното в момента ръководство DSM V е проектирано така, че патологията да бъде реално наблюдаема. Описва наблюдаемо поведение, но не и поведенчески мотиви. Например, когато Тръмп твърди, че знае повече за ИДИЛ от военните генерали, той посочва признаци на грандиозност (надценяване на собствените му способности и знания), което е един от симптомите на нарцистично разстройство на личността. Или когато заповяда на Националния парк да не показва снимки на празни контейнери за обезцветяване по време на встъпителното шествие, което ясно показва нуждата му да му се възхищаваме.
abcnews.go.com
Това, което прави Тръмп още по-опасен, е неговата асоциална природа, която в DSM V се характеризира със симптоми като импулсивност, коварство и непочтеност (например, когато използва анонимния си Джон Барън в запис в подкрепа на дейността на президента Тръмп, измама от негова собствена), неспазване на законите и стандартите (отказа да покаже данъчната си декларация). Според Гартнър САЩ никога преди не са изпитвали антисоциален президент, което означава, че за него няма инструмент, „ръководство“ за това как да се отнасяме с такъв човек.
Въпреки всички симптоми, той е неетичен и се е закрепил в т.нар. Правило на Голдуотър за психолог или психиатър да диагностицира някой, когото не е прегледал лично. Правилото е въведено от Американската психиатрична асоциация през 1973 г. и е в сила и до днес. Не е забранено обаче публично да се изразява мнение за психичното здраве на държавен служител.
Гартнър обаче смята, че общността на психиатрите и психолозите е длъжна да защитава обществеността и Тръмп, въпреки че от инаугурацията е изминал само малко време, представлява опасност. Освен това той твърди, че Правилото на Голдуотър трябва да бъде отменено, тъй като е влязло в сила преди създаването на наръчника DSM V и не е необходимо да се обсъжда лично, за да се поставят диагнозите на Доналд Тръмп. Делата му са достатъчно доказателство. За да бъде нещата още по-лоши, лъжите на Тръмп бяха публикувани и в The New York Times.
разнообразие.com
Друг психолог, Стивън Берглас, му се противопоставя, че Правилото на Голдуотър е повече от оправдано. Освен това той обвини Гартнер, че неговата петиция е груба злоупотреба с DSM V. Според Берглас не е възможно да се определи точно дали представеното поведение на човека е автентично или е репетирана хореография. Той пита откъде знаем, че Тръмп нарочно не причинява хаос, за да може да го използва в своя полза по-късно. Той вижда известна рационалност във факта, че президентът спазва предизборните си обещания.
Берглас твърди, че е специалист по нарцистично поведение и се казва, че много добри лидери имат нарцистични черти. Той твърди, че диагнозата не е нещо, което трябва да се "хвърля" в гняв. Подобно поведение е вредно за менютата на психолозите, тъй като DSM е създаден, за да подпомогне диагностицирането и, ако диагнозата се прилага дистанционно, губи своята валидност и DSM трябва да бъде издаден с предупреждение: Не използвайте у дома!
pixabay.com
Той нарече петицията на Гартнер „избухлив характер“ и казва, че задържането на терористи през границите по грешен начин не е причина да се нарича някой психично болен. И фактът, че Тръмп се засмя и осмива репортера, е жалък, но това не означава, че е успял да натисне бутон за изстрелване на ядрена ракета. Въпреки че Доналд Тръмп е много беден човек, за избирателите е проблем, че са го избрали и не са имали нищо против, че бъдещият им президент не е честен и добър човек.
Третото мнение идва от психиатъра Алън Франсис, който твърди, че опитът да се диагностицира Доналд Тръмп е добронамерено, но лошо насочено усилие. Според него Тръмп е зъл и некомпетентен, а не луд. Това е заплаха за демокрацията и усилията да се определи дали тя е подходяща за нейния пост трябва да бъдат формулирани по-скоро политически, отколкото психологически. Той се съгласява с Берглас, че е неподходящо публичното разпространение на диагнози и че Гартнър игнорира факта, че симптомите на личностни разстройства трябва да причиняват дискомфорт на пациента, докато Тръмп причинява дискомфорт на другите, но той явно не го усеща и е възнаграден от хората избор.
pixabay.com
Франсис казва, че има известна заболеваемост, но тя е в обществото като цяло. Пренебрегваме проблеми като пренаселеност, климатични условия и несправедливост. И лекът за всички тези проблеми е да се изберат представители на обществеността, които са надеждни, компетентни и способни да се изправят пред реални заплахи. Мненията за новия президент на САЩ са различни, но както виждаме, нито едно от тях не е твърде ласкателно.