Как децата възприемат раздялата на родителите си? Интервю с експерт.
Пропорционално на нарастването на процента на разводите в Словакия или по света, броят на децата, които получават между два воденични камъка, също се увеличава. Те често са оръжие в ръцете на единия родител, който се опитва да навреди на другия, без да мисли за чувствата на собственото си дете.
Той се чувства виновен, ненужен, нерешителен, непопулярен, неразбран, нещастен. Живял ли е в хармонично семейство и изведнъж баща му иска той умишлено да нарани майка си или обратно? Майката го води в друга държава, защото не иска детето да има контакт с бащата, въпреки че детето копнее за другия родител и се нуждае от него в живота си?
Ще се опитаме да ви обясним милиона въпроси и отговори, които децата задават и мислят чрез интервю с детския психолог Mgr. Романа Мразова. У нас най-известният случай е момичето, което прерасна в политически спор между народен представител и детски омбудсман. Мама трябваше да дойде на училище, за да го вземе, но бащата на детето не позволи.
За съжаление не е единственият, процентът на разводите днес расте и след като влюбените двойки стават врагове, семейството е пълно бойно поле.
Но тогава някой мисли за детето през целия цирк? Вътрешността му, оцеляването му, болката в сърцето? Помислете за една велика истина: „Дори да се разделим, ние оставаме ЗАВИНАГИ НА РОДИТЕЛИТЕ.“
Как едно дете преживява раздялата на родителите си, ако това е разпадане на връзка, която е функционирала досега? По-различно е, ако е имало насилие или други проблеми в семейството.
Раздялата на родителите е много стресиращ и труден период за дете. Семейството, в което живееше дотогава, му осигуряваше стабилност и убежище. Това е основно пространство, което осигурява безопасност и когато тази основна сигурност се разпадне, е много трудно за детето.
Внася много страх и несигурност в живота му. В главата му се вихрят въпроси за това какво ще се случи по-нататък, как ще живее. Тя се страхува да не загуби и двамата си родители. Всяка загуба носи стрес. А разпадането на семейството е голяма загуба.
Възможно ли е изобщо да подготвим дете за родителска раздяла? Как реагира дете в предучилищна възраст и по-голямо дете в такива ситуации?
Да, възможно е. Необходимо е да се говори с детето за това искрено, но разбира се пропорционално на възрастта му. Той също се нуждае от постоянно уверение, че те ще останат във връзка дори след като един от родителите се изнесе. Важно е да знаете как да говорите правилно с детето си.
Фокусирайте се върху неговия опит и му помогнете да преработи негативните чувства. Всяко дете реагира по различен начин на такава ситуация, тя не може да бъде стандартизирана. Децата в училищна възраст обаче знаят как да се справят със ситуацията по-рационално. Те знаят как да разберат причините и да оценят ситуацията между родителите.
Предучилищните деца реагират по-емоционално, често не разбират ситуацията и страхът ги тласка към най-голямото убежище на безопасността, което е майка.
Случаят със споменатата малка Изабела разтърси Словакия. Дълго време на момичето е отказан контакт с майка си. Не искам да се занимавам с миналото, а по-скоро с въздействието на цялата ситуация върху детето, когато майката дойде на училище за него, но бащата не искаше да се откаже от него. Дете сред воденичните камъни - какво прави с психиката си?
Определено нищо добро. То се превръща в причина за кавги между родителите - виновника, и това силно атакува самочувствието му. Детето се превръща в инструмент. Няма значение какво преживява, но оцеляването му често се използва от родителите като манипулация един на друг и обратно.
Следователно детето често се чувства маловажно. Това е едната страна на монетата, а другата страна е, че за детето е трудно да се облегне на страната САМО НА МАМА или САМО НА БАЩА.
Когато хората се разделят, те престават да бъдат партньори, но все пак са родители. И това, че човек не е добър партньор за друг, не означава, че не работи автоматично като родител.
Как може да улесни детето да се справи с това, ако не живее с един родител? Това е просто възможност да се срещнем с него?
