развитие

Ако е вярно, че по-високата ефективност при използване на водата е последвана от по-голямо потребление на вода, а не обратното, и че в случай на икономически растеж, потреблението на вода се увеличава, което означава за усилията за повишаване на ефективността?

За първи път терминът устойчиво развитие е дефиниран на международно ниво през 1980 г. в Световната стратегия за опазване, разработена от Международния съюз за опазване на природата в сътрудничество с Програмата на ООН за околната среда. Това беше последвано от прочутия доклад на Брантланд през 1987 г., чието определение за устойчиво развитие се използва и до днес (Световната комисия по околна среда и развитие 1987), а през 1992 г. в Рио се проведе срещата на върха на Земята на ООН, която беше в основата на Протокола от Киото относно емисиите на въглероден диоксид.

Тази кратка историческа екскурзия ни казва едно. Устойчивото развитие е с нас на най-високо ниво от 40 години. През тези четири десетилетия продължи безпрецедентното унищожаване на природата. Как е възможно това и как устойчивото развитие е свързано с управлението на водите и повишаването на неговата ефективност?

В този кратък анализ първо ще представя дефиницията и значението на термина устойчиво развитие, неговата доминираща интерпретация днес, след това неговата невъзможност и връзка с управлението на водите, за да отговоря най-накрая на поставения във въведението въпрос.

Определение и значение на TUR

Нека започнем с дефиницията на TUR. Това е развитие, което задоволява основните нужди на настоящите и бъдещите поколения. Вариации на това определение могат да бъдат намерени в националното и международното законодателство.

Едно обаче е дефиницията на термин и неговото значение е съвсем различно. Какво ни показва дебатът за устойчивото развитие, че означава този термин? Ключът тук е концепцията за развитие, която доминира в прилагателното устойчиво. Развитието може да означава практически всичко. Това е синоним на цивилизация, развитие на растенията, но също така и на деца, индивиди и цели общества. Това може да означава изграждане на болници или училища, но също така и магистрали или язовири, спестявания в държавния бюджет, както и увеличен дефицит. Нейната същност е неговата неразбираемост, а ключът е след това конотацията, която съдържа. Това е един вид празен плюс, който освещава всичко, което маркира.

Ако терминът развитие не се отнася до собственото неконтролирано развитие на компанията, а се отнася до умишленото усилие за развитие на компанията, т.е. да се действа по конкретен начин, икономическият растеж може да се разглежда като основа на развитието. Това е предпоставка за всяка по-нататъшна надстройка под формата на „подобряване на жизнения стандарт и благосъстоянието“, за да се цитира дефиницията на Европейския парламент за устойчиво развитие. Например осмата цел в Целите на ООН за устойчиво развитие до 2030 г., за която се присъединява почти целият свят, предвижда устойчив икономически растеж.

Следователно в момента устойчивото развитие може да се разбира като икономически растеж, който може да продължи безкрайно. Следователно устойчивостта не е свързана основно с природата, а с начина, по който живеем - постоянен растеж. Това е, което трябва да се поддържа. Развитието на съществителните доминира и противоречи на наставката устойчиво. Устойчивото развитие е оксиморон.

Така нареченият зелен растеж

Къде е устойчивото развитие в екологичното мислене? Най-радикалният подход понякога е езотерична дълбока екология, която дори може да отхвърли постиженията на модерността. Силната устойчивост също е включена в общинския екоцентър, който се стреми да децентрализира обществото, местното производство и потребление и цялостната структурна промяна в икономиката.

От друга страна, има силен техно-оптимизъм, тоест вяра в технологиите и пазар, на който не е необходимо да се намесва. При този подход проблемите с околната среда ще бъдат решени сами, ние просто ще излезем от климатичната криза и недостатъците ще бъдат решени от пазара, например чрез заместване на оскъдните ресурси.

По-малко силната вяра в технологиите в рамките на подхода за екологична модернизация предполага правителствено регулиране, институционална реформа, технологичен прогрес и особено т.нар. зелен растеж. Това е ключовият елемент на спора относно устойчивото развитие.

Растеж и устойчивост

Това се вижда най-ясно на примера с емисиите на въглероден диоксид - количеството им в атмосферата трябва да бъде отделено от мащаба на икономиката. Въпреки икономическия растеж се очаква емисиите да спаднат. Проучване след проучване обаче ни показва, че подобно нещо не е възможно в дългосрочен план (Hickel - Kallis 2019; Parrique et al. 2019).

Подобно е и при водата. Въпреки че потреблението на вода расте по-бавно от икономиката, растежът продължава най-вече (UNEP 2015). Дори консумацията на вода да падне на едно място, например в богатите страни, може да се увеличи на друго място чрез търговия. Това е т.нар виртуална вода. Производството на 1 кг говеждо месо консумира 15 000 литра вода. Произходът на това потребление обаче е на първоначалното място.

