Диференциална диагностика
Много хирургични и нехирургични заболявания могат да имитират апендицит. Дори обикновеният запек може да причини разширяване (разтягане) на дебелото черво и болка в дясната половина на корема. Различни гинекологични заболявания също могат да наподобяват апендицит. Относително най-честият източник на грешки в диагностиката е мезентериалният лимфаденит. Появява се като реакция на лимфните възли в корема на чревна инфекция или инфекция около червата. Често се придружава от инфекции на горните дихателни пътища, причинени главно от вируси. Изследването може да разкрие подути и възпалителни лимфни възли, особено в областта на прехода от тънкото към дебелото черво и увеличаване на свободната течност в коремната кухина. Основният симптом е дифузна болка в корема, но тя може да бъде локализирана в областта под гръдната кост или вдясно на корема. Обикновено се придружава от гадене (гадене), повръщане и субфебрилитет. Възможно е също да има признаци на дразнене на перитонеума (перитонеума). Други проблеми при диференциалната диагноза могат да бъдат причинени от някои чревни инфекции и някои кръвни заболявания.
Усложнения
При неправилно dg или късно лечение по други причини може да възникне перфорация на апендикса (перфорация - остро състояние, при което се нарушава целостта на стената му) със съдържанието на тънките черва да се разлее в коремната кухина (перфорация при новородени и бебета е 65-70%, а при по-големи деца 8 - 10%). Когато се излива в ограничена кухина, образувана от бримките на тънките черва, се образува периапендикален абсцес (кухина, пълна с гной). Ако съдържанието навлезе в свободната коремна кухина, възниква дифузен перитонит (дифузен перитонит).
Терапия
Единственият начин за лечение на апендицит е хирургичното отстраняване на висулката на червея. Колкото по-скоро се направи, толкова по-вероятно е да се избегнат усложнения. Въпреки че стандартният метод все още е отворен разрез (лапаротомия), операцията също е минимално инвазивна, което означава, че т.нар. лапароскопия с помощта на ендоскоп. Инструментите се вкарват през три къси разреза в коремната стена. По този начин процедурата остава пространствено ограничена и продължителността на възстановяването е по-малка. Освен това лапароскопията предлага предимството, че може да се извърши както диагностично, така и терапевтично. Следователно в неясни случаи той служи за по-нататъшна диагностика, но в случай на откриване на заболяване, терапията, т.е. премахването на висулката на червея, може да се случи по едно и също време, в рамките на същата процедура. Такъв минимален хирургичен метод е подходящ само в ранните стадии на апендицит. При напреднало възпаление рискът от инфекция може да се увеличи, така че в тези случаи все още трябва да се използва отвореният метод. В зависимост от възможните усложнения и цялостното клинично състояние, то може да бъде допълнено с приложение на антибиотици и коригиране на вътрешната среда.