Терминът ВОДЕН ТРАНСПОРТ
Позоваваме се на транспортния отдел, използващ както морска, така и вътрешна навигация, за да отговорим на транспортните нужди на човешкото общество. Следователно в зависимост от дела на двата компонента, ние познаваме и навигация река-море или море-река. Поради определени специфики на корабоплаването по реки или по изкуствени водни пътища (канали, канали), езера и други големи водни басейни, вътрешното корабоплаване допълнително прави разлика между речното корабоплаване, навигацията по канали и навигацията по езера и резервоари.
Продуктът от транспортната дейност, т.е. превозът на хора и стоки с помощта на кораби, се нарича SHIPPORT. Водният транспорт е клон в транспортната система, който може да бъде характеризиран по следния начин в сравнение с други транспортни отрасли:
ПРЕДЛАГА задоволяването на транспортните нужди икономически, с изключително ниска енергийна интензивност и с леко отрицателно въздействие върху околната среда.
ПОДХОДЯЩ е за превоз на товари, за които скоростта на транспорта не е определяща, особено за превоз на насипни и течни товари.
ПРИЛАГА се основно в посока на основните транспортни потоци, т.е. в линии, свързващи основните източници с целите на транспорта. Във вътрешния транспорт обаче той изисква транспортни служители в сътрудничество с други транспортни отдели.
Това е от голямо значение, особено при осъществяването на трансатлантически междуконтинентален транспорт и при осигуряване на транспортни отношения между морските пристанища и хинтерланда с помощта на речно-морски плавателни съдове, или когато се използва технология на комбиниран транспорт в системата „река - море“, използваща контейнери за лодки ( така наречените лихтери) и кораби-майки.контейнерни кораби.
НЕ Е ПРЕДСТАВИТЕЛНО за някои специални превози, особено за превози на пратки с изключително голямо тегло или размери (т.нар. Свръхтежки и супертоварни превози).
ТЕХНИЧЕСКА ОСНОВА НА ВОДНИЯ ТРАНСПОРТ
Във водния транспорт техническата база се състои от: транспортни пътища, т.е. водни пътища, транспортни средства, т.е. плавателни съдове, транспортни конструкции и оборудване.
ВОДНИ ПЪТИ
Водните пътища са морски или вътрешни водни пътища. В океаните, моретата или затворените водни тела те обикновено се използват често, препоръчват се, респ. маркирани или дори маркирани навигационни маршрути. Вътрешните водни пътища са или естествено плавателни, или по различни начини плавателни реки и езера, или също така изкуствено създадени канали, респ. канали (канали, предназначени за навигация).
Плавателни реки и канали
Вътрешните водни пътища са онези транспортни пътища по водни пътища, за които можем да търсим някои аналогии с транспортните пътища на други отдели на сухопътния транспорт и които също са интересни от гледна точка на техническото строителство или експлоатационното използване.
Първият начин, който най-малко влияе върху характера на реката, е да се постигне достатъчна плавателна дълбочина, особено в критични участъци, чрез системно задълбочаване на дъното на коритото й чрез редовно БАГАЖИРАНЕ на утайки и плитчини в определения фарватер. В случаите, когато този метод дори не носи достатъчен марж, т.е. разстоянието между дъното на реката и дъното на кораба при необходимото газене на корабите, се взема под внимание втори метод на плавателност, т.нар. РЕГЛАМЕНТ НА ПРАВИЛОТО. Ако нито цикличното драгиране, нито регулаторните корекции имат желания ефект върху плаването по реката, т.нар КАНАЛИЗАЦИЯ, при която нивото на реката се повишава чрез затваряне на реката и изграждане на последователни навигационно-енергийни етапи, така че да се постигне достатъчна плавателна дълбочина дори при най-ниския воден поток.
Навигацията от един резервоар (или резервоар) до друг се осигурява от навигационно устройство за преодоляване на разликата във височината. Най-често това е НАВИГАЦИОННА КАМЕРА. При по-високи наклони на утаената река, вместо заключващата камера, тя предлага друго решение, което е SHIP LIFT. Това е устройство, работещо за разлика от камерата на механичен принцип.
Класификация на водните пътища
Характеризира се с параметрите на типичните плавателни съдове, които трябва да се движат плавно по даден воден път. Това са: дължина, ширина, тяга и товароносимост на моторния товарен кораб, дължина, ширина, тяга и товароносимост на изтласкания комплект и неговия монтаж, минимална височина на шасито под мостове, метод на графична разделителна способност върху карти.
Понастоящем този въпрос е обхванат и от Европейското споразумение за основните водни пътища с международно значение (AGN).
