Вторият урок от легендарната книга Хиляди и един виц.

шеги

1 септември 2017 г. в 15:58 ч. Ян Л. Калина

Целият оркестър на нелепостта се крие в шегите на децата. Със своята буквална логика децата носят някаква обща, обща истина ad абсурд.

Хиляда и една шега

Текст с любезното съдействие на госпожо Джули Шерууд взехме го от легендарната книга на Ян Л. Калина Хиляда и една шега, който е публикуван през 1969г.

Можете да прочетете за това как е създадена тази книга и какво е получил нейният автор в статията Как се създава хит: Хиляда и един виц.

Малкото момче медитира:

След като се преоблекох в две кучета, можех да играя със себе си.

Две деца гледат снимка на Адам и Ева.

- Кой е мъж? - пита момичето.

- Откъде да знам - отговаря момчето, - когато нямат дрехи?

- Йожинка, отиди на пръсти в спалнята и виж дали татко спи.

Йожко ще се върне след малко.

- Да, мамо, татко спи, с изключение на носа си.

- Боже, моля, сложете витамини в десерти, бонбони и шоколад, а не спанак и моркови!

В трамвая седи малко момче, дълга свещ виси от носа му.

- Момче, нямаш ли кърпичка? - пита го възмутена възрастна дама.

- Имам, но няма - липсваш ми.

Четиригодишно момче идва при полицая на площад Хвиездослав.

- Чичо ченге, не си виждал леля без момче като мен?

Бащата отишъл в зоопарка с дъщеря си и когато дошли при лъва, той й обяснил, че това е мощно животно, което може да яде хора. Момичето беше силно впечатлено, дълго време наблюдаваше ужасната глава на опасния звяр.

Тогава той попита:

- Тате, ако лъвът избяга от клетката и те изяде, кой трамвай ще ме откара вкъщи?

- Мамо, когато порасна, ще си взема мъж като татко?

- Разбира се, дъще.

- И ако не се оженя, ще бъда също толкова стара, колкото леля Амалка?

- Ще бъде истина.

- Е, аз съм в бъркотия!

Трябват ни две години, за да се научим да говорим. И петдесет, докато се научим да мълчим. Ърнест Хемингуей

В семейство Полачек майката реши, че е време да обясни на тийнейджърката как се е родило детето.

- Знаеш ли какво? - казва майката на баща си, - те го обясниха образно, по примера на пеперудите.

Така бащата се обажда на седемнадесетгодишния си син.

- Рудо, помниш ли как двете момичета дойдоха при нас миналото лято, когато мама беше на почивка?

- Наистина помня.

- Как ги пихме?

- Как ги слагаме да спят и какво сме правили с тях там?

- Като че не помня?

- Виждате ли, пеперудите правят същото!

Един баща храни десет деца, а не десет деца на един баща. (Холандска поговорка)

- Чух, че се оженихте по много романтичен начин. Вярно е, че сте отвлекли годеницата си от дома на родителите си?

- И родителите й не са те преследвали?

- Настигнаха и сега живеят с нас.

Младежът поиска ръката на младата дама. Телеграфно. С платен отговор. Мис избяга в пощата, за да попита колко думи би могла да телеграфира при връщането.

- Десет - обяви нейният служител.

И младата дама телеграфира:

- Да, да, да, да, да, да, да, да, да, да, да!

Бракът е спомен за любов. Хелена Роуланд

Фичек закъснява за работа.

- Съжалявам, г-н лидер, за малко забавяне, но това беше по сериозни семейни причини.

- Г-н шефе, днес станах баща!

Строгото лице се разтапя в усмивка.

- Честито! И това е момче или момиче?

- Моля, ще разбера след девет месеца!

Те се връщат завинаги и за съжаление все още не губят своята актуалност с шеги, които се подиграват на забързани любовни приключения:

Той и тя в леглото. Телефонът звъни. Вдига телефона. Слуша за момент, след което покрива слушалката с длан и пита жената, която лежи до него:

- Моля, вие сте г-жа Полакова?

Той и тя в леглото. Телефонът звъни. Тя вдига телефона, слуша, след това казва: - Да, да, добре - и оставя.

- Кой беше? - той пита.

- Но само съпругът се обади да се прибере по-късно, защото играеше шах с теб.