По този начин хората, които бяха водени като агенти, станаха лица, наблюдавани от ŠtB на хартия. Това са например бившият ръководител на несъществуващия ежедневник Národná obroda Юрай Вереш или писателят Алберт Маренчина. Институтът за памет на нацията (ÚPN), който документира престъпленията на комунизма и фашизма, информира за това днес.

бяха

„За тези лица данните в оригиналите на протоколите за регистрация (.) Бяха променени, което би ги идентифицирало като тайни сътрудници на Държавната служба за сигурност“, каза ръководителят на ÚPN Иван Петрански. Засега ÚPN публикува само случая на Вереш и Маренчина, които обаче отказаха да работят като агенти. ÚPN иска да публикува други имена по-късно.

Според документите на ÚPN Вереш и Маренчин са имали за задача, наред с други неща, да внесат противоречия между представители на религиозно и гражданско несъгласие. Например, по-късно политиците от KDH Ян Чарногорски и Франтишек Миклошек трябваше да се изправят един срещу друг, от една страна, и настоящият политолог Мирослав Куси и бившият дисидент Милан Шимечка, на когото беше разположен Маренчин, от друга. Според документите и двамата предоставят информация за историка Йозеф Яблоницки и писателката Хана Поника. Освен това Вереш твърди, че е довеждал на емигранти от Западна Германия.

И двамата обаче отказаха да си сътрудничат активно със Службата за държавна сигурност. Маренчин каза пред ČTK, че въпреки че хора от Държавна служба за сигурност са го привикали на разпит, той не е получил задачи от тях. "Ако ме попитаха за неща, за които знаех, и в същото време бях убеден, че няма да навредя на никого, но казах да, срещнах се с това и това", отбеляза Маренчин. Той добави, че изобщо не познава Миклошка и няма контакти с Черногорски.

Освен това Вереш настоя, че наистина е преследван, а не агент. „Ако работех като агент, нямаше да бъда преследван и наблюдаван човек и безработен в продължение на двадесет години“, каза той пред ČTK.

Записите на агентите бяха изтрити и пренаписани в документите. Представители на ÚPN не можаха да посочат кой е фалшифицирал документите. Те обаче не изключиха, че ще подадат наказателна жалба за това.

Няколко политици или художници, чиито имена са се появявали сред сътрудниците на ŠtB, в миналото твърдяха, че документите на бившата комунистическа тайна служба може да са ненадеждни.

Представители на ÚPN обаче днес подчертаха, че фалшифицирането в досиетата ŠtB е в тези случаи в полза на агенти, а не обратното. По този начин те не са срещнали случая Службата за държавна сигурност да е регистрирала някого като фалшив сътрудник. "Въпреки тези констатации, протоколите за регистрация остават достоверен източник на информация", каза Петрански и добави, че данните могат да бъдат проверени в няколко други документа.