09.06.2011/22:54
Основни признаци на тормоз
- ясно намерение да навреди на друг, физически или психически,
- нападателят може да бъде едно дете или група деца,
- случаите се повтарят повече или по-рядко,
- диспропорция между нападателя и жертвата
При този тип насилие се сблъскваме с физическа и вербална агресия срещу човек, който е в зависимо положение или физически по-слаб. В ежедневието, особено в училищата, има случаи, когато едно дете или цяла група казват на друго дете неприятни неща, унижават го и се подиграват, принуждават го да се подчинява, принуждава го да работи за „по-силните“, тероризира, изнудва и изисква финансови обезщетение от жертвата или материални услуги, или също практикува физически атаки, включително фасове и битки, заключване в стаята и други подобни. Тормозът например е повтарящи се подигравки и груби, неподходящи забележки за семейството. Обаче тормозът обикновено не се отнася до спорадична битка или кавга на подобно физически и психически оборудвани противници.
- физическото насилие включва борба, шамари, ритане, събличане, блъскане, смучене, дърпане на косата, дърпане на ушите, пробождане с нож и бутане на различни предмети, напр. в училище с компас, химикалка, владетел,
- словесното насилие съдържа негативни прояви на обида, подигравки, подигравки, ругатни, заплахи и други подобни,
- психологическото насилие включва изпълнение на желанията на агресора, изнудване и тероризиране на агресора, носене на неща, пари, десет, писане на домашна работа,
- материално насилие се разбира предимно като увреждане и кражба на вещи на жертвата (унищожаване на училищни пособия и лични вещи, надраскване на тетрадки, разкъсване на книги, чупене на владетели, замърсяване и унищожаване на дрехи, изнудване на пари и др.)
Тормозът (от френската дума chicane = злонамерен тормоз, злоупотреба, тормоз и преследване) е специфична форма на насилие над деца. Характерен проблем е, че обикновено се провежда в екип от връстници (училище, хоби и спортни клубове, лагери), в малцинството също има случаи на тормоз от възрастни. Тези инциденти могат да се повтарят често и за насилника е трудно да се защити. В този контекст е необходимо да се работи с лицето, което се тормози и тормози. Типично е за изнасилвача да се опитва да доминира над околността. Обикновено се причинява от доминиращата фигура на родителя или от насилие с добронамерено възпитание, в опит да превърне сина в „мъж.“ Характеристиките на жертвите са предимно подчинение, физическа слабост или някакво увреждане. В някои случаи това може да не е така. Изнасилвачът може да избере жертвата случайно, особено ако е прикрит от група лоялни последователи. Жертва на тормоз
Трябва да се подчертае, че всеки може да бъде жертва на тормоз. Най-често обаче неговата цел е дете, което е ново, тихо, несигурно и уплашено в училище. Децата стават обект на негативно отношение към себе си и последващ тормоз дори тогава,
- ако те обикновено се различават от другите деца, ако се различават от групата, защото са по-малки, по-слаби, имат физически увреждания, нарушение на говора, различно поведение, различен цвят на кожата,
- ако те също се различават положително, т.е. по силните си страни, ако са сръчни, усърдни, креативни, ако превъзхождат дадена дейност или предмет,
- ако имат малко приятели в училище, те са на границата на интереса,
- по-трудно е да се установят контакти,
- ако произхождат от социално по-слаб клас (хигиенично пренебрегване, по-малко хубави дрехи),
- ако провокират агресия със собственото си поведение.
Самочувствието е един от ключовите фактори за здравата личност. Дете, което не е тормозено или замесено в тормоз, има по-високо самочувствие от дете, което е жертва или участва в тези дейности. Дете с по-висока доза самочувствие може да уважава себе си и другите, има своите ценности и приоритети и е толерантно към другите. Ако детето има ниско самочувствие, то има по-голяма тенденция да стане или жертва на тормоз, или агресор, който тормози другите. Актьорът на тормоз
Агресорът обикновено е дете, което
- той трябва да доминира, да се повишава,
- има тенденция да контролира другите,
- той е във форма и здрав,
- той притежава висока интелигентност, която му помага да измисли изискани форми на насилие и агресия,
- е неадекватно отношение, обидно, лесно раздразнителен и импулсивен, но уверен и нараняващ другите го прави щастлив,
- произхожда от семейство, където е или недостатъчно заинтересуван, или емоционално и физически унижен и еднакво малтретиран.
Момчетата са свикнали да избират жертви между половете, но момичетата само се нараняват. Тормозът сред момичетата се извършва в повечето случаи под прикрита форма. Състои се главно от психологическо насилие, изключване от групови дейности, общо невежество и разпространение на клюки, а не откровено физическо насилие. Това предпочитат момчетата.
