Научно и рецензирано списание за право и науки за сигурността

детето

  • Въведение
  • За проекта
  • За нас
  • Редакционен персонал
  • За автори
  • 2% за Projustice

Детето като страна в производството по осиновяване и производство за обявяване на осиновимост

Резюме: Осиновяването се счита за най-подходящата форма на алтернативна грижа. Статията се фокусира върху института на осиновяване, посочва регламентацията на процедурата по осиновяването и осиновяването. По време на процеса на осиновяване има конфликт на правото на участниците в процедурата по осиновяване, което също ще бъде посочено в статията. Участник в производството в даденото производство също е дете, което в тези случаи има много специфична позиция, което ще бъде доказано в статията.
Ключови думи: страна в производството, производство по осиновяване, производство по осиновяване, осиновяване, конфликт на закони, висши интереси на детето

Резюме: Осиновяването се счита за най-подходящата форма на заместващи грижи. Тази статия се фокусира върху институцията за осиновяване, отнася се до адаптирането на процеса на осиновяване и осиновяване. В процеса на осиновяване има конфликт между правата на страните в процеса на ротация, който също ще бъде посочен в статията. Лицето в производството също е дете, което в тези случаи има много специфична позиция, което ще докаже в статията.
Ключови думи: страна, производство по осиновяване, производство по осиновяемост, осиновяване, конфликт на закони, най-добрите интереси на детето

Всяко дете има право да расте в семейство и заслужава да принадлежи към семейство. Ако на детето не е позволено да расте в биологичното си семейство, осиновяването е възможност за такова дете да расте в семейна среда в кръг от близки. При осиновяването съпрузите, които осиновяват детето или лицето, придобиват същите права и задължения към детето, както ако са биологични родители на детето. Така придобитите отношения, които са между родителите и осиновеното дете, се считат за семейни отношения, както и между биологичните родители и тяхното биологично дете. Осиновителите също придобиват такива отношения с всички роднини на осиновителя.

Осиновяването се счита за най-подходящата форма на алтернативна грижа. Изглежда най-подходящ от няколко гледни точки. Връзката е един от примерите, който потвърждава това твърдение. Ако детето расте в семейство, където получава любов, подкрепа, внимание, това е идеална среда за неговото физическо развитие, психическо и общо развитие на непълнолетното дете. Трябва обаче да се има предвид, че основната цел на осиновяването е да се даде семейството на детето, а не детето на семейството.

За успешното осиновяване на дете е необходимо да се спазват предвидените в закона предпоставки и условия. Акт № 36/2005 Coll., Законът за семейството (оттук нататък Законът за семейството) в четвъртата си част на втора глава, озаглавена осиновяване, определя точно тези условия и предпоставки. Където законът говори за деца, те имат предвид както омъжени, така и неженени и осиновени деца. Целта на тези корекции е да създадат такива условия, че детето да може да расте в пълна и стабилна семейна среда.

Съдът винаги взема решение за осиновяването по предложение на осиновителя. Винаги осиновител може да стане само физическо лице, което има пълна правоспособност, лични предпоставки, които са предимно медицински, лични и морални. Това лице трябва също да бъде вписано в списъка на кандидатите за осиновяване съгласно специален регламент и начинът на техния живот и животът на лицата, живеещи с него в домакинството, трябва да гарантира, че осиновяването ще бъде в интерес на малолетното дете. Трябва също така да се спази, че трябва да има подходяща разлика във възрастта между осиновителя и осиновения. Само малолетно дете може да бъде осиновено, ако осиновяването е в негов интерес. Ако непълнолетният е в състояние да оцени въздействието на осиновяването, се изисква и неговото или нейното съгласие. Законът за семейството определя и случаите, когато съгласието на родителите на осиновено малолетно дете е и не е необходимо.

Законът за семейството съдържа и т.нар грижи за осиновяване най-малко девет месеца преди решението на съда за осиновяване. В случай на осиновяване взаимните права и задължения между осиновения и първоначалното семейство престават да съществуват.

2. Процедура за осиновяване и процедура за осиновяване

Процедурите по осиновяване са институт, който следва новата правна уредба за осиновяване, залегнала в Закона за семейството и също е регламентирана от Закон №. 161/2015 Сб. Граждански кодекс.
Заявление за започване на производство по осиновяване може да се подаде от законния представител на детето, с което са изпълнени предпоставките за осиновяване съгласно семейното законодателство, органа за социални грижи за деца и социалното попечителство или институцията, в която е настанено детето.

Страни в производството са детето и неговите родители. Той е и непълнолетен родител на дете, което е навършило 16 години, дори ако то не е законният настойник на детето. Родителите не са страни в производството, ако са лишени от родителски права и задължения или са лишени от правоспособност в пълен размер или не са в състояние да оценят последиците от осиновяването. В тези случаи настойникът е страна в производството. Родителите не са страни в производството, дори ако предварително са дали съгласието си за осиновяване на детето. Съдът взема решение за осиновяването не по-късно от три месеца от деня на започване на производството. Този срок може да бъде удължен с максимум три месеца, ако решението на съда е възпрепятствано от сериозни основания и обективни причини.

