Тази книга пише за НБУ, Службата за национална сигурност. НБУ гарантира безопасността на хората, използващи най-новите технологии, това е тайна организация, за която знаят само хората, които работят за нея. Те разбиват кодове всеки ден, които помагат да се открият предстоящи терористични атаки.
Хората смятаха, че електронната им поща е безполезна и че никой няма да я прочете, но въпреки това хакерите измислят кодове за криптиране на съобщения, така че никой да не може да ги чете, само хора, които имат ключ. Следователно НБУ ви направи най-мощният компютър в света TRANSLTR. TRANSLTR успя да дешифрира кодове, които криптолозите ще дешифрират след няколко минути.
Сюзън Флетчър беше главен криптолог на НБУ, имаше годеник Дейвид Бехер, с когото трябваше да прекара целия уикенд в STONE MANOR, но Дейвид трябваше да пътува до Испания и Сюзън беше извикана в НБУ. Сюзън трябваше да се срещне в НБУ със Стратмор, заместник-директор, той й каза, че Енсей Танкадо, бивш работник, създал Цифровата крепост, цифровата крепост е неразгадаем алгоритъм.
По пътя си през възел 3 Сюзън забеляза, че TRANSLTR работи по алгоритъма от 15 часа. Това беше така, защото Стратмор изтегли копие от цифровата крепост от Интернет и го постави в TRANSLTR, който трябваше да заобиколи GAUNLET, филтър, който нямаше да стартира програма, която не разпознава. За да отвори и разгледа дегиталната крепост, Стратмор се нуждаеше от ключ, за да вземе годеника на Сюзън Дейвид.
Междувременно се установи, че Енсей Танкадо е починал от инфаркт. Дейвид беше много неуспешен в търсенето си, пръстенът с ключа продължаваше да му се изплъзва. Танкадо го даде на някого, преди да умре. Дейвид обаче имаше друг проблем, беше наблюдаван от убиеца Хълхот, който също се опитваше да вземе ключа. Но Дейвид все пак успя всичко, пръстенът пътува от германеца до проститутката и тя го дава на пънка, който го продава на Дейвид. Докато се опитвал да стигне до самолета, за да отлети най-накрая у дома, Хълхот го настигнал и се опитал да го убие. За щастие на Дейвид обаче той уби Хулхот.
Изтощен, той вече искаше да се върне у дома, но се срещна с още двама тайни агенти на НБУ, които го изстреляха зашеметяващо, защото той не искаше да отиде с тях. Докато Дейвид търсеше почивка в НБУ, се случваха ужасни неща. Сюзън установи, че цифровата сила не е неразгадаем алгоритъм, а вирус, който да проникне в основната база данни на НБУ и да предостави цялата световна тайна информация. Стратмор се опита да изключи TRANSLTR, но не се получи. По-късно Сюзън разбра, че Стратмор е убила техник по сигурността, докато се е опитвала да изключи тока и че е убил годеника й Дейвид.
Стратмор й обясни, че го е направил само заради това, че я обича, но беше твърде късно TRANSLTR беше прегрял и отиде да експлодира. Сюзън успя да избяга от личния асансьор на Стратмор, но Стратмор остана там. TRANSLTR експлодира, оставяйки само 16 м дупка в земята. Качи се с асансьора до Сюзън и го закара в криптологичния институт. Имаше невероятен хаос. Вирусът атакува филтрите и защитата почти изчезва. Те се нуждаеха от ключ, който Дейвид имаше. Но миг по-късно Дейвид се появи на големия екран и им продиктува ключ. Сложиха го, но ключът трябваше да бъдат числата, трябваше да го разгадаят. Времето за отгатване отмина и хакерите започнаха да атакуват банката с данни.
Пет секунди след разрушаването на защитата Дейвид измисли всичко, ключът беше номер три. Сюзън го потупа и компютърът го прие. Дейвид все още беше на екрана и до него беше екранизирана смъртта на Танканд, Сюзън забеляза, че Танкадо показва ключа от самото начало, опитвайки се да покаже номер три с ръка, само за да спаси НБУ. Дейвид и Сюзън го направиха, НБУ и банката с данни бяха в безопасност и най-накрая можеха да се насладят на уикенда в Stone Manor.