степени

Възпитаник на Юридическия факултет на Университета П. Й. Шафарик в Кошице, който работи в областта на правосъдието и се фокусира основно върху търговското и трудовото право.

Как отделните нива на трудност на работата (работата) характеризират Кодекса на труда? Как да постъпите, когато задавате работата на служител на подходящо ниво на трудност? Какъв е рискът от неправилна класификация?

Степени на трудност на работните места срещу искания за минимална заплата

Кодексът на труда предвижда това ако възнаграждението на служителите не е уговорено в колективния трудов договор, това е работодателят (обикновено малък и среден предприемач), длъжен да осигури на работника или служителя заплата в размер най-малко на размера на правото на минимална работна заплата определена за степента на интензивност на работа на въпросната работа. С други думи, законовото задължение на всеки работодател, за когото условията за възнаграждение на служителите не са уговорени в колективния трудов договор, е да определя степента на трудност на всяко работно място, което създава. От нивото на интензивност на работата впоследствие зависи от минимално ниво на брутна работна заплата, т. j. минимална заплата, които работодателят ще плати на служителя, назначен на въпросната длъжност.

Справо на минимална работна заплата за съответното ниво на интензивност на работата се определя като кратно на размера на минималната работна заплата, определена от Правителствения регламент относно минималната работна заплата (за 2018 г. - 480 EUR) и коефициента на минималната работна заплата, определен от Кодекса на труда за съответното ниво на интензивност на работата (например 1.4). Ставките за минимални работни заплати гарантират долната граница на заплатата на служителя в зависимост от това сложност на извършената работа. Това означава, че служителят има право на по-висока минимална заплата за работа, възложена на по-високо ниво на трудност.

Характеристики на отделните нива на интензивност на работата

Работодател винаги трябва да оценява всяко създадено работно място и в същото време да му присвоява подходящото ниво на трудност, а именно в съответствие с характеристиките на степента на трудност на работните места, изброени в приложение №. 1 от Кодекса на труда - според най-взискателната трудова дейност, която служителят трябва да изпълнява.

Обикновено работата се характеризира като обобщение на трудовите дейности, които служителят извършва съгласно вида работа, уговорен в трудовия договор.

Законът разграничава и характеризира служителя според степента на сложност, отговорност и усилия на служителя шест нива на интензивност на работата:

Изброени степени на трудност въпреки товапредставляват само akúsi инструмент за работодателя (имат информативен характер). Действителното разпределение на работните места по отделни нива е в окончателното решение на работодателя. Това се дължи главно на различните работни задължения на служителите, независимо дали с една и съща длъжност в други отдели в една компания или в различни компании. Например, асистент при един работодател не може да бъде включен в същото ниво на интензивност на работа като асистент при друг работодател, главно поради различния обхват на работа. Също така двама асистенти, работещи за един и същ работодател, работещи в различни отдели, не трябва да бъдат разпределени на еднакво ниво на интензивност на работа. Това означава, че самото наименование на работата не е решаващ фактор при класифицирането му като подходящо.

Пример: Служител А работи в ресторант като сервитьор. Работата му е предимно да сервира храна и напитки на клиентите и да взема от масата употребявани ястия. Служител Б работи и в същия ресторант като сервитьор. В допълнение към сервирането на храни и напитки на клиентите, тази работа включва и приемане на поръчки и плащания по фактури. По този начин служител А изпълнява по-малко взискателна работа от служител Б и следователно ще бъде класиран на 1-во ниво на трудност, докато служител Б на 2-ро ниво на трудност.

Присвояване на степен на трудност на работа

В много случаи се случва работодателите да не могат да възложат правилно създаденото работно място съответно на определена степен на трудност. те не познават съответните разпоредби на Кодекса на труда. Всяка работа включва конкретна длъжностна характеристика.

На практика няма таблици, съдържащи различните нива на трудност, определени за конкретни работни места и които да важат еднакво за всички работодатели.. Следователно, когато възлага определена степен на трудност на дадена работа, работодателят трябва да прецени обхвата и сложността на трудовите дейности на всеки служител поотделно.