Процедурата за осиновяване напълно транспонира в правния ред на Словашката република едно от условията за международно осиновяване съгласно Конвенцията за закрила на децата и за сътрудничество по отношение на международното осиновяване в правния ред на Словашката република. Осиновяването на дете е условие детето да бъде осиновено и се решава от съда. Според Закона за семейството само малолетно дете може да бъде осиновено и то само ако осиновяването е в негов интерес или въз основа на лично писмено съгласие на родителите. И двамата родители трябва да дадат съгласие за осиновяване, освен ако не са били лишени от правоспособност, лично и писмено. За целта се използва изявлението „Разрешение за осиновяване на дете". С подписването на родителите, освен че се съгласяват с осиновяването и други основни положения на осиновяването, те също потвърждават, че решението на съда за поверяване на детето на грижи за осиновяване ще бъде неотменим. Според Закона за семейството родителското съгласие не се изисква, ако:

  • поне шест месеца не са проявявали истински интерес към детето, не са го посещавали, не са изпълнявали редовно и доброволно задължението си за издръжка и не са положили никакви усилия да приспособят семейното и социалното си обкръжение (освен ако те бяха възпрепятствани да изразят интерес),
  • поне два месеца след раждането на детето не показва нито едно от детето
    лихва (освен ако не са били възпрепятствани да изразят интерес поради сериозна пречка), или
  • ако дадат предварително съгласие за осиновяване (преди раждането на детето), без да има връзка с определени
    осиновители.

Процедурата за осиновяване е регламентирана в членове 143-150 от Гражданския кодекс. Започва само по предложение. Участници в производството са осиновеното дете, неговите родители или настойникът, осиновителят и съпругът му. Ако родителят на детето е непълнолетен, то има статут на страна в производството по отношение на неговата частична правоспособност. В производството съдът ще се съсредоточи върху доказването на основните материални условия за създаването, респ. премахване на осиновяването, като се вземат предвид всички предпоставки за осигуряване на подходящо образование на осиновения и създаване на адекватна семейна среда. Осиновеното дете чува осиновеното дете само ако това дете е в състояние да разбере значението на осиновяването и разпитът не противоречи на неговия интерес. Ако осиновеното дете не се изслушва, то не се призовава за изслушване

3. Конфликт на права

По време на процеса на осиновяване има конфликт на интереси между три страни: детето, бъдещите осиновители и биологичния родител на детето. Във всеки случай осиновителят има право да осинови дете, но в същото време има право на защита на личния си живот. А сегашното законодателство повече от позволява, което ни връща към проблема с конфликта на права. Детето има право на семейния си живот, независимо дали е с биологични родители или като осиновено дете в ново семейство. Той има право да познава родителите си и произхода си. Правото на тези последни права влиза в честа конфронтация с правата на родителите, които не искат детето им да знае в някакъв момент от живота си; или осиновители, които не искат детето да знае, че те не са тяхното биологично потомство. Детето също има възможност, както и осиновителят, да предложи отмяна на осиновяването (освен ако осиновяването е неотменимо). Не е възможно да се постигне състояние, в което правата на всички участващи са в хармония. Законодателят обаче трябва да се опита максимално да избегне конфликти на права между всички страни, а също и съдилищата да балансират правното положение на лицата, които са в неравностойно положение в дадена ситуация.

4. Страната в производството

Както бе споменато по-горе в процедурите по осиновяване, както и в процедурите по осиновяване, самите деца са страни в производството, inter alia. Участниците винаги имат еднакъв статус в гражданското производство. Участниците имат право да действат в съда на майчиния си език или на език, който разбират. Съдът е длъжен да им предостави равни възможности да упражняват правата си. Лицето, което има способността да има права и задължения, е способно да бъде страна в производството; иначе само на когото законът го предоставя.

4.1 Детето като страна в производството

Ако непълнолетно лице е страна в производството, съдът действа в най-добрия интерес и, когато е подходящо, информира детето за всички съответни въпроси, свързани с хода на производството и по същество. Детето като страна в производството има и други права, включително например правото на детето да бъде изслушано. За да се оцени обективно делото във всички производства, касаещи попечителството на съда над непълнолетно лице, е важно да се установят възгледите на детето, които трябва да бъдат надлежно взети предвид въз основа на Конвенцията за правата на детето (наричана по-долу Конвенцията), както както и Закона за семейството. Държавите - страни по Конвенцията, не могат да приемат, че детето не е в състояние да формира свои собствени възгледи, а по-скоро, че детето е в състояние да формира свои собствени възгледи. И не само да създава, но и да ги изразява, без да е необходимо да доказва тази способност. Член 12 не споменава определянето на възрастова граница за упражняване на това право, поради което държавите страни не се препоръчват да определят възрастови граници нито по закон, нито на практика.