Положението и перспективите на Словакия
Поради географското положение на Словакия в Централна Европа, нашата речна навигация е свързана главно с река Дунав. От общата плавателна дължина за търговски кораби, т.е. 2411 км от устието до Черно море до германското пристанище Келхайм, свързва със Словакия общо 172 км между устието на река Морава до Дунав при замъка Девин при речния километър 1880,2 и устието на река Ипел на километър 1708,2 близо до унгарския град Szob.
Река Морава е първият ляв приток на Дунав в началото на описания четвърти участък. С дължина над 61 км до устието на десния си приток - река Дие, тя образува естествена граница с Австрия, а в по-горния участък и границата с Чехия (около 60 км). Постепенна плавателност на VÁHA, която е най-голямата словашка река. Понастоящем набъбването на нивото на водата Váh от водопровода Селице и Кралова позволява само ограничено във времето плаване в долния участък с дължина около 75 км между устието на Дунав и Сереш с планираните пристанища в Комарно, Шала и Серед.
КОРАБИ И НАВИГАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ
В основното разделение разделяме плавателни съдове на: салове, спортни и развлекателни кораби, лодки, технически кораби (или плаващи машини), плаващо оборудване.
Според метода на навигация, ние по-нататък разделяме плавателни съдове на: денивелация, планери, хидролети (на опорни потопяеми крила), кораби на въздушна възглавница (с витло, турбовитлов, хидрореактивен), · подпочвени кораби.
КОРАБИТЕ се делят на: търговски кораби, кораби със специално предназначение, военни (или военни) кораби според предназначението им.
От гледна точка на гражданския комбиниран транспорт, ние се интересуваме предимно от търговски и специални кораби.
Рекламите в този смисъл се разделят на: пътнически, товарни, смесени, влекачи.
палуба, Според вида на товарното пространство, ние разделяме товарните кораби на: отворени, покрити, · цистерна (цистерна).
ТЪРГОВСКИТЕ КОРАБИ се подразделят едновременно на самоходни, т.е.в зависимост от това дали имат инсталирано тягово задвижване. самоходни кораби и самоходни кораби, които нямат това задвижване в своя дизайн. Такива несамоходни кораби обикновено се наричат КОРАБИ и тяхното движение по вода се осигурява от други кораби, оборудвани с задвижваща машина. Комбинацията от няколко кораба с цел съвместно пътуване или маневра създава корабен конвой (или т.нар. Конвой).
Товарните лодки са разделени на влекачи (VČ) и тласкащи лодки (TČ) според метода на свързване с влекачи.
Източникът на движеща енергия по принцип може да бъде
Воден поток (речен поток), работна сила (гребла, въже), вятър (платноходки), пара (параходи), двигател с вътрешно горене (дизел, бензин), турбина (газ, за петролни производни), ядрен реактор, електричество (акумулатор ), над контактна жица, кабел).
В зависимост от вида на задвижващата система тогава има лодки: гребни, брезентова верига, респ. въже, колело, витло (корабното витло също се нарича понякога винт), реактивно, специално.
ПРИСТАНИЩА
Пристанището е мястото на смяна на транспортно средство от същия вид, т.е. от съд на съд в т.нар но също така място за взаимно свързване и сътрудничество на следните транспортни отдели и голям брой други необходими образувания.
В случай на процес на преместване, т.е. пътнически транспорт, възниква аналогична ситуация, когато в случая на обществения транспорт пътуващият общественост намира всички услуги за воден транспорт в пътническо пристанище. Пътниците обикновено не пристигат в пристанището пеша, а с индивидуални транспортни средства или с обществен транспорт. Поради по-ниската транспортна скорост на водния транспорт, фокусът на пътническия транспорт не е в редовните, а в туристическите екскурзии или по-дългите развлекателно-резидентни круизи или ресторант-социални събития. Оборудването на пътническото пристанище трябва също да съответства на естеството на водния пътнически транспорт.
Конкретната ситуация възниква в случая на транспортни кораби (фериботи, комплекси).
Търговско пристанище
Винаги е изключително важен транспортен център по отношение на транспортната мрежа. Следователно, той привлича вниманието не само на пътуващите, превозвачите и спедиторите. Предимството на местоположението в непосредствена близост до кръстовището на транспортните пътища е рядката възможност за минимизиране на транспортните разходи с най-широк избор от методи за транспортиране на суровини, полуфабрикати и готови продукти. Такова изгодно местоположение, предлагано от пристанището, е до голяма степен рядкост в други производствени или складови зони. Следователно пристанището естествено свързва широка бизнес сфера.
ВЪТРЕШНИ ПРИСТАНИЩА
В зависимост от предназначението на пристанището във водния транспорт, респ. според нейната функция в транспортната система можем да разделим вътрешните пристанища, както следва:
1. ТЪРГОВСКИ (или ОБЩЕСТВЕНИ) - пристанища, в които се осъществява цялостна сигурност на плавателните съдове, както и претоварване, товарене и разтоварване на различни видове стоки за различни превозвачи (клиенти).