Причини, поради които децата стават агресори
- семейни проблеми (развод, увеличение или смърт в семейството),
- търсене на възмездие (дете, което е било или е било малтретирано),
- твърде доминиращ родител,
- желание за власт, желание за придобиване на статут, господство или членство в група,
- прекомерно търсене и внимание,
- удоволствието от манипулирането на хората,
- агресия, жестокост, удоволствието да страдаш другите,
- чувство за малоценност, разочарование,
- любопитство, скука,
- отрицателно въздействие на връстниците.
Тормозът се развива постепенно, не се появява за една нощ. Той има своите закони, които се проявяват постепенно, засилват се и в най-лошите случаи могат да доведат до извършване на престъпления на агресора или самоубийство на жертвата. Тормозът започва с подигравки, кражба на десетата, по-късно ругатни и изгонване от колектива. Децата отказват да играят с жертвата на тормоз и го включват в своите дейности. Ако детето не преодолее тези прояви, никой не може да го спре и не може да се защити, тормозът може да прерасне в сериозна форма и физическо насилие като напъване, дърпане на косата, битки, вземане на лични вещи на детето и т.н. . По-късно в класа се отделя група около агресора, която се присъединява към него и вече систематично затвърждава властта и позицията си в обкръжението си. Постепенно към тормоза се добавят все повече и повече деца, а тормозеният ученик вече е напълно изключен от отбора, пренебрегван и тормозен дори от деца, които преди са играли с него. След тази фаза тормозът става нормален за всички деца, които са близо до жертвата.
Места, където тормозът често се случва в училище
- в уединение, т.е. в гардероба, в тоалетните, във фитнеса, навсякъде, където има спорадична поява на учители, където присъстват само жертвата и агресора, или група от няколко изнасилвачи,
често се провежда в класната стая, в присъствието на повечето му съученици, които не се изправят, за да защитят жертвата от безразличие, от страх или защото жертвата е външен човек. На вратата обикновено има патрулна охрана, която ще ви предупреди, ако се приближи учител
Критичният проблем на тормоза е отношението на околната среда. Децата просто играят така, малко се бият, защото дори в живота трябва да изтърпят нещо. Подобно разбиране лесно пренебрегва точката, при която случайни схватки стават тормоз. Друг проблем е фактът, че агресивната група (особено в гимназиите и интернатите) ще се превърне в страх и нерешим проблем и за учителите. Как може един обикновен студент да се изправи срещу тях?
Най-важното в тормоза е неговото силно осъждане, дори преди да може да се случи. Ако едно дете вече е станало жертва, е необходимо примерно, ефективно и целенасочено наказание, ако ситуацията изисква и наказателно право. По същия начин за жертвата трябва да се обмисли пълна промяна на средата, ако е необходимо, също и за сметка на смяна на училище или преместване.
Как детето може да избегне насилието и какво да прави, ако го тормозят
Като родители те осъзнават, че детето им е жертва на тормоз
- Страхува се да ходи на училище или от училище,
- Не е склонен да ходи на училище,
- Той те моли да го закараш до училище,
- Тя променя пътя си към училище,
- Благосъстоянието му в училище ще се влоши,
- Прибира се с мръсни (повредени) дрехи, неща,
- Той се прибира гладен (защото някой взима неговите десет или десетте пари),
- Затваря се, започва да заеква,
- Той е в беда, спира да се храни правилно,
- Той има признаци на неучастие и апатия,
- Той има склонност към саморазрушаване, ще се опита да се самоубие,
- Тя плаче в леглото през нощта, сънува кошмар, крещи от сън,
- Има наранявания по тялото, натъртвания, драскотини, порязвания, които не иска да обяснява,
- Забележимо често внезапно „губи“ неща и пари,
- Той иска пари по-често, защото някой му е откраднал парите,
- Той отказва да каже дали има някакви проблеми,
- Той дава невероятни обяснения за горните проблеми.
Как родителите могат да помогнат на тормозено и тормозено дете
- Обърнете внимателно възможните признаци, че детето ви е било тормозено,
- Ако чувствате, че детето ви е тормозено, попитайте го директно дали има някакви проблеми,
- Дайте на детето си шанс да изрази своите чувства по проблема, за да може то да говори,
- Оставете го да говори, не скачайте в речта му, насърчавайте го да говори и да слуша,
- Не го обвинявайте, че го е наранил, не го критикувайте, не му се подигравайте,
- Не се съгласявайте, че тормозът се пази в тайна,
- Водете писмени записи на инциденти,
- Ако тормозът се случи в училище или е свързан по друг начин с училище, говорете с учителя или директора за това.,
- Помолете училището да следва професионалните насоки за справяне с тормоза,
- Когато тормозът се случи по пътя към училище, уговорете се да се срещнете с него там,
- Помогнете на детето си да се справи,
- Помогнете му да се научи какво да прави срещу тормоза (подчертано огражда, крещи, ходи уверено, избяга),
- Помогнете му да се сприятели с други деца, поканете ги при себе си,
- Уверете се, че детето ви не е тормозено от лош навик (плюене, боцкане, провокиране на по-силните).