катерене

Отдавна мисля как да започна, но най-добре е да вървим добре от самото начало. Преди време получих имейл от приятел с предложение за поход. Всичко би било наред, защото е нормално нещо приятелите да ви призовават в планината, но тази идея беше наистина конкретна и нестандартна. Звучеше нещо подобно (ще го съкратя): „Можем да направим по-дълъг марш в Малките Карпати и за да имаме най-трудните условия, трябва да има много сняг и да тръгваме през нощта!“

ОСНОВНА ИНФОРМАЦИЯ
Датата:
07.-08.12.2007г
Организатор:
Насаме
Транспорт:
инди-винди до BA-Rača
Разстояние:
около 40 км
Преходно време:
около 11 часа.
Изкачване:
1323
Спускане:
1203
Борд:
Собствени запаси,
и в къщата на Моймир

Докато го чета, поглеждам календара, за да съм сигурен, че не е първи април. Не беше. Моймир имаше предвид това. „Само крадецът работи под прикритието на нощта“, цитирам премиера и трябва да тръгнем през нощта. Но всичко трябва да се опита веднъж. Предложеният маршрут беше: Братислава-Рача-Солошница, около 40 км. Това беше предизвикателство, затова веднага уведомих останалите членове на екипа на туристите за планираното събитие. Разбира се, те бяха развълнувани от идеята и се съгласиха.

Стигаме до Белия кръст (500 м), така че имаме най-голямото изкачване зад нас. Тук ще се укрепим и ще продължим, защото нощта е все още млада. От дясната страна минаваме покрай осветена метеорологична станция. Тук-там трепва ивица бял сняг. Трудността на терена увеличава постоянното ни заобикаляне, но и чрез навлизане в големи локви и кал. След полунощ е и веселото настроение все още не ни напуска, въпреки че знаем, че имаме още много километри напред по такъв кален терен. Стигаме до Салаш (490м). Има кръстовище на два пътя и един от тях е асфалтов път, който води от Св. Юра на Кошариско (вилно селище). Но ние продължаваме по червената „магистрала на Štefánik“. Въпреки че думите намаляват правопропорционално на броя на изминатите километри, ние все още сме относително весели. Почти по "равнината" стигаме до друга маркирана точка на картата, наречена Кози гръб (550 м). Оттук се изкачваме отново до Сомар (649м). По пътя някои от нас бавно изчерпват фенерчетата на фаровете, така че постепенно ги заместваме с нови. Тъмнината е безмилостна и шумоленето на вятъра в листата не е два пъти по-приятно. Мислите ли, че някой ви наблюдава от дълбините на гората?.

От този момент нататък бяхме още по-бдителни и подсвирнахме на почти всеки шепот:-). Наближихме половината от обиколката ни, която беше Pezinská baba (527 м). Дори за нея по пътя попаднахме на красива сърна, която беше неразбираемо опитомена и ни гледаше от около 10 метра напълно неподвижно. Точно преди Баба лисица изтича през пътя, който вероятно ловуваше. Направихме по-дълга почивка, за да се укрепи и отпусне Бейб. Горският звяр и тук не ни даде покой, защото през поляната към нас се приближаваше лисица. Казвам на останалите: „Само да не боли“ и започнах да подсвирквам. Представете си, че лисицата изобщо не реагира на това, тя продължи към нас. Пред нея лежеше бидон, хвърлен от безотговорен мъж, лисицата дойде при нея, взе я в зъбите си и спокойно тръгна към гората. Бяхме шокирани от тази сцена, просто не разбрахме! След интересно преживяване и почивка продължихме нататък, чакахме 200м надморска височина на един хълм ... "Както се наричаше ... не мога да си спомня ... това е нещо кратко и буквата Б ... .ха вече знам Čmelok (709)! "Овалът помисли, че съм силен:-).

Към два и пет часа всички бяха достатъчно уморени, за да „купят“ на пода. И когато някой каза нещо, беше като: „Искам да спя!“ Или „Вече сме там?“ Хани дори беше толкова уморена, че където и да погледне, имаше малки глупави елфи на Дядо Коледа. Но може би защото тя пееше камбани по пътя:-). След това от Čmeľek слязохме до седловината Javorina (620 m) и оттам нататък до Cermák (600 m). Бавно започна да зазорява и чак сега се озовах пълен с кал. От Чермак продължихме по широк, понякога кален горски път към Хубалова (535 м). Като паднахме, трябваше да се изкачим, но само леко до Панске ухлиска (600 м) и оттам, до оградена огромна менажерия на скалата Тарикова (620), откъдето имаше хубава гледка към долината под нас и към отляво до Висока (754 м). Това беше последвано само от спускане през калния терен, пълен с мокри листа до Скалка (525 м) и до Солошнишка долина (270 м). Преброяваме последните метри и очакваме с нетърпение заслужена почивка във вила в Солошнице с нашия приятел Моймир. Накрая виждаме целта, коминът пуши, определено ще има жега. Пристигаме на финалната линия, Солошница (220 м), около 09:30 и чувството на удовлетворение не може да бъде описано.

В заключение бих искал да благодаря на Mojmír за организирането на страхотно събитие, той се погрижи много за нас във вилата и разбира се Ľuba, Majky, Miňa и Hana, че те не се оставиха да се обезсърчат и преминаха през нощта, кал а също и за сближаване и колегиалност. Нашата награда определено е страхотно усещане за душата и приятни преживявания от нощния туризъм. Силно препоръчително! Отсега нататък сигурно няма да ни срещате в планините през деня, ще ходим през нощта, по-малко туристи, празни вили, няма чешки туристи в "чехли":-).