ОТАВА - Когато през лятото на 1944 г. Дейвид Москович излезе от претъпкан микробус на Аушвиц, той нямаше представа какво го очаква. Сега целият свят знае това. Най-накрая успя да оцелее ужаса на Холокоста, беше един от по-щастливите. И сега, по повод 70-годишнината от освобождението от Червената армия, той разказа своята житейска история на канадския всекидневник Ottawa Citizen.

Дейвид идва от малко селскостопанско село Koňuš в Източна Словакия. "Нямаше вода, ток, нищо. През цялото време ходех бос. Когато колата дойде в селото, беше като официален празник." той си спомня детството си. Дори в Кожуш обаче, макар и толкова далеч от външния свят, се носеха слухове за това какво се прави с евреите. Жителите шепнеха за това как телата им с бодлива тел плуват в реката.

Адът на име Аушвиц

Малко след това жестоката съдба сполетява семейство Москов. Транспортирането на евреи започва през май 1944 г. Един ден Дейвид, родителите му, брат му и три сестри са натоварени на превозно средство. Колата беше толкова пълна, че хората трябваше да застанат в нея. Два дни пътували до Аушвиц, без храна и тоалетна. Първото нещо, което Дейвид видя след пристигането си в концентрационния лагер Аушвиц-Биркенау в Полша, беше купчина дрехи и обувки и той веднага усети отвратителен дим. „Никой не знаеше какво е и какво ни очаква“, казва осемдесет и пет годишният старши. Когато беше изпратен в адска концентрация, той беше само на четиринадесет години и не знаеше нищо за света. SS охраната разделя евреите на две групи - жени с деца, възрастни и момичета отиват вляво, останалите вдясно. "Татко, аз и брат ми отидохме на една страна. Изпратиха майка ми и три сестри направо в бензиновите камери."

давид

Няколко дни по-късно Дейвид и други затворници бяха изпратени в Буна, трудов лагер в Аушвиц на около седем километра. Там той работи като строителна сила за конгломерат от германски химически компании IG Farben. Почти всеки ден над тях прелитаха американски и руски бомбардировачи. Работниците просто приклекнаха и изчакаха да свърши, за да могат да се върнат на работа. Дванадесетчасовата смяна започна преди зазоряване. За закуска получавали остатъци от хляб, за обяд супа без никаква хранителна стойност, която изобщо не ги задоволявала, а за вечеря още повече тази отвратителна супа. Ежедневната дажба дава на затворниците около 700 калории, което е малко предвид количеството енергия, която те трябва да изразходват всеки ден. "Спомням си, че всички ни събраха един ден в средата на лагера, след това доведохме трима мъже и ги обесихме. Само защото откраднаха парче хляб и ябълка." Москович продължава заплашителната история.

Но и това не му попречи да открадне. Ако искаше да оцелее, трябваше. С другите момчета той понякога успяваше да се измъкне покрай пазачите в кухнята, откъдето след това носеше картофи, моркови, просто всичко, което намериха.

Средната продължителност на живота в лагер Буна е била три месеца. Всеки, който се смяташе за твърде болен или слаб, беше изпратен на бензин в Биркенау. Смъртта беше толкова разпространена там, че никой дори не мигна при споменаването. "Не ни пукаше. Бяхме толкова отчаяни, толкова гладни, че не ни пукаше за другите хора. Бяхме като животни." казва. Москович беше дехуманизиран, дори не помнеше собственото си име, само татуираният номер на лявата му предмишница - 6024.

През януари 1945 г., когато руската армия се приближава до Аушвиц, нацистите разпореждат евакуацията на около 58 000 евреи в опит да прикрият престъпленията си. Изтощените мъже и жени трябваше да маршируват няколко дни през суровата зима, облечени само в някакви парцали и сабо. Дейвид и баща му оцеляха в „марша на смъртта“, за съжаление не и брат му. Той не управляваше, затова SS го застреляха. След това младият словак беше натоварен във влак, който пътуваше към друг концентрационен лагер Бухенвалд в Германия. "Беше дори по-лошо, отколкото в Аушвиц. Поне работех там, отидох направо в Бухенвалд, за да умра. По това време Дейвид вече беше толкова измършавял, че костите и сините му вежди проблясваха. По тялото му почти нямаше месо.

Той оцеля, защото беше твърде слаб

Когато американските войски се приближават до Бухенвалд, войските на СС избиват 500 до 1000 затворници всеки ден. Те бяха принудени да копаят собствените си гробове и след това бяха разстреляни. Обадиха се и на Дейвид. Знаеше, че щом стигне до оградата, никога няма да се върне жив. Той бил толкова слаб, че паднал на земята, а останалите затворници го настъпили в саботата си. Щом ги имаше достатъчно, пазачът спря да брои и изпрати останалите обратно в лагера. Така Москович успя да оцелее. На 11 април 1945 г. американците най-накрая пристигат. Нацистите ги няма. Дейвид беше неженен, но беше трудно да се повярва.

Нов живот в Канада

Младежът се завърнал в родното си село с надеждата да намери родителите си там. С времето той успя да намери поне сестра Едит, която по чудо успя да оцелее в Аушвиц. След войната Дейвид работи като водопроводчик. През 1950 г. той успява да емигрира в Канада. Малко след това той си намери работа във Франсис Фюъл. Когато кандидатства за по-висока позиция след години, той преживява неприятни моменти. Неговият началник научи за еврейския му произход и заяви: "Той е евреин, нека го махнем от кожата му!" Дейвид беше шокиран, че е преживял нещо подобно в Канада, свободна държава.

По-късно Мошкович основава собствена компания, General Plumbing and Heating, която работи в областта на отоплението и водопровода. И все още работи. Дейвид се оженил и купил хубава вила в Отава, където имал три деца. Като един от малкото бивши затворници в концлагера, той успя да премине през това, което беше преживял през живота си. "Мнозина никога не са могли да се справят с това. Аз не съм от тях. Никога не съм се поддавал на това. Станах канадец, добър гражданин и никога не съм се обръщал назад. Имах добър живот и го правя не си спомням лагера. Всеки път, когато ставам сутрин "благодаря на Бог за още един ден. Аз съм щастлив човек," Дейвид завърши историята си. Съпругата му почина преди пет години и той се събра заедно с вдовицата си Рут Калоф. Те живеят в Отава осем месеца и прекарват зимата във Флорида. Те просто се радват на приятна и спокойна пенсия.