Определянето на издръжка винаги е резултат от оценка на изключително индивидуалните, уникални факти за всеки случай, които не са взаимозаменяеми с обстоятелствата, свързани с други случаи, като критерии за определяне на размера на издръжката (напр. Способности, възможности и средства ) други) са различни във всеки отделен случай и варират от отделен случай. Различно тълкуване би противоречило на интересите на детето, на което се присъжда издръжка.

решения

Всяко едно решение за издръжка на дете се основава на решаването на чисто индивидуални въпроси, което не може да се счита за правило за други случаи. Следователно трябва да се приеме, че по такъв силно индивидуален въпрос като определянето на конкретния обхват на задължението за издръжка дори не е възможно да се установи утвърдена практика за вземане на решения на апелативния съд. При оценката и оценката на законовото основание, установено от закона за определяне на издръжка, съдилищата винаги действат по различен начин във всеки конкретен случай и не остават в определени строги граници. В такава индивидуализирана рамка за определяне на конкретния размер на издръжка за обобщение не може да става и дума.

(Резолюция на Върховния съд на Словашката република от 25 септември 2019 г., преписка № 4Cdo/148/2019, източник: nsud.sk, решението не е официално публикувано)

От обосновката:

3. Майката („майката“ или „жалбоподателят“) обжалва това решение на Апелативния съд с аргумента, че решението на Апелативния съд зависи от разрешаването на правен въпрос, в който Апелативният съд се е отклонил от установена практика за вземане на решения на Апелативния съд [§ 421, ал. 1 буква а/от Акт бр. 160/2015 Coll. Граждански процесуален кодекс (наричан по-долу "C.s.p.")]. Жалбоподателят изрази убеждението си, че изразеното от непълнолетни мнение относно посещение в частно училище не може да бъде взето предвид от Апелативния съд в оправдание за намаляване на издръжката за тези непълнолетни. Според жалбоподателя процедурата на Апелативния съд, тъй като той е изменил решението на Първоинстанционния съд и сумата

задължението за издръжка на бащата, определено от първоинстанционния съд, е имало абсолютно нарушение на семейното право, тъй като обикновената издръжка не се връща, тъй като е от потребителски характер и следователно е явен конфликт с интересите на непълнолетните, ако майката трябваше да върне издръжката, платена на бащата. В светлината на гореизложеното, жалбоподателят поиска решението на Апелативния съд да бъде отменено и делото да бъде върнато на Съда.

4. Нито бащата на децата, нито настойникът по сблъсъка коментират жалбата.

5. Върховният съд на Словашката република (оттук нататък и „Върховният съд“ или „Апелативният съд“) като Апелативен съд (раздел 35 Csp) след като установи, че жалбата е подадена в определен срок (член 427 ал. . 1 Csp) от издаденото решение на партията (§ 424 Csp), представлявано в съответствие със закона (§ 429, ал. 1 Csp), без да се разпорежда обжалване (§ 443 Csp), обвързано с основание за обжалване (§ 440 Csp), заключи, че жалбата следва да бъде отхвърлена.

6. Съгласно § 2 ал. 1 C.m.p. разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс се прилагат за производства по този закон, освен ако този закон предвижда друго. Тъй като C.m.p. освен ако не е предвидено друго, въззивният съд допълнително разгледа възможността за прилагане на разпоредбите на C.s.p. за производството по обжалване на бащата.

7. За всички извънредни средства за защита, нарушаването на принципа на правна сигурност на страните, чието правно дело е прекратено законно (с материално решение, представляващо res iudicata), трябва да бъде балансирано от по-строги условия за допустимост. Правната уредба на обжалването и процедурата по обжалване, която определя условията, при които обвързващата сила на вече валидно решение може да бъде нарушена по изключение, не може да се тълкува широко; вместо това има доста ограничително тълкуване (3 Cdo 319/2013, 1 Cdo 348/2013, 3 Cdo 357/2016, 3 ECdo 154/2013, 3 Cdo 208/2014). Ако Върховният съд, независимо от недопустимостта на жалбата, пристъпи към оценка на фактическата правилност на решението на Апелативния съд и, ако е необходимо, го отмени въз основа на него, това би нарушило основното право на съдебна защита. „Конституционният съд“) преписка №. zn. II. ÚS 172/03].

8. Върховният съд многократно е заявявал, че правото на съдебна защита не е абсолютно и подлежи на определени ограничения, за да се гарантира правната сигурност и правилното правораздаване. Това право, което включва и правото да се получи обезщетение от апелативния съд за грешки и пропуски в производството и решенията на долната инстанция, е гарантирано в гражданския процес само ако са налице всички процесуални условия, при които съдът може да действа и да вземе решение по едно и също нещо. Това се отнася за всички етапи на производството, включително процедурата по обжалване (1 Cdo 6/2014, 3 Cdo 357/2015, 4 Cdo 1176/2015, 5 Cdo 255/2014, 8 Cdo 400/2015). Въпросът за оценка дали са изпълнени условията, при които може да се проведе обжалване, попада в изключителната юрисдикция на Апелативния съд.

