по-добре

Учените са показали, че като викаме на тийнейджърите си, можем несъзнателно да ги избутаме върху наклонена повърхност. Предупреждават ни да намерим друг начин за решаване на проблемите и да избягваме виковете в образованието по дъга.

Всички ние сме хора с нашите положителни и отрицателни аспекти. Понякога сме капризни, ядосани, разочаровани. Понякога крещим. За тези, които обичаме, и тези, които не ни интересуват. Понякога нашите писъци се плъзгат върху жертвата и го засягат само лесно. Друг път обаче ще отиде твърде дълбоко.

Ако трябва да назовем една добра причина за крещящи ситуации, ще трябва да мислим дълго време. И така или иначе вероятно нямаше да го намерим. Писъкът не ни кара да слушаме, не ни дава влияние, не засилва връзката с другия човек. Викът обвинява, засрамен е, объркан и заради него се дистанцираме един от друг. В плача всеки потенциал за съпричастност, компромис или разбиране се губи.

Никой възрастен не би променил поведението си, защото някой друг му крещи. И така, защо децата и тийнейджърите трябва да го правят? Това не само не се отнася за тях, но напротив, боли ги. Писъците, заплахите и суровата словесна дисциплина могат да причинят рани, които никога няма да зараснат. Вместо дисциплината да насърчава доброто поведение, тя прави обратното. Тийнейджърите се държат неадекватно в училище, лъжат и крадат, бият се. Децата, които са изложени на този тип образование на 13-годишна възраст, по-късно ще развият симптоми на депресия.

Крещящите родители имат проблемни деца

Учените твърдят, че тийнейджърите възприемат писъка толкова чувствително, колкото ние. Почти хиляда семейства от средната класа с деца взеха участие в техните изследвания. Резултатите показват, че когато родителите са враждебни към децата си, младите хора са изложени на повишен риск от преминаване на границите и закона. Освен това тийнейджърите са по-ядосани, раздразнителни и по-борбени.

Факт е, че семействата, участвали в проучването, не са имали тийнейджърски растежи, те са били обикновени семейства със стандартен модел. Повечето родители казаха, че дори не биха си помислили да се сведат до телесно наказание на децата си. Но мнозина в миналото много пъти са повишавали гласа си върху децата. Въпреки че твърдата физическа дисциплина често се възприема в обществото на различно ниво от вербалната, нейната същност е една и съща и отрицателното въздействие е сравнима. Освен това учените са установили, че дори т.нар. родителската топлина, т.е. висока степен на любов и емоционална подкрепа на родителите към децата им, не успя да намали въздействието на словесната дисциплина.

Авторите на изследването посочват още, че колкото повече детето се е забърквало в проблеми, толкова повече родителите са му крещяли. И колкото повече родителите крещяха на детето, толкова по-често поведението му беше проблематично. Това създаде един вид порочен кръг, от който е трудно да се излезе. Родителите са в трудна роля, проблемното поведение на децата ги кара да крещят върху тях, но писъците подтикват тийнейджърите да се държат проблематично.

Крещенето има негативни последици

Очевидно е колко трудно работи словесната дисциплина. Това не е средство за подобряване на поведението. Напротив, това само го влошава. Писъкът унищожава добрата воля и застрашава отношенията родител-дете. Учи детето да избягва определени поведения, само за да избегне родителските викове. Той променя и влияе на поведението по начин, за да избегне проблеми, вместо да насърчава разбирането и да разграничава доброто от лошото. Когато заплахата от наказание изчезне или се появи неподходящо поведение, малко вероятно е как се държи детето в интерес на общото благо. Ако решението да се направи нещо добро, респ. за да вземете правилното решение, то не идва отвътре, обикновено се управлява от външни обстоятелства, като например кой гледа и какъв е шансът те да стигнат до него. Тогава окончателните решения са най-вече нещастните.

Тийнейджърите обикновено са склонни да се отдалечават от родителите си. Основната цел на развитието на тийнейджърите е да се отделим от нас и да намерим собствената си независимост. Те са адаптирани към него и това е техният начин. Само по този начин те ще разберат кои са и къде е мястото им в нашия голям свят, ще намерят начин да се изправят срещу него. Това е нормална, здрава и нормална част от юношеството. Неприятният факт е, че желанието им за независимост идва в най-неподходящия момент, когато рисковете, пред които са изправени, са максимални. Потенциалът за тях да вземат лошо решение е огромен, компанията им е поставила няколко наземни мини, като наркотици, алкохол, секс, Интернет. Това е време, когато те се нуждаят от нашето влияние и лидерство повече от всякога, но дали те избират да го търсят и приемат, е единствено в техните ръце. Не можем да ги принудим да ни слушат, нито да избират посоката, която самите ние бихме искали за тях. Можем обаче да работим, за да бъдем някой, при когото биха искали да дойдат, когато имат нужда. Това обаче не означава, че трябва да се съгласим с всичко, което правят. Понякога нещата ще бъдат много трудни и сложни. И точно когато настъпят трудни времена, нашата реакция ще определи колко голямо влияние ще имат върху нас.

Как да вдигате без да викате

Тийнейджърите се нуждаят от граници, но те трябва да бъдат честни, оправдани, а не смущаващи. Всичко останало ще доведе до тайна, лъжи и все по-голямо разстояние между нас. Нито бихме искали съвет от някой, чиято реакция под формата на вик вече е ясна предварително. Понякога не разбираме съвсем нещата, но всеки от нас има силен инстинкт за оцеляване. И нашите тийнейджъри не правят изключение. Когато се нуждаят от информация, насоки, подкрепа, те отиват при тези, с които се чувстват добре, които се опитват да ги разберат и приемат такива, каквито са. Ако не сме ние, родителите, това ще бъдат техните връстници. Понякога ще бъде приятно, но друг път може да бъде катастрофа.

Прилага се и за тийнейджърите конструктивни последици, тоест нещо, което ще ги научи, не ги смущават. Например, ако детето ви не спази крайния срок за прибиране вкъщи от тържество на приятел, то няма да може да присъства на следващото тържество или вечерна среща с приятели. Ако впоследствие се уверите, че той може да спази думата си, няма да имате нужда от наказания. Най-популярното наказание, изтеглянето от мобилен телефон, трябва да се запазва само в изключителни случаи и за краткосрочна мотивация.

Три стълба, комуникацията, любовта и границите, са ключови за образованието на тийнейджърите. Ако се придържаме към тях, ще отгледаме здраво и щастливо дете. Например, когато видим дете да прави нещо, което ни харесва, трябва да го похвалим. Ще има уважителен обмен между нас, като по този начин ще намалим броя на онези, които не уважават, например в ситуации, в които сме хванати да крещим на дете. Искаме да учим децата, а не да ги нараняваме.

Перфектните родители не съществуват, но има доста добри. И това е достатъчно. Никой тийнейджър няма да бъде разбит, ако способността ни да се контролираме от време на време се провали. Така е добре. По този начин детето научава, че никой не е съвършен, дори възрастните правят грешки и понякога всичко това ни се изплъзва от ръцете. Те ще видят как да уредят нещата, когато се движат в грешната посока и как изглежда мъжът. Най-важното е, че крещенето не е първият избор и когато се стигне до него, това не е нещо, което те заслужават. Тийнейджърите заслужават родители, които ще ги напътстват, за да не ги смущават, които ще бъдат отворени за тях и ще бъде лесно да ги слушаме. И понякога също правят грешка.