Работодателят трябва да постави работата на своя служител в подходящо ниво на трудност според най-взискателната трудова дейност, изпълнявана от служителя в рамките на вида работа, уговорен в трудовия договор. Следователно работодателят трябва да има преглед на интензивността на индивидуалната работа, извършвана от неговите служители. След това той трябва да сравни тази трудност с характеристиките на нивата на трудност (вж. По-горе) и на тази основа да назначи работата на съответното ниво на трудност.

Когато възлага конкретно ниво на трудност на съответната работа, работодателят може да разчита на следните точки:

  • съдържанието на служебните задължения на служителя (напр. съдържанието или характеристиките на работата),
  • образование, което е необходимо за изпълнение на работата на служителя,
  • най-взискателната дейност, която да се извършва от служителя,
  • сложност или усилия при извършване на работа,
  • отговорност за здравето и живота на другите.

На практика е обичайно работодателите да записват отделни нива на интензивност на работата в отделни таблици или вътрешни разпоредби. Инспекцията по труда обаче препоръчва да се включи подходящата степен на интензивност на работата директно в трудовия договор на служителя. За целите на контрола от инспекцията по труда, но също и за информиране на служителите, работодателят трябва да води записи на класификацията на работните места по отделни нива на трудност.

Работодателят също така не трябва да забравя, че ако има промяна в вида на работата на служителя, неговата длъжност или длъжностна характеристика, винаги е необходимо да се направи преоценка на определеното ниво на трудност.

Ако работодателят не може да се справи с това как правилно да определи конкретно ниво на трудност за дадена работа, той може да се свърже със съответната инспекция по труда.

Кратък преглед на отделните нива на трудност на работните места

Степени на трудност на работните места Кратки характеристики на степента на трудност Качествени характеристики на произведенията Начин на изпълнение на работата Квалификационни предпоставки за работа (обикновено) Коефициент на минимална работна заплата
1 най-простата работа помощни, подготвителни, манипулационни съгласно точни процедури и инструкции начално училище, инструкции, обучение 1.0
2 проста работа пълна рутина, повтаряща се съгласно инструкции или установени процедури чиракуване, професионална гимназия без GCSE 1.2
3 по-лесна професионална работа разнообразен, интегриран, независим, по-малко сложен, контрол на работата отделно с творчески елементи пълно средно образование, пълно средно професионално образование с GCSE 1.4
4 по-сложна професионална работа независим професионален, частичен концептуален, управление на сложни процеси отделете със системни или методологични елементи Университетско образование 1-ва степен (бакалавърски изпит) 1.6
5 концептуална, системна работа специализиран, системен, концептуален, управление на много сложни процеси независимо, творчески, иновативно висше образование II. степен (магистър, инженерен изпит) 1.8
6 най-сложната работа управление, организация и координация на най-сложните системи творчески и по необичаен начин висше и допълнително образование 2.0

Санкции за неправилно определяне на степента на трудност на работата

Съгласно Закон №. 125/2006 Coll. при проверка изпълнява контрол правилната класификация на работните места в различните нива на трудност съответната инспекция по труда. Той има право да наложи на работодателя работодателя за неспазване или понижаване на степента на трудност на работата на служителя. глоба до 33 000 евро.

Ако инспекцията по труда установи неправилно определяне на степента на трудност на работата от работодателя, е упълномощен задайте конкретно ниво на трудност според обхвата на работата, извършена от съответното работно място и едновременно може да наложи на работодателя задължението за плащане на добавка към минималната работна заплата според съответната степен на трудност на работата. Това означава, че ако работодателят е класифицирал своя служител в по-ниско ниво на трудност, отколкото е трябвало да бъде, в резултат на което на служителя се изплаща по-ниска минимална работна заплата, работодателят е длъжен да плати на този служител сума до минималната работна заплата за всички тези месеци трябваше да има по-висока заплата.