част

Геномът на пшеницата е пет пъти по-голям от човешкия геном. Ето защо той успя да го дешифрира, поне отчасти, едва сега. Четенето на генетичния код на една от най-важните селскостопански култури трябва да спомогне за увеличаване на добивите от отглеждането му и да създаде сортове, които по-добре понасят променящите се климатични условия.

Пшеницата представлява до 20 процента от приема на калории на хората по целия свят. Царевицата и оризът са също толкова важни култури. Геномът им обаче е дешифриран и преди. Следователно генетичният код на пшеницата е толкова сложен, тъй като пшеницата, отглеждана за аграрни цели, всъщност произхожда от три различни вида треви и по този начин всъщност има три генома в едно.

,Пшеницата има най-големия и сложен геном, дешифриран някога. Не успяхме да го дешифрираме изцяло, но сега имаме устройства, които могат да разчитат ДНК стотици пъти по-бързо, отколкото при декодирането на човешкия геном “, каза професор Нийл Хол от университета в Ливърпул.

,Резултатите от тази работа ни доведоха една крачка по-близо до цялостно и подробно познаване на генома на пшеницата, който е един от основните стълбове на производството на храни “, каза Ян Дворжак от Калифорнийския университет.

Изследователите съобщават, че са прочели ДНК от пшеница в списание Nature. Според тях публикуването на анализ на 90 000 гена ще помогне на животновъдите и генетиците да създадат сорт, който ще бъде по-устойчив на болести и суша и други фактори, които намаляват добивите.

,Населението на света ще нарасне от сегашните 7 милиарда на 9 милиарда до 2050 година. Ясно е, че няма да има достатъчно нови земеделски земи, които да ги хранят, затова трябва да търсим начини за създаване на по-печеливши сортове “, казва Дворжак. Фактът, че пшеницата е твърд орех за генетиците, се доказва и от други негови думи, че пълният геном на пшеницата ще бъде придобит от човечеството едва след няколко години и след широко международно сътрудничество на научни екипи.

В допълнение към изследването и на трите оригинални линии пшеница, учените искат да се съсредоточат и върху генетичните промени, които е претърпяла пшеницата от първото й използване преди около осем хиляди години до наши дни.