9. Правната уредба за допустимостта му също съответства на посочения изключителен характер на жалбата. Съгласно § 419 C.s.p. жалба е допустима срещу решението на апелативния съд, (само) ако законът го позволява. Това означава, че ако законът не посочва изрично, че жалбата е срещу това, което решение на Апелативния съд е допустимо, такова решение не може да бъде (успешно) оспорено с жалба. Решенията на Апелативния съд, срещу които жалбата е допустима, са изброени в разпоредбите на § 420 и § 421 C.s.p. В дадения случай жалбата се позовава в жалбата в съответствие с § 421 C.s.p.

10. Съгласно § 421 ал. 1 C.s.p. жалба е допустима срещу решение на апелативен съд, потвърждаващо или изменящо решение на първоинстанционен съд, ако решението на апелативния съд е зависело от разрешаването на правен въпрос и/в което апелативният съд се е отклонил от установеното решение - практиката на апелативния съд б на Апелативния съд все още не е разрешена или в/се решава по различен начин от Апелативния съд.

11. Жалба, допустима съгласно § 421 C.s.p. може да бъде оправдано само от факта, че решението се състои в неправилна правна оценка на делото (§ 432, ал. 1 C.s.p.). Основанието за обжалване се определя като:

жалбоподателят посочва правната оценка на делото, която счита за неправилна, и посочва каква е неправилността на тази правна оценка (§ 432 ал. 2 C.s.p.).

12. Апелативният съд е обвързан с основания за обжалване (§ 440 C.s.p.). Причината за обжалването е твърдяната в жалбата неправилност (вж. § 428 C.s.p.). Ако жалбата не трябва да показва недостатъци, които в крайна сметка водят до нейното отхвърляне съгласно § 447 писмо f/Csp, е (процесуалното) задължение на жалбоподателя да обясни в жалбата, от което той извежда допустимостта на жалбата и да маркира в жалбата по подходящ начин причината за обжалване (§ 420 или § 421 Csp във връзка с § 431 ал.). В резултат на гореспоменатия обвързващ характер въззивният съд не разглежда жалбата извън обхвата, определен от жалбоподателя в жалбата, на която се позовава основанието за обжалване.

13. Майката на малолетни деца извежда жалбата от разпоредбата на § 421, ал. 1 буква а/C.s.p. В жалбата, чиято допустимост произтича от § 421, ал. 1 буква а) Апелативният съд, в/посочете как този въпрос трябва да бъде решен правилно. Самият противоречие на жалбоподателя с правните становища на апелативния съд, просто поставяне под съмнение на правилността на решението му или критика на това как апелативният съд е подходил към решаването на правен въпрос не отговарят смислово на критерия, посочен в § 421, ал. 1 буква а/C.s.p.

14. Освен ако жалбоподателят не определи правна точка в такава жалба и не посочи установената съдебна практика на апелативния съд, от която, според него, апелативният съд се е отклонил, апелативният съд не може да основава решението си на презумпции относно кой въпрос и коя съдебна практика, становище или решение е било в съзнанието на жалбоподателя. При липса на горепосоченото, въззивният съд не може да преценява всички процесуални и материалноправни въпроси, разгледани пред него от първоинстанционния и въззивния съд, и в тази връзка не може да търси всички (възможни) решения на въззивния съд, свързани с към въпроса; в противен случай апелативният съд ще проведе проучване, като не вземе предвид не само (като цяло) новата концепция за правната уредба на жалбите и въззивното производство, избрана в C.s.p., но и (конкретно) целта, преследвана от разпоредбата на § 421, ал. 1 C.s.p. (вж. Števček M., Ficová S., Baricová J., Mesiarkinová S., Bajánková J., Tomašovič M. et al., Кодекс за граждански спорове, коментар, Прага: CH BECK, стр. 1382 и решения на преписката на Върховния съд № 3 Cdo 6/2017, файл номер 3 Cdo 28/2017).

15. В настоящия случай майката, представлявана от квалифициран адвокат (адвокат), посочва в жалбата общите характеристики на нередностите, които според нея са възникнали в производството пред Апелативния съд, но не посочва конкретни решения на Апелативния съд, изразяващи правните възгледи, от които има правно становище, различно от това, което съответства на установената практика на вземане на решения на Върховния съд. Тя просто заяви, че „е имало абсолютно нарушение на семейното законодателство, тъй като обикновената издръжка не се връща, тъй като е от потребителски характер и следователно е явен конфликт с интересите на малолетните деца, ако майката трябва да върне вече изплатената издръжка на баща й. " По какъв конкретно начин въззивният съд се е отклонил от установената практика на вземане на решения на въззивния съд, жалбоподателят не е посочил.

17. Като се има предвид, че жалбата не посочва по начин, съответстващ на § 421 ал. 1 буква а/C.s.p. по-специално от това, което въззивникът извежда от допустимостта на жалбата си, въззивният съд стигна до заключението, че въз основа на такава жалба не може да се провежда разследване по същество по жалби.

18. На тези основания Върховният съд заключава, че жалбата на жалбоподателя е недопустима; с оглед на това той отказа нейната жалба съгласно § 447 писмо f/C.s.p.

19. Върховният съд се произнесе по правото на обезщетение за разходите по производството по обжалване съгласно член 52 от C.m.p. и § 451 ал. 3 C.s.p.

20. Това решение беше взето от Сената на Върховния съд на Словашката република с глас 3: 0.