Не е достатъчно обаче да чуете възгледите на детето. Член 12 също така задължава вижданията на детето да бъдат надлежно взети предвид, ако детето е в състояние да ги формира само. Нивото на разбиране на детето не винаги е право пропорционално на възрастта на детето. Всяко дете трябва да бъде оценявано индивидуално, тъй като нивото на разбиране се влияе от различни фактори като информация, ниво на подкрепа, социални и културни очаквания. работят различни фактори като информация, ниво на подкрепа, социални и културни очаквания. Въз основа на становището на Комитета детето ще бъде изслушано във всяко съдебно или административно производство, отнасящо се до него. За пояснение разбираме термина всяко съдебно производство, всеки иск без ограничение. Следователно имаме предвид попечителство или осиновяване, родителска раздяла и други.

В съответствие с Конвенцията Гражданският процесуален кодекс урежда определянето на мнението на детето. Мнението на детето, което е страна в производството, се установява чрез представителя на детето или органа за закрила на детето, т.е. косвено. Съдът обикновено установява мнението на детето чрез органа за закрила на детето и социалното попечителство, докато е необходимо да се вземат предвид възрастта и интелектуалната зрялост на детето. Намирането на мнението на детето директно от съда е по-скоро изключително и ако съдът изслуша самото дете, важно е такова изслушване на детето да бъде неформално. Тогава той обикновено открива мнението на детето извън съдебната зала, задавайки въпроси по начин, който ги прави възможно най-приемливи за детето, разбира се по отношение на неговата възраст и интелектуална зрялост. Съдът може да разбере и мнението на детето чрез представителя на детето. Ако съдът сметне за необходимо да изслуша детето директно в съда, той решава формата и начина на неговото изслушване.

В съответствие с член 12 от Конвенцията за правата на детето, с разпоредбата на § 43, параграф 1 от Семейния закон, непълнолетното дете, което може да изрази мнението си независимо по отношение на възрастта и интелектуалната си зрялост, има право да го изразява свободно във всичко, което го докоснат.

Съществува и въпросът за възрастта, на която съдилищата могат да вземат под внимание възгледите на децата. Отговорът на въпроса може да се счита за много прост и едновременно сложен. На практика може да се вземе предвид мнението на дете от всяка възраст. Въпреки това е много индивидуално, че на каква възраст детето достига каква степен на умствена зрялост и следователно съдът трябва да прецени дали детето е достатъчно наясно с последиците от своето решение и разбира ли сериозността на въпроса. Срещаме се и с мнението, че е необходимо да приемем, че човек расте интелигентно на възраст между 11 и 12 години и е на върха на представянето в това отношение на 16-годишна възраст. "
В различните страни въображаемата граница е в пъти дори по-ниска. За сравнение, в Норвегия, например, 16-годишните вече имат пълна автономия да изразяват себе си и да решават своя здравен и медицински напредък, в някои страни тази граница е само 14 години. Този либерален подход, разбира се, е свързан с явяването пред съда, тъй като законно развитите страни позволяват да се разпитват по-малки и по-малки деца.

Промените, настъпили в правния ред на Словашката република, по-специално в Гражданския ред за неспазване, допринесоха за по-ефективна, по-бърза и по-икономична процедура за осиновяване и осиновяване. В допълнение към това обаче не бива да се забравят най-добрите интереси на детето в тези производства. Промените в Гражданския процесуален кодекс, отразени в Гражданския кодекс извън процедурата по оспорване, не забравиха този принцип, както се вижда от приетите промени в изменението. Следователно тази прекодификация може да се счита за положителна както по отношение на принципите на производството, така и по отношение на детето като страна в това производство.

В рамките на дадения регламент е необходимо да се счита за много положителен фактът, че словашкият правен регламент отразява в своя регламент принципите, изложени в важни европейски документи като Конвенцията за правата на детето.

Промените, настъпили в правния ред на Словашката република, допринесоха за по-ефективен, по-бърз и дори по-икономичен процес на осиновяване и осиновяване. Тези последици обаче не трябва да възпрепятстват интереса на детето в това производство. Промените в Гражданския процесуален кодекс, които са транспонирани в гражданското право извън оспорената заповед, не са забравени, както се вижда от направените промени. Следователно тази прекодификация може да се счита за положителна както от гледна точка на процедурните принципи, така и от гледна точка на детето като участник в това производство.
Правният регламент изисква Словашката република да коригира своите принципи, изложени в важни европейски документи като Конвенцията за правата на детето.

Автор: JUDr. Зузана Усачевова