децата

Много е приятно и интересно да гледате как играят малки деца. И още по-хубаво е да слушате монолози, приятна детска реч, свързана с играта. В такава ситуация детето е напълно потопено в играта, живее в собствения си свят и е доста неудобно, когато е обезпокоено в такава ситуация. Много детски психолози твърдят, че такива детски монолози са много важни за развитието на детето и са много полезни за психическото му развитие. Те дори твърдят, че разговорът със себе си помага да се научи нова форма на поведение, помага да се планира и контролира импулсивното поведение. Тези деца, които не играят по този начин и са стресирани по някакъв начин, са научени от терапевтите да говорят със себе си, за да се справят със стресовите фактори и да се отърват от тревожността си.

Според Л. Колбърг, уважаван американски психолог, има пет естествени периода, в които децата говорят със себе си. При някои деца тези периоди са по-изразени, при други те са по-слабо изразени. Всъщност има деца, които изобщо не преминават през този период. Основно тези деца, които са по-импулсивни, действат по-бързо, отколкото си мислят, което често им носи различни проблеми.

Период 1: ЗАБАВЛЯВАМ СЕ

Особено при младите малки деца можем да ги наблюдаваме да мърморят, да повтарят думи, да сменят гласа си. Вероятно го правят главно за забавление и забавление.

Период 2: Ще ви го обясня

Можете да чуете по-възрастни малки деца да обясняват и разказват нещо на някого, докато играят или заспиват. Те обикновено говорят за това, което са направили, какво са преживели или какво са правили.

Период 3: ПИТАМ И ОТГОВОРЯ

В периода 5 - 7 години понякога можете да чуете как децата си задават въпрос и в същото време да му отговарят, да се учат, да си обясняват определени неща и ситуации. Именно през този период децата имат т.нар въображаемия приятел, с когото разговарят.

Период 4: ЗАКЛЮЧИТЕЛНА ГОВОР

В четвъртия период, когато детето говори на себе си, го прави по-тихо, шепне, понякога почти трудно го чува, но според Колбърг това все пак е вид реч, която им помага да се ориентират.

Период 5: ВЪТРЕШНИЯТ ДИАЛОГ БЕ НАМАЛЕН

В петия период по-късно има не само деца, но и ние, възрастните. При децата на този етап все още можем да видим леко движение на устните. Възрастните също често говорят сами със себе си, но рядко на глас. Възрастните говорят със себе си, особено когато искат да се насърчават, да придобият смелост, когато са щастливи или не се чувстват добре.


В проучване, публикувано в Quarterly Journal of Experimental Psychology, психолозите Даниел Суигли и Гари Лупя доказаха, че разговорът помежду си всъщност е полза. В експеримента те дадоха на 20 души задачата да намерят различни стоки в супермаркета, като хляб или ябълки. Първоначално участниците трябваше да намерят стоката в мълчание, след това трябваше да повторят на глас името на обекта, когато го търсят. Тестовите субекти откриват обектите по-лесни и бързи, когато говорят за тях на глас. Например ябълката е червена и кръгла. Според психолозите говоренето на неща на глас помага за започване на паметта, може да ни концентрира повече, да материализира нещата и да постигне успех. Това обаче важи само ако знаете как изглежда търсеният обект. Според Лупя, ако чуем за темата за първи път, като повторим името й, ще забавим.

Детският психолог Лорънс Е. Шапиро също мисли за това явление по отношение на децата, че:

„Научаването на децата да се справят с трудни ситуации, като говорят със себе си, ще има краткосрочни и дългосрочни положителни ефекти за тях.“


Според психолога Линда Сападин, Говоренето на мисли на глас помага при трудни решения. Ако чуете това, а не просто да го имате предвид, ще ви помогне да изчистите мислите си и да установите, че правите нещо правилно. По същия начин, ако ви предстоят множество задачи или цели, кажете ги на глас и това ще ви помогне да решите какво трябва да се направи бързо и какво може да изчака известно време. Ако пред вас е презентация или важна среща, можете да подобрите речта си, като изречете на глас предварително. Освен че ще го прецизирате по стилистичен и аргументиран начин, ще ви помогнете да се отървете от стреса и всичко ще стане по-гладко.

Вътрешните монолози в историята са водени от няколко мислители и учени. Писателите успяха да превърнат подобни разговори в интересни книги. За Алберт Айнщайн например се казва, че често си е говорил. Той не беше много общителен човек и често говореше мислите си само на себе си.

Изследвания на психолози в няколко държави показват, че няма значение дали децата говорят сами със себе си. Напротив. Помага им да оформят не само речта, но и мозъчната си дейност.