Диабетът е заболяване от различен произход. Аз също имам диабет или захарно цвекло. Това е хронично заболяване, характеризиращо се с повишени нива на кръвната захар, т.е. хипергликемия. Повишените нива на кръвната захар са причинени от нарушена секреция или ефектът от самия инсулин. Той е придружен от нарушение в метаболизма на мазнините и протеиновите захари. Хроничната хипергликемия причинява увреждане на отказ на различни органи, най-често на очите, бъбреците, нервите, сърцето и кръвоносните съдове. Причината за повишената кръвна захар е липсата на хормона инсулин, който се произвежда от бета клетки в панкреаса. Той действа като намалява нивата на глюкоза в кръвта, като стимулира усвояването на кръвната захар.
Самият инсулин обаче влияе и върху други метаболитни процеси. Екскрецията му се разделя на базална и прандиална. Има много стимули, които стимулират отделянето само на инсулин, но основният стимул е повишаване на нивата на глюкоза в кръвта, докато инсулинът участва в регулирането на нивата на кръвната захар.
Милиони хора страдат от диабет целия свят. Делът в развитите страни е до 10 процента от цялото население. Разпространението му е пряко свързано с факторите, които влияят на цивилизацията, така че разпространението е свързано и с относителната достатъчност, разпространението на нездравословни хранителни навици.
Що се отнася до класификацията на диабета, основното разделение се основава на:
- диабет тип 1,
- диабет тип 2,
- други специфични видове,
- гестационен диабет.
Първият тип се характеризира с дефицит на инсулин. Началото е най-често в младостта си и на тази възраст е главно автоимунно заболяване. В рамките на етиологията има генетично предразположение, което е свързано с наличието на антигени. При този автоимунен тип, в допълнение към гореспоменатите фактори, е необходимо да има и така наречения „спусък на автоимунния отговор“. Това може да бъде например вирусна инфекция или реакции на чужди протеини. Без адекватно лечение пациентът развива метаболитен срив и по този начин животът му зависи пряко от доставката на екзогенен инсулин.
Вторият тип се характеризира с резистентност, т.е. нечувствителност към самия инсулин. Освен това се допълва от нарушение на секрецията на инсулин. Това е до 7 до 10 пъти по-често. Неговите прояви могат да се наблюдават най-често в зряла възраст и при затлъстели индивиди. Причината е периферна резистентност и постепенна загуба на чувствителност на бета-клетките на панкреаса. Този тип диабет има много силно предразположение в етиологията, което се основава главно на генетиката. Също така е част от заболявания като метаболитен синдром, панкреатит или други заболявания. Външни фактори като прекомерен прием на храна, неподходящ състав и липса на упражнения или други фактори като затлъстяване и тютюнопушене също допринасят за появата.
Други специфични видове захарен диабет са резултат от определени генетични дефекти във функцията на бета клетките, генетично нарушение на действието на самия инсулин, панкреатични заболявания или ендокринни заболявания.
Гестационният захарен диабет е диабет, който се появява по време на бременност или се развива по време на бременност. При този тип диабет наблюдаваме картина, специфична за захарен диабет тип 2. Този тип диабет увеличава риска от вродени малформации при деца, така че изисква мониторинг.
Самата диагноза на диабета се основава на медицинската история на пациента, която се основава на симптоми като полидипсия, полиурия, слабост, самата загуба на тегло и честотата на диабета в семейството. Диагнозата се потвърждава само лабораторно. Основният преглед е събирането на гликемия, т.е. нивата на кръвната захар на гладно, но също така и доказателства за захар в урината (кетонни тела). Ако открием наличието на захар в урината и на гладно, многократно потвърждаваме диагнозата на т.нар. чрез изследване на гликемична крива, известна като орален тест за глюкозен толеранс. За потвърждаване на диагнозата е необходимо и определянето на С-пептида, тъй като той се екскретира едновременно с инсулин и показва собственото му производство.
Лечението на диабета директно зависи от вида на диабета и целта на пациентите е да постигнат адекватни стойности на кръвната захар и гликирания хемоглобин, така че искаме да постигнем компенсация на диабета при пациента. Лечението, основаващо се само на диета, режим и инсулинова терапия, също произтича от самата компенсация на диабета.
Инсулинът се използва от всички диабетици тип 1, т.е. деца, юноши, но също и бременни жени, диабетици тип 2, които са се провалили в диетичната терапия и перорални антидиабетици. Първоначално се използват също свинско и говежди инсулин, днес се използват биосинтетичен човешки инсулин и неговите аналози.
Самото лечение с инсулин трябва да се наблюдава от лекар, както поради вида на инсулина, така и поради дозата инсулин. Тези две условия обаче са обусловени и от диета, физическа активност и промени в начина на живот.
По този начин диабетната терапия се основава на това колко инсулин липсва на пациента. Най-често използваните лекарства за лечение на диабет тип 2 са лекарства, наречени орални антидиабетици. Те намаляват нивата на кръвната захар, но трябва да отбележим, че употребата им не замества самата диета, физическа активност и диетични мерки. Основната предпоставка за успешното лечение е промяна в начина на живот, която включва диетични мерки. Ще разгледаме това по-късно в тази статия, тъй като това е широкоспектърна тема, която съдържа много важна информация за диабетиците.
Пероралната антидиабетна терапия се основава първоначално на употребата на вещество, наречено метформин. Лекарствата с това вещество често са лекарството на първо място и само ако пациентът не понася лечението с метформин, започва лечение с друго активно вещество.
По този начин терапията с перорални антидиабетни средства се основава главно на гликемия на гладно, постпрандиална гликемия, но също и на способността на пациента да поддържа идеалната гликемия. За някои пациенти лекарите се доближават до тройна комбинация от лекарства. Важно е пациентите да внимават да не се сравняват с други пациенти, тъй като групата на диабетиците показва силна индивидуална терапия. При определяне на самата терапия лекарят и медицинският персонал разчитат на цялостното клинично състояние, възраст, телесно тегло, обиколка на талията, ИТМ, симптоми на заболяването, кръвно налягане, участие на малки и големи съдове, други заболявания, възможност за самостоятелно -мониторинг на кръвната захар - т.е. самонаблюдение.
Самият контрол на диабета е неразделна част от живота на диабетика. Това е контрол на гликемията в домашната среда на пациента и по време на ежедневните му дейности. Мониторингът на нивата на захар включва главно контрол на гликемията с помощта на глюкомер на различни интервали от време, които обаче са свързани с употребата на храна, физическа активност, сън или дори влошаване на здравето.
Този контрол е необходим за всеки пациент, който не знае или не може да има представа за самата болест и нейното значение. Самоконтролът на кръвната глюкоза в домашната среда помага и посочва самия лекар, медицинска сестра или възпитател в посока към пациента и неговата компенсация на диабета.
По този начин наблюдението в крайна сметка сочи как гликемията реагира на отделни храни, физическа активност, сън, но също така и стресови ситуации. Истинското познаване на тези реакции е важен елемент при лечението на диабета, защото това е път към компенсирания диабет. Според указанията на лекаря, пациентът може да коригира дозите си на инсулин или да започне да намалява въглехидратните единици в диетата, която спазва в момента. Пациентите, които се лекуват с инсулин, също се възстановяват от здравната каса, а пациентите, които се лекуват с перорални антидиабетни средства глюкомер купувайте в аптеката, тъй като те са полезни при лечението на диабет.
Самите диетични мерки обаче изискват отделна статия, защото усвояването на въглехидратните единици на практика и в реалния живот на диабетик е алфа и омега в самото лечение.