Актьорите Рене Щур и Свето Малаховски са приятели повече от 15 години. Те заедно подготвят развлекателни програми и освен хумор, ги обединява и любовта към готвенето.
Рене Щур: Sväto е добър в костите
Спомняте ли си първата среща със св. Малаховски?
Бях първокурсник в Академията за сценични изкуства в Прага и моята съученичка искаше да ме запознае с новия си приятел. Седях до прозореца и си духах часа. Новият й приятел се забавляваше много с мен и когато се обърнах, видях Света.
Какво те очарова?
Той е "приятен човек" и добър човек от костите.
Той има лош навик, който бихте искали да промените върху него?
Всички имаме лош навик и ако исках да го променя на Svět, вече нямаше да е той.
Срещате се и извън работа?
Тъй като сме заедно всеки ден, разбираемо е, че и ние трябва да си почиваме един от друг. Така че си почиваме един на друг насаме.
Подготвихте Ooops! Какво ви обединява освен хумора?
Кухня, защото и двамата обичат да готвят. В миналото дори бяхме на състезание по готвене на зеле, за съжаление, не можем да го хванем сега.
Където черпите вдъхновение от създаването на развлекателни сесии?
Във всекидневието, защото просто трябва да се огледате и може би да се съсредоточите малко повече върху определени ключови моменти и хуморът е в света.
За комиците се казва, че са доста тъжни и меланхолични хора насаме. Както във вашия случай?
Не се чувствам тъжен, но е вярно, че понякога просто искам да седя в компанията, а другите очакват да забавлявам хората. Ако не направя нищо и просто седя и слушам, не съм изненадан, че им изглеждам тъжен. Обичам да се забавлявам, но не можете просто да се забавлявате през цялото време.
Sväto Malachovský: Имам Рене под кожата си
Спомняте ли си първата среща с Рене Щур?
Спомням си го много добре, той се състоя преди около петнадесет години следобед на улица Вентурска.
Вие сте от типа хора, които осъществяват бърз контакт с непознати?
Не, отнема ми известно време.
И какво ви очарова в Рене?
Само защото в неговия случай „пускането под кожата“ продължи само един миг, което самият мен ме изненада. Седнахме от първия опит.
Кога установихте, че можете да се прехранвате с хумор?
Не ни се иска да правим нещо допълнително, уникално или рядко. В нашия случай основната роля играе фактът, че се разбираме и непрекъснато се радваме на това, което правим.
Двама комици трябва да са приятели, за да намерят симбиоза в хумора, или може да се играе?
В нашия случай приятелството работи, затова отговарям - да, работим, защото сме и приятели.
В предаването Ooops! разпределил си задачите по някакъв начин?
Не, ние работим еднакво.
Хуморът може да се научи или трябва да е вроден?
Мисля, че човек вече трябва да има определено количество изложба в себе си. И много също могат да бъдат изработени или наблюдавани.
Текст: Мартина Хаблакова за списание „Правда“
Снимка: Здено Гафрик за истината