И въпреки че например в Австралия или Калифорния потреблението на вода е напълно отделено от икономическия растеж, потреблението на вода в тези страни остава неустойчиво (AghaKouchak et al. 2015; Parrique et al. 2019). Как е възможно по-високата ефективност да не окаже положително въздействие върху потреблението на вода? Този проблем се обяснява с т.нар ефект на отражение.

Отразяващ ефект

Така нареченият ефектът на директен отскок предполага увеличаване на използването на същия ресурс след повишаване на ефективността. Ако автомобилът консумира по-малко литри на сто километра, водачът може да започне да кара повече на същата цена, вместо да намалява разхода. Ако къщите се затоплят, хората могат да повишат комфорта си с по-високи температури, но няма да спестят.

В случая с водата изследванията показват нещо подобно. По-ефективното използване на водата може да не доведе до по-ниска консумация на вода, а по-скоро до по-висока консумация на вода. Например в Канзас преминаването към по-модерна напоителна система доведе до увеличаване на потреблението на вода в първоначалната зона, както и напояване на нови площи (Pfeiffer - Lin 2014). Подобни заключения за Близкия изток и Северна Африка са достигнати в доклада на Организацията на ООН за прехрана и земеделие (Perry 2017).

В китайската текстилна индустрия потреблението на вода е намаляло въпреки растежа на индустриалното производство през годините, в които правителството приема закони, целящи използването на по-модерни технологии, напр. Законът за водите от 2002 г., или Законът за предотвратяване и контрол на замърсяването на водите от 2008 г., или т.нар Становището на Министерството на промишлеността за по-нататъшно засилване на спестяванията с промишлена вода през 2011 г. Остарелият метод на производство просто беше заменен от по-модерен, но спадът винаги беше последван от растеж поради растежа на производството.

В индустриалната агломерация от раждането на Китайската индустриална революция в Тиендзин потреблението на вода намалява през годините 2005-2010, но впоследствие потреблението започва отново да расте. Основната причина беше намаляването на дела на първичния сектор (минното дело).

Възвратният ефект може да бъде измерен и на нивото на цялата икономика. Моделът на испанската икономика показва, че увеличаването на ефективността на водата с 50 процента не само не би довело до намаляване на потреблението, а напротив, потреблението ще бъде малко по-високо, отколкото преди модернизацията (Freire-González 2019).

Препоръката на китайските учени, които се стремят да опазват водата, е да се съсредоточат върху сектора на услугите. Но това означава само изместване на мръсната индустрия.

Друго предложено решение са дефинираните от държавата ограничения за използване на водата или пазарът на квоти за вода, подобен на пазара за квоти за емисии или данъци върху водата. Опитът с търговията с емисии ни показва, че емисиите все още нарастват и там, където падат, техният спад е недостатъчен. Подобно е и с водата. Регулирането в австралийския басейн Мъри-Дарлинг не е достатъчно и държавата не успява да изпълни дори недостатъчните цели, които си е поставила (Cossier et al. 2017; Pittock 2019).

Често срещан проблем е степента на ограбване на природата - тоест развитие след десетилетия ангажимент за устойчиво развитие. Според доклада Trucost (True Costs) за Програмата на ООН за околната среда, нито един от 20-те най-замърсяващи икономически сектора не би бил печеливш, ако включи замърсяването, което причинява в своите разходи (Trucost 2013).

Заключение

И така, ако по-високата ефективност при използването на вода е последвана от по-голямо потребление на вода, а не обратното и че в случай на икономически растеж, потреблението на вода се увеличава, какво означава това за усилията за ефективност? Как повишаването на ефективността в управлението на водите е свързано с устойчивостта? В система на непрекъснат икономически растеж и непрекъснат растеж на потреблението по-високата ефективност не може да доведе до устойчиво потребление. В най-добрия случай това може да доведе до удължаване на периода на неустойчиво потребление. Устойчивото развитие остава оксиморон в контекста на икономическия растеж. В контекста на неустойчива икономика, повишаването на ефективността може също да доведе до устойчивост на околната среда, както е определено от Комисията на Брунтланд.

Томас Профант (1983)

Той докторат по политически науки от университета в Касел. Той е изследовател в Института за международни отношения в Прага и работи като асистент във Факултета по социални и икономически науки на Университета Коменски в Братислава. Той е член на редакционния съвет на културния и социален блог Pole. Професионалните му интереси включват международна политическа икономия, сътрудничество за развитие и постколониална теория. Той е автор на „Нови донори на постколониалния кръстопът: Източна Европа и Западна помощ“, публикуван през март 2019 г. от Лондон и Ню Йорк, Routledge.