/ slovakia/file/p039459-575343jpg_bg.

децата

„Едно дете, един учител, една книга и една писалка могат да променят света.“ Думите на носителката на Нобелова награда за мир Малала Юсафзай не биха могли да бъдат по-верни. Можем да изградим по-устойчив, равен и спокоен свят само като осигурим качествено образование за момичета и момчета от цял ​​свят.

Един от отговорите на пандемията COVID-19 е затварянето на училища по целия свят. Това безпрецедентно прекъсване на образованието вече засегна повече от милиард ученици.

Тези, които са се завърнали в училище, са изправени пред нови предизвикателства - задължението да носят воал и да спазват безопасно разстояние или недостатъчен достъп до съоръжения за миене на ръце и страх от инфекция. Дигиталното разделение се разширява и много ученици не са имали възможност да се учат от вкъщи през последните месеци. В резултат на това те изостават и има опасност да се върнат в училище - и учителите им се чувстват по същия начин.

Въпреки това, в сравнение с други, те все още могат да се считат за щастливи. Тези нови предизвикателства далеч не са сравними с катастрофалното дългосрочно въздействие на пълната липса на образование, както в най-бедните страни в света и страните, засегнати от конфликт или криза.

Предишните кризи ни научиха, че колкото по-дълго децата пропускат училище, толкова по-вероятно е никога да не се върнат. Също така знаем, че ако децата не бъдат образовани, има повишен риск те да станат жертви на насилие, малтретиране или експлоатация. Освен това момичетата са изложени на риск да станат съпруги или майки в ранна възраст. В настоящата ситуация, когато поради пандемията на COVID функционирането на основните служби за здраве, хранене, имунизация и закрила на децата е отстранено, децата също са изправени пред заплахата от несигурност на храните, заболявания, психични проблеми и злоупотреба.

Въпреки тези трудни условия, можем ли да спечелим битката за образованието на нашите деца? Отговорът е категорично „да“. За да постигнем желаните резултати обаче, ще трябва да работим усилено - като модели за подражание.

Екип Европа, t. j. Европейският съюз и неговите държави-членки застанаха ръка за ръка в глобална пандемия, доказвайки, че сътрудничеството е пътят към по-добри резултати. Резултатите показват, че сътрудничеството между ЕС и УНИЦЕФ има дългосрочен ефект върху качеството на образованието в световен мащаб.

Можем да предприемем конкретни стъпки за защита на бъдещето на децата. Стъпки, които надграждат вече свършената работа и водят в нови, иновативни посоки. Това означава да инвестираме сега, за да могат най-уязвимите деца да се върнат на училище. Това означава да се осигури безопасна среда в училищата, така че учителите да могат да отговорят на нуждите на своите ученици. Това означава реформа на образователните системи, така че завършилите да имат уменията, необходими през 21 век, като дигитална грамотност и обучение по предприемачество, за да ги подготвят за новия свят.

Трябва да възприемем онлайн образованието и да инвестираме в него - не само в основни умения като четене и математика, но и в дигитални, бизнес и умения на работното място, така че младите хора да могат да станат част от работната сила.

Преди всичко трябва да защитим бюджетите за образование от съкращенията, които са резултат от световната икономическа криза. Образованието трябва да бъде част от плана за възстановяване след кризата с COVID-19. Вместо да изместваме финансирането от образованието, трябва да инвестираме повече в него, трябва да го укрепим. Образованието е от съществено значение за човешкото развитие, което е в основата на всички инвестиции на ЕС в международно сътрудничество, подкрепяно в бъдеще чрез финансиране за развитие на ЕС. Изграждането на по-добро не се отнася само за образованието, но и за други области.

Криза от такъв мащаб изисква глобален, координиран отговор: ЕС и УНИЦЕФ планират да я ръководят.

Имаме уникалната възможност да използваме тази безпрецедентна криза, за да започнем да правим нещата по различен начин, да се справим с неравенствата в една по-устойчива социална система.

Да вървиш в тази посока означава да осъзнаеш, че да следваш стъпките не е правилният път. Ако се научим сега, можем да трансформираме образованието към по-добро - за нас и за бъдещите поколения.

Авторите на статията са европейският комисар за международни партньорства Юта Урпилайнен и изпълнителният директор на УНИЦЕФ Хенриета Форе.