Ясно е, че не дискредитира другия родител в очите на детето. Това ще му улесни да се свърже с него и също така връзката им да не бъде нарушена.
Има много неща, свързани с това, в които може да повлияе на живота на детето. Можем също да го улесним, като говорим с него за раздялата по плосък и подходящ за възрастта начин, както споменах.
Децата имат въпроси и се нуждаят от отговори на тях, в противен случай не се чувстват в безопасност.
Много родители се съгласяват да редуват други грижи след развод или раздяла. Според вас е по-изгодно за детето и неговото психично здраве или не?
Лично аз не обичам редуването на грижи. Това е от полза за родителите, а не за детето. Това носи само други проблеми за детето, освен тези, които то има във връзка с разпадането на семейството.
За него това означава непрекъснато движение и ‘ходене с куфарче’ веднъж към единия родител, веднъж до другия родител. Трябва да се чувстваме някъде у дома си, да имаме наше убежище и тази връзка е трудна за установяване на две места.
За едно дете изведнъж сякаш не принадлежи никъде, защото всеки има само момент. Харесва ми много повече, когато детето е с един от родителите, но има съгласие между родителите, при което детето прекарва празници и ваканции на алтернатора веднъж наведнъж, друг път или оперативно според споразумението.
Ако всички родители могат да се съгласят, това би било идеална ситуация и по-специално най-добрият начин да помогнете на детето да преодолее раздялата си. Понякога обаче ситуацията между родителите ескалира до такива крайности, че единият забранява на другия да контактува с него. До каква степен това решение може да навреди на детето?
До голяма степен. Родителите са основният модел за подражание на детето. Той се учи от тях, поема техните навици, мнения и нагласи. Връзката помежду им също дава на детето представа за това как работи в партньорство.
И не само това. Изведнъж той попада в ситуация, в която е атакуван от гнева и чувството за вина на един от родителите си. В зависимост от това колко е идентифициран с отношението на този родител, това може да му създаде различни преживявания, от страх до гняв и негодувание.
Преживях и ситуация, при която майката ‘изсумтя’ детето срещу бащата и тя се чувстваше много добре с него, въпреки думите на майка си. Но се страхуваше, че ако майка й знае, ще изкрещи и ще му се разсърди. Затова тя се опита да го скрие от майка си и само с голям страх влизаше в ситуации или срещи с баща си.
Случва се обаче, че единият родител престава да се интересува напълно от детето след развода (някои дори плащат). Детето със сигурност ще попита за него, изисквайки неговия интерес, но как да му помогна да се справи с това, когато не дойде? Кажи му истината?
Не забравяйте да не му давате фалшиви надежди или да го принуждавате да натиска другия родител. Изобщо не го псувайте. Най-лесният начин е напълно да се избегне оценката на другия родител.
Единственото нещо, което е от съществено значение за детето, е да говорите с него за това. За чувствата си, които изпитва и какво означава за него. Децата също имат чувства и ги изпитват много по-интензивно от нас, възрастните.
Именно поради чувствителността на детската душа и поради любовта към децата трябва да ги предпазим от травмите и ситуациите, в които те се превръщат в ‘оръжие’ в ръцете на родител, което ще насочим срещу другия. Ясно казахте - дори да се разделим, оставаме родители завинаги! И детето въпреки това е възникнало от двама души, а не от един, така че той също се нуждае от двамата изключително много за здравословното си развитие и живота си като цяло.
Напълно съм съгласен с тази гледна точка. Детето определено трябва да има контакт с двамата родители и в идеалния случай е успех да се види дали може да се съгласи, дори и да не е вече партньор.
Най-доброто, което родителите на детето могат да съживят, е да го научат как да се отнасят помежду си и че дори да не са партньори, те все още са хора и следователно и двамата заслужават уважение.
Когато родителите не могат да си направят това един на друг, е трудно да научим децата си да живеят. И това се отразява в техните собствени взаимоотношения, в предразсъдъците, с които те влизат в различни взаимоотношения и под това нямам предвид само тези партньори.