Джина. Истинската история на гадател
Жената, позната на мнозина като гадателката Джина, реши да публикува своята житейска история. Родена е като свръхчувствително дете в много тежки условия. От ранна възраст тя открива от първа ръка какво е насилие и алкохолизъм, като тийнейджърка става майка, а малко по-късно тежък наркоман, който дори прави секс от време на време. Няколко пъти буквално се е озовала на ръба на живота и смъртта и наистина е чудо, че с нейната чувствителност е оцеляла всичко в добро здраве. Днес тя има щастливо семейство, работа, която я изпълва, и редица благодарни хора, около които е помагала. В най-трудните моменти, когато тя наистина беше на дъното, както малцина от нас могат да си представят, тя успя да отскочи и да започне отново. В същото време нямаше никой наблизо, който да я извади от неприятностите.
Книгата на Джина. Истинската история на гадателката ще бъде публикувана от Икар този месец.
Бях на шестнадесет, когато срещнах първия си съпруг Душан и животът ми се преобърна. Избраникът ми беше с три години по-възрастен от мен, така че беше млад, глупав и силен като мен. Тъй като тази комбинация е идеална за баща на бебе, не отне много време и останах във второто състояние.
Не беше случайно, направихме бебето си нарочно в спалнята на Кайка на двойно легло под светия образ на Исус Христос на Голгота. Тъй като искахме момче, държахме чорапи на краката си. Повярвайте ми, това е най-надеждният метод за създаване на мъжко потомство. Поне тя ми се е доказала два пъти в живота. Когато имахме дете от сегашния ми съпруг Роман, никой не вярваше, че това ще бъде син, защото по това време в семейството му се раждаха само деца. Ние го взехме с чорапи и ето - това беше вторият ми син, малкият Лео!
Имах своя първороден Риш на седемнадесет, може да изглежда рано за някои, но аз го виждам по различен начин. Знаеш ли какво? Ако трябваше да се върна назад във времето, щях да го направя отново. Майчинството беше най-доброто нещо, което можеше да ме срещне, и важното беше, че бебето ми се роди от любов. Това е най-важното от всичко! Според мен няма значение дали родителите остават заедно по-късно или не, но в момента, в който се роди душата на детето, любовта трябва да присъства в акта за размножаване. Бебетата, родени по този начин, имат много по-лесен живот от родените по невнимание.
От тази страна и двете ми бременности бяха благословени, тъй като, както по-късно с Роман, двамата с Душан се обичахме като коне. Това беше нещо невиждано за мен. За първи път в живота ми някой ме носеше на ръце като принцеса. Трябваше само да щракне с пръст и той щеше да носи синьо от небето.
Когато седнахме за първи път, Душан открадна ножиците на Кайка, носеше ме до гробището през нощта и се закле там над гроба на предците ми: - Ще се режа, ще живея, ако ми позволите!
Разбира се, не го оставих. Страстта между нас искри като електропровод с високо напрежение и беше още по-силна, когато семействата ни започнаха да ни пречат да се срещаме. Тоест, особено на Душан. Възпитателят му с майка му и сина му имаше различни планове, отколкото да се ожени за беден бедняк от голямо семейство. Те имаха голямо лозе и голямата им дъщеря беше удобно омъжена за господин, с когото живееше в хубав уютен апартамент. Не се вписвах в тази семейна идилия със семейната си анабаза и не съвсем най-добрата репутация.
Когато fotrovci на Душан разбраха, че съм бременна, отидоха да убедят нашите да ме изпратят на аборт. Те обаче разказаха в това.
Майка ми заяви пред тях: - Ние с Джина отгледахме пет деца, отглеждаме и шест деца!
След това Кайка ги изгони от къщата с кривата си дървена пръчка, с която те само не се качиха на кръстовете си. Междувременно Душан беше толкова притеснен, че едва не се разболя от това. И така неговите фотровци за втори път тръгнаха на път към нашите. Този път с предложение за сватба.
Омъжих се в седмия месец на бременността, млякото изтече през гърдите ми през сватбената ми рокля и очите ми бяха пълни със сълзи. Никога през живота си не съм бил толкова тъжен. Никой от семейството ми не беше на церемонията. Родителите на Душан не го искаха, защото те финансираха сватбата и не искаха да бъдат домакини на никой от нашите. Едва след няколко години научих, че докато с младоженеца си разменяхме брачни халки, майка ми и Милан стояха зад църковната ограда и тайно чакаха да излезем, за да видим каква булка съм.