2. ИНДУСТРИАЛНИ (ЧАСТНИ, КОНКУРЕНЦИОННИ) - пристанища, в които се извършва обработка и обслужване на пристанищата, обикновено само за собственика на пристанището и обикновено са част от неговата площ.
3. ЗАЩИТНИ (така наречените ЗИМНИ) - пристанища, в които плавателните съдове са добре защитени в случай на изключително големи и малки води, или в случай на замръзване на повърхността, или по време на опасен лед, и в които корабите са принудени да се приюти в случай на прекратяване на корабоплаването.
4. КОРАБНИ пристанища - служат за осигуряване експлоатацията на производствени или ремонтни дворове. Те обикновено са оборудвани с корабен лифт, завършващ насип или плаващ или сух док за корабостроене и ремонт на кораби.
5. СПЕЦИАЛИЗИРАНИ ПРИСТАНИЩА - обикновено са с едно предназначение и са предназначени например за пътнически транспорт, спортни кораби, туристически-развлекателни лодки, технически кораби, военни, полицейски, риболовни и др.
По отношение на разположението вътрешните пристанища могат да бъдат разположени съответно на брега на водния път или извън него в отделен басейн. в няколко басейна.
Пристанищна зона
Основно се разделя на АКВАТОРИУМ (водни зони) и ТЕРИТОРИЯ (други области). На кръстовището на двете основни части са т.нар ръбовете за претоварване, които допълнително се подразделят на отделни ПОЛОЖЕНИЯ ЗА ПРЕХВЪРЛЯНЕ. Всяка позиция по своята дължина съответства на най-голямата дължина на кораба, която може да бъде обработена в позицията, разбира се от съответния резерв за обработка.
ПОРТОВО ОБОРУДВАНЕ И КОМУНИКАЦИОННИ ВРЪЗКИ
Пристанището е място на експлоатация и взаимно сътрудничество, особено на компании, които осигуряват: разтоварване, респ. товарене на кораби, железопътни вагони, пътни превозни средства, претоварване на товари от едно транспортно средство на друго.
Претоварването се нарича още т.нар ДИРЕКТНО, когато става въпрос за претоварване от един товар в друг, т.е. кораб - железопътен вагон, кораб - пътно превозно средство и железопътен вагон - пътно превозно средство. Когато и двете транспортни средства включват временно складиране на товари на брега (в закрит склад, на открито депо), т.е. две отделни операции, разтоварване и последващо разделяне във времето натоварване, процесът на претоварване се нарича и НЕПРЯКО ПРЕВОЗ.
За да може пристанището да изпълнява горепосочените функции, както акваторията, така и територията трябва да бъдат оборудвани с подходяща надстройка, т.е. механизми за претоварване, пътища и сгради. От механизмите за претоварване най-често срещаното устройство е пристанищен кран с различни конструкции. Специализираните позиции за претоварване са оборудвани с едноцелеви устройства за прехвърляне с прилежащи конвейер, тръбопроводи и др. транспорт.
В същото време пристанището е място
Когато дейностите на организациите за претоварване са непосредствено последвани от превозвачи, които са предимно корабоплавателни компании (така наречените корабособственици), железопътни и автомобилни превозвачи. Целият транспортен процес се организира чрез експедиране (спедиция) на организации по поръчка на техните клиенти (превозвачи). За коректността на опаковането, съхранението, спазването на условията за съхранение и др. В същото време специализираните инспекционни организации (т.нар. Изчислителни компании) контролират спазването на митническите разпоредби на държавата в движението на стоки от митническите учреждения и др. други компании, работещи в пристанището, са условие за добре развит и надежден информационен фон.
ЕВРОПЕЙСКИ МОРСКИ ПРИСТАНИЩА
Морските пристанища или смесените европейски пристанища по отношение на транспортната система на Словакия, като страна без излаз на море, могат да бъдат оценени предимно по отношение на тяхната транспортна достъпност. Критерият за оценка тук е въпросът дали пристанището е налично:
а) само по железопътен и автомобилен път,
б) също чрез вътрешно корабоплаване.
Първата група включва практически всички европейски пристанища. Тяхната привлекателност за нашата транспортна система може да бъде допълнително оценена по отношение на:
а) транспортно разстояние,
б) установени транспортни връзки.
С изключение на баланса за претоварване на неконтейнерни парчета стоки, където Антверпен е начело на 25 милиона тона годишно, Ротердам е ненадминат от няколко години при оценката на класацията на най-големите европейски пристанища (милион тона/годишно според 1995).