дневник

Тази сутрин 16-годишната Сарка ме гали по егото: „Мамо, предполагам, че отслабна тук, нали?“ Сигурен съм, че той ще иска нещо, чудовище. Е, разбира се, джакфрут, най-големият плод в света.

Да й купя ли цялата десеткилограмова „котка“? Все пак ще го ядем до края на света.

Получаването на джакфрут на източния бряг на Цейлон не е толкова лесно. В допълнение, доза за консумация в един опит, което означава, че от огромен зелен бодлив таралеж (но той има и други бодли, освен дуриан, прилича повече на хлебен плод), някой продавач би трябвало да бъде готов да ни отреже.

Най-много харесвам местните манго, мангостени и космати червени рамбутани (в основата си е като по-големи личи), но освен дуриан, най-смрадливият плод в света, дъщеря ми трябва да измисли нещо специално.

Биволите се разхождат по пътищата

Напуснахме плажа Нилавели близо до град Тринкомали и се спуснахме по източния бряг в южна посока към Калкуда. Срещаме се доста бавно, въпреки че в Шри Ланка има петдесет души в селата и седемдесет извън тях, след пробит път не е възможно да се върви по-бързо от тридесет, четиридесет.

Въпреки че на картата на Шри Ланка пътят е маркиран със същата дебела червена линия като добър път от Коломбо до Канди (който от своя страна води нагоре и редовно е блокиран от автомобили).

Освен това тук по пътя редовно минават биволи, които винаги решават да сменят посоката в последния момент, така че Маной Пийрис неочаквано сваля волана и все още се опитва да не разбие новия си микробус на пресите, напомнящи на тези в Братислава.

Сарка има амбицията да си купи вода за уста в един от местните магазини (те имат пасти за зъби), но без шанс.

Обядваме в местен ресторант, страхотно (1120 рупии = 6 евро за „пържен ориз“ със зеленчуци и скариди плюс две коли и бутилка вода за трима души).

Ще отида да погледна и в местната кухня и с нетърпение очаквам ваксинацията срещу хепатит. Момчетата обаче приготвят прясна храна в голям метален съд точно пред нас.

Манодж казва, че от ястията в Шри Ланка най-рисковите ресторанти може да са добре познатите „котту“ (нарязани палачинки „роти“ с месо например), които може да не са пресни. Често го приготвят предварително (той също съсипа стомаха си с тази храна преди два дни).

Посещението на местни тоалетни е преживяване на места, но това е Азия, така че защо не, то го понасяме повече от добре!

Суровият джакфрут е като лепило

Ура, намираме продавач край пътя, който желае да ни отреже джакфрута! Едва сега откриваме, че този плод залепва ръцете на човек толкова здраво, че не може да се измие дори под течаща вода.

Шофьорът Manoj обяснява, че лепкавото усещане може да бъде премахнато само с кокосово масло и затова те не обичат да ядат джакфрут суров.

Храни просеща гладна крава с останалата част от джакфрута (гарваните също ядат всичко тук, включително останките от биволско кисело мляко) и ние продължаваме.

Минаваме покрай много индуски светилища (наричани още ковил), въпреки че Манодж твърди, че в тази част на Шри Ланка има предимно мюсюлмански села и 90% от мюсюлманското население живее тук.

Езикът, който се говори тук, е главно тамилски (вторият официален език в Шри Ланка), а не синхалски. Случва се дори местният сервитьор да не разбира синхала в синхала, когато поръчва храна. Той трябва да посочи с пръст меню, написано на английски.

Сингалски се говорят от синхалски (над 70% от населението), тамилски, което е съвсем различно, от тамилски (живеещи предимно на север и след това тук на изток от острова).

Най-накрая се научих как да казвам „сол и подправки“ („lunu sahá gambiris“) на синхалски - и ето го на моята смокиня! И дупето се нарича "шайба"!

Не ви трябва адаптер, не забравяйте сплитера

След четири часа шофиране („шайбата“ вече боли!) Пристигаме в Калкудах, където Манодж ни осигури настаняване в красива кабана.

В голямата палмова градина има само три от тези вили (безнадеждно резервирани за август, но сега ние сме единствените гости тук).

Няма други хотели, места за настаняване (но също и магазини) - и широк бял пуст плаж. Страхотен!

Около петима служители са тук, само за да приготвим вечеря и след това закуска. В кабината има дори дъска за гладене с ютия (ще я пусна, това е последното нещо, за което се сетих тук).

Между другото, не забравяйте в Шри Ланка, особено сплитера и тройния щепсел (нямате нужда от адаптер), защото дори в най-доброто настаняване ще намерите може би един функционален щепсел. А електрониката, която трябва да се презарежда през нощта (мобилни телефони, камери, таблети, powerbanks), винаги е благословена.

Съжалявам, че прекарахме само една нощ в Калкуда, на следващия ден в единадесет часа се „влачим“ до известния курорт на любителите на сърфа в източната част на Шри Ланка, до залива Аругам (още 3,5 часа път с кола).

Градът за пътуване се състои от много много лесни места за настаняване (къщи за гости), на главната улица има много малки ресторанти, магазини, наеми за сърф, малко по-големи хотели може да има само два.

Обаче плажът ми харесва много по-малко в сравнение с Калкуда (но и в сравнение с известната Мириса на юг), силни вълни измиват в него относително стръмно падане в морето, пясъкът е по-тъмен и вечер е спрян от паркиран лодки.

Мисля, че това е по-скоро място за групи от млади хора, които особено искат да сърфират и да живеят нощния живот тук.

Arugam Bay вероятно усеща разочарованието ми и ни приветства с красива дъга.