Ден D, събота S дойде и бях толкова ядосан, колкото когато чужди жожопета ми забиха носа под опашката. И така, представете си, те се прецакаха, помирисаха (кихах от него още половин час) и след това спокойно казаха на англичанина, че оставам вкъщи. Така че не напълно у дома, а в Dobrýchľudí (забравих да кажа, че се преместихме при тях в петък). Разбирате ли това? Такава чудесна възможност да напълня стомаха си с лакомства и те ще ме оставят у дома! Къде се намираме !? Е, знам къде бях. Не там, където искам да бъда. По време на тяхното отсъствие поне захапах възглавницата в знак на протест (основно събарям нещата само в знак на протест).*
Когато пристигнаха, най-лошите ми страхове се потвърдиха - най-лошият ми кошмар. Носът ми не грешеше - там ядоха месо и дори не ми донесоха мърша, грозните чистачи. Но явно сватбата беше приятна, булката красива, младоженецът не трябваше да се изхвърля, по-големият беше забавен, музиката беше силна и гостите бяха весели. Твърди се, че не Чотозавеселекедобоблокицелие, но е добре само кой би разбил европрозорците днес, да. Нямам друг избор, освен да пожелая на младоженците само най-доброто за съвместния им живот и да позволя на някое човешко кученце да ги разнообрази скоро. Ще се радвам да го оближа, когато има нужда. Харесвам децата. Баф.