Откакто свекър ми ме заведе в апартамента им, нашите нямаха представа как съм. Майката на Душан и фотосъдът ме пазеха на всяка крачка, за да нямам контакт със собственото си семейство, което според тях оказа лошо влияние върху мен. След сватбената церемония ми наляха сладък ликьор, уж за да не се изнервям. Бях ужасно болен от него, затова до сутринта застанах над тоалетната чиния и се върнах.
Имах ужасно раждане. Първородният ми някак не искаше да се роди, родих го с болка в продължение на шестнадесет часа.
Когато извиках на медицинските сестри, те винаги ми казваха: - Боли ли те? За това трябваше да си помислите, когато сте направили детето.
Позволиха си ми, защото бях най-младата от всички майки в болницата. Едва ли са знаели, че аз съм и най-опитният от всички тях. След обучението, което имах с моите петима братя и сестри, притеснението за баба ми беше малина. Спомням си, че до мен лежеше тридесет и пет годишна дама, чиито лекари бяха написали по-стара първородна карта. Когато сестра й за първи път я доведе да покаже бебето, тя нямаше представа какво да прави с него.
- Как да хвана малкия? - Беше спално бельо, затова се грижих за нея.
Казах й: - Вижте, госпожо, така се правят нещата, - и тя й показа как да отгледа бебе, да го опакова отново, да го откъсне след ядене и да си почисти носа.
Тя не се чудеше откъде знае такъв вулкан като мен. Но за мен това не беше нищо ново под слънцето. Нашите хора искаха насила, че моето малко се казваше Емил, свекървата отново искаше Душан. Реших да не давам предпочитание на никого и тъй като в деня на моето раждане те пуснаха по радиото песента On the Stairs на Richard Müller, аз го кръстих Rišo.
След раждането на бебето с Душан живеехме в малка стая в апартамента на родителите му. Там нищо не ни принадлежеше, всичко беше собственост на свекървата. Те спаха до нас в спалнята, зад чаршафа имаха легло с умираща мрънкаща баба. Те се погрижиха за всичко, контролираха всичко за нас. Доста трудно го понасях и често се хващах, особено със свекърва си. Душан винаги стоеше до мен и ме защитаваше като лъв. За съжаление, два месеца след раждането на Ришка, той трябваше да отиде на война.
„Не се притеснявай, ще се върна след минута“, успокои ме той и ме целуна по цялото лице.
Но за мен с неговото заминаване започна адът на земята. Чувствах се като в затвора, бавно не можех, с извинение, дори да прецакам свекърва си и нейния успешен съпруг без разрешение. Наистина беше невъзможно да се живее така. Затова един хубав ден взех бебето в количката и отидох в националния комитет.
- Живеем с малката в незадоволителни условия и пишем, че няма да напусна оттук, докато не ми дадете социален апартамент - казах решително на местните служители.
Не беше толкова лесно, останах там в чакалнята още доста дни, но в крайна сметка все пак ми беше назначен едностаен апартамент във Врабли. За първи път в живота си се преместих в своя. Моето малко беше на годинка и най-накрая успях да го покажа на нашите и на Кайка. Имах най-красивите планове в главата си. Очаквах с нетърпение момента, в който Душан излиза от войната и най-накрая започваме да живеем като нормално щастливо семейство.
Скоро той дойде в пустинята, но срещата ни не беше толкова романтична, колкото бях мечтал за нея. Оказа се, че през цялото време някой му е писал анонимно.
- Можете ли да ми обясните това? - изрева ми някога моят златен човечец и безумно размаха сноп листа пред носа ми.
Неизвестен писател ме описва в тях като най-голямата проститутка под слънцето, на която се радва с различен любовник на всеки ъгъл. По-късно научих, че мръсотията се пише на сина ми от тъста, който не може да преглътне, че са загубили контрол над мен. Когато не можеха да ме държат вкъщи, изобщо не ме искаха. Единствената им цел беше да разбият колкото се може повече с нас с Душан.
- Кълна се, всичко това е скандално - защитих се. - Как да имам време за момчета с малко дете на врата?
Не съм лъгал. Единствените, които ми правеха компания по това време, бяха двамата ми приятели Ян и Рената. С тях беше много забавно. Когато се срещнахме, помислих, че са дебели, затова ме притесниха с диета и когато успях да сваля първия си килограм, ми позволиха да си стисна ушите с печени спагети със сирене, така че веднага отново имах всичко върху себе си. Ходихме заедно да пазаруваме, с малката Ришка до пясъчника, а вечерите си бъбрехме в социалния апартамент. Синът ми говореше всичко в женски род в рамките на три години: - Зикала, папала, спинкала.
