Как мислите, че начинът на живот влияе на сърцата ни?
Сърдечно-съдовите заболявания са призовани за цивилизация. Те са данък, който сме платили (не само) за икономическия комфорт, който индустриализацията и информатизацията на обществото донесоха. Диетата стана лесно достъпна без необходимост от физическа активност, а свръхконсумацията и заседналият начин на живот се увеличиха. От друга страна, животът се е ускорил, особено с появата на мобилните технологии, а темпът на работа и изискванията към индивида и свързаното с него ниво на стрес са се увеличили. Това често се проветрява от неадаптивно поведение като преяждане и злоупотреба с вещества, напр. никотин.
Още през втората половина на миналия век прословутото проучване на Framingham ясно дефинира връзката между честотата на сърдечно-съдовите заболявания и т.нар. рискови фактори - тютюнопушене, затлъстяване, физическо бездействие, диабет, високо кръвно налягане, висок холестерол - днес знаем, че съществуват и психосоциални фактори (нисък социално-икономически статус, социална изолация, депресия, стрес на работното място и в семейството).
Широките дейности за повишаване на осведомеността относно начина на живот, включително системната борба срещу тютюнопушенето, са намалили честотата на коронарните сърдечни заболявания до по-малко от половината в много страни (главно в Западна Европа) в сравнение с 80-те години. Смята се, че 80% от сърдечно-съдовите и 40% от рака могат да предотвратят нездравословен начин на живот.
Как всъщност изглежда един добър здравословен начин на живот?
Не пушете, яжте здравословно, редовно се занимавайте с физическа активност, избягвайте стреса, водете спокойно семейство и адекватен живот в общността. Може би в контекста на объркването на информацията, с която се сблъскваме с различни популярни източници, би си струвало да се изясни, че здравословната диета означава намалено съдържание на мазнини, заместване на наситените мазнини (масло, мехлем) с полиненаситени (зехтин), редовна консумация на риба (в идеалния случай три пъти седмично).), високо съдържание на фибри - заместване на бял хляб с пълнозърнест, прием на 5 дневни порции плодове или зеленчуци. Средиземноморската диета е най-близо до нея. Освен това, редовно средно до взискателно физическо натоварване 5-7 пъти седмично. И, разбира се, не пушете.
Сауната също е част от здравословния начин на живот?
Има страни като Скандинавия и Япония, където сауната е неразделна част от ежедневието и на нея се приписват много благоприятни ефекти върху физическото и психическото здраве. Сауната започва от детството, сауната е място за семейни и социални събирания. Децата вече са научени на етикет в сауната - това е място за релакс, спокойствие, което не включва противоречиви теми за разговор и стрес. Връщайки се към професионалния език на сърдечно-съдовите рискови фактори, сауната има естествен потенциал да модифицира един от тях - психосоциален - човек се социализира, намалява стреса, демонстративно намалява честотата на тревожност и депресия.
И така, какви са ефектите от сауната върху човешкото здраве?
В литературата има много произведения, които описват благоприятния ефект на сауната върху сърдечно-съдовата система. Високата температура в сауната причинява активиране на терморегулаторните механизми, които водят до разширяване на кръвоносните съдове и пренасочване на циркулацията под телесната повърхност, тенденция към понижаване на кръвното налягане, с последващо ускоряване на пулса и общия сърдечен обем, които са промени за разлика промени във физическата активност. Не предлагам физическата активност да бъде заменена със сауна, но комбинацията от физическа активност, последвана от сауна, е силно желана.
Няколко проучвания показват, че дългосрочната редовна сауна намалява риска от атеросклероза и коронарна болест на сърцето, като има благоприятен ефект върху ендотелната функция (съдова лигавица), понижава кръвното налягане при хора с високо кръвно налягане и подобрява сърдечната функция при хора с хронично сърце неуспех. През 2015 г. дори беше публикувано обширно финландско проучване, което потвърди намаляване на сърдечно-съдовата смъртност (смъртност от сърдечно-съдови заболявания) при хора, които редовно се подлагат на финландска сауна.
В спортната медицина са известни благоприятните ефекти на сауната върху регенерацията, заздравяването и контрола на болката.
Досега говорих главно за ефектите от финландската сауна. В случай на парна сауна (турска баня, хамам), те са придружени от благоприятен ефект върху дихателните пътища, който може да бъде от полза за хората с хронични респираторни заболявания.
Хората със сърдечни проблеми също могат да сауна?
Както вече споменах, редовната сауна може да бъде от полза и за хората със сърдечно-съдови заболявания, на които може да промени благоприятно хода на заболяването. Понякога обаче имат проблем субективно да издържат на много високи температури във финландска сауна. Подходяща алтернатива в тези случаи е т.нар инфрачервена сауна (FIRS), където подобен ефект се постига при много по-ниски температури от инфрачервеното лъчение. Публикувани са проучвания с потвърдени ползи при хора с високо кръвно налягане и пациенти с лека хронична сърдечна недостатъчност.
Тук обаче трябва да се подчертае, че някои състояния, като остра декомпенсирана сърдечна недостатъчност, декомпенсирана хипертония, аортна стеноза (стеснен сърдечен клапан), са абсолютно противопоказание за сауната. Необходимо е внимание и при прием на определени лекарства (бета-блокери, нитрати).
Нуждаете се от редовна сауна? И колко често?
Най-просто казано, колкото по-често и по-дълго саунирате, толкова по-добре. Това се доказва и от споменатото по-горе финландско проучване, което показа, че рискът от внезапна сърдечна смърт е намален с 22% при сауна 2 до 3 пъти седмично и от 63% при сауна 4- до 7 пъти седмично. Общата смъртност е намалена с 23% при сауна 2 до 3 пъти седмично и от 40% при сауна 4- до 7 пъти седмично. Времето в сауната също изглежда важно - рискът от внезапна сърдечна смърт е намален с 52%, ако престоят продължи повече от 19 минути (в сравнение с по-малко от 11 минути).