Това е така, защото той имаше бебета около себе си. Къде бих бил, ако изобщо си помисля за човек! Не можах обаче да убедя Душан. Вътре в него червей на съмнение се сгуши за добро и бавно, но сигурно погълна любовта му към мен. Постепенно не остана и трохичка. Цялото му прекрасно чувство се превърна в омраза към него, толкова страстна, колкото и привързаността му първоначално. И точно както Пальо биеше майка ми, Душан започна да ме бие.
Семействата често предават едно и също страдание от поколение на поколение. Изумително е как съдбата ми започна да прилича на тази на майка ми.
Душан удари едно сърце след друго в сърцето ми. Веднъж той дойде при мен с бутилка вино и се усмихна като слънце. Чудя се дали не можем да се състезаваме. По това време имах приятел Рената вкъщи, така че изпихме бутилката заедно и след това все повече и повече след нея. Накрая с Душан си легнахме в спалнята, а Рената седна до нас на килима. Клепачите ми бавно се натежаваха, когато изведнъж скъпият Душанко прошепна: - Спиш ли, Джина? По-скоро го харесвам?
Женската ми интуиция веднага изпя, че нещо не е наред. Защо му пука или спи? Ако иска да ми каже нещо важно, ще ме събуди, без да пита. Затова се престорих, че спя и чаках какво ще се случи.
Когато Душан се увери, че не реагирам, той се плъзна тихо на земята към Рената и вярваш или не, той я ритна точно до мен! Тя беше пияна като оръдие и мисля, че просто му го даде от глупост. Душан обаче беше мой съпруг и това, което направи, беше голямо предателство. До сутринта сърцето ми се втвърди и се заклех в съзнанието си, че няма да планирам бъдеще с този човек.
За да ми даде мир, му казах. Тръгна си без дума, но след няколко дни се втурна в апартамента, хвана ме за врата и ме хвърли през стъклената врата между антрето и кухнята. Ако тогава нямах кожена гривна от лявата си ръка, щях да бъда сакат за цял живот. Малкото нещо спаси сухожилието ми, което просто не отряза стъклото.
Душан беше обсебен. Когато видя, че кървя, изобщо не се успокои, а точно обратното. Той стигна до леглото, в което лежеше едногодишното Ришко, и я обърна с него с главата надолу.
- И вие имате това, което заслужавате! - той се блъсна в лицето ми и разклати вратата след себе си. Сякаш по това време нищо не се случи със сина ми, само година по-късно той не издаде звук от себе си. Той беше викал преди инцидента, изричайки думи като майка или гайда, но това изведнъж свърши. Той отново не проговори, докато навърши две години и половина.
Това беше последната капка за мен! Разбрах, че бракът ми определено е обречен и подадох молба за развод. Знаеш ли, мога да простя на всеки. Душан не беше първият човек в живота му, който ме удари, но фактът, че се озова на невинна палуба, която все още имаше памперси, беше наистина акцентът. Всичко, което исках, беше той да изчезне от живота ми завинаги.
Да се отървеш обаче от човека, с когото имаш дете, не е толкова лесно. Особено когато е обсебен от идеята, че вие сте мръсотията, която е съсипала живота му и че той трябва да ви отмъсти на всяка цена. Най-лошото от всичко е, че избра малкия Ришек като инструмент за отмъщение. Той направи всичко, за да го накара да се грижи за него. Но не от любов към него, дори по погрешка!
„Ще взема пангхарта, дори да стоите на главата си“, закани се той. - За да не бъда добър с мен, забрави! Ще се погрижа никога повече да не го видите!
Той ми напомни отново за биологичния ми баща Пала, който измъчваше майка ми чрез мен. Душан направи абсолютно същото. Когато му дадох малката за няколко часа, тъй като той имаше право да го направи по закон, той ми я върна заспал, с прободена пелена и червен разкъсан обред. Това, което изплаках. Борбата за дете беше най-трудното изпитание в живота ми досега.
Свокровци и Душан ми изпратиха социални куратори. Направиха всичко, за да докажат в съда, че съм лоша майка.
По всяко време те звъннаха на вратата без предупреждение и след това погледнаха в хладилника и килерите. Вдигнаха какво имам и какво нямам, какво правя и какво не правя.
Целият ми живот е нанесен до последния детайл.