Един ден с брат ми Йож решихме да пуснем MF 100 и днес сме в недоверие на старта. Може би за първи път нарушаваме „златното правило“ - да започнем от фронтовата линия, тъй като приятелката на Йоже дойде да ни придружи, с която издрънчаха при изстрела. От позиция почти на опашката на пелотона сигурно бях просто нервен. Гледам всички онези „колеги глупаци“ - бегачи:-). Разглеждам раниците/жилетките им и откривам, че ние с Джоже вероятно имаме най-големия от най-малките. В допълнение към задължителното оборудване, опаковахме и кърпа и 12 резервни бельо в 12-литровата жилетка. При регистрацията ни казаха, че един поток се е превърнал в река след обилни валежи и затова е трябвало да опънат въже и ние ще преминем реката и ще имаме вода по пояса:-( Идеята, че от 14 км останалата част от пистата, която ще бягам в мокри ботуши и дрехи, веднага отхвърлих и започнах да търся микро пространство, където да опаковам резервни "части":-)
Shot ame включваме часовника и тръгваме. Моята нервност от грешната изходна позиция е по-силна, както и желанието ми поне да я подобря по някакъв начин. Добавям. Скорост 4:50, 4:21 мин/км. "Ти си луд." Крещи Йожо, който ме държи в крак и поклаща невярващо глава. Опитвам се да му обясня, че се опитвам да изкарам поне малко напред, за да мога бавно да забавя, когато се стигне до него. Бързото темпо се променя на бързо ходене след около 2 км, когато пред нас стои наклон. Ситуацията е сериозна, затова избираме пръчки, които вече не пускаме от ръцете си. Не само за хълмове и възвишения, но главно за кал, кал, блата, кал и кал. Една крачка напред, половин стъпка назад. Веднага приличам - и не само на мен - на борец с кал. Кал в очите ми, по ръцете, краката и 10 км и по дупето, когато задържах калния терен и се озовах на земята. Сбогуваме се с Jožin, той е по-бърз в "спусканията", така че отричаме спокойно бягане и всеки вървим сам.
14. км ... и е тук. Поток/река. Е, не изглежда толкова дълбоко толкова широко. Не виждам някой да се обажда и откривам, че водата понякога е до прасеца. От другата страна е първата закусвалня. Има много хора - зрители и фенове. Затова забравям за сухите си крака, вдишвам и издишвам през водата възможно най-бързо. Веднага поех, водата беше наистина студена. Не стоя дълго време в снек бара, защото ми е студено на мокри крака. Така че една глътка кофола и продължете напред.
Времето беше приятно. Нито студено, нито много топло. Теренът винаги се е променял, но винаги еднакъв. Или се е "изкачило" нагоре, или е паднало надолу:-) Идеята, че не можеш да се загубиш за много бегачи, не се получи. Бегачите се разпръснаха сравнително бързо и имаше секции, където никой не се виждаше нито отпред, нито отзад. Досега никой не ме е обикалял и успях да заобиколя няколко бегачи. Чувствам се добре:-) Маркировката на пистата за моя вкус е много слаба. Затова по невнимание изтичах до скала на вериги, където туристите ми казаха на върха, че никой не тича там. Толкова вулгарни неизказани думи. така че спи по веригите и търси отклонение и се надявай, че не всички, които съм обиколил, са ме настигнали отново. Загубих над 10 минути:-(
Приблизително по средата на пистата срещам Йиржи, с когото тичаме почти до края заедно. Той е човек, който наистина приема сериозно това бягане. Той заряза американски уебсайтове от мен, от които черпи съвети, вдъхновение. Той ми обясни, че вместо йонизатор, аз самият трябва да приготвя напитка, направена по поръчка - той знаеше точно колко грама и какво да смеси във водата ... такъв бягащ маг:-) като психохигиена:-) Jiří Разделих се в целта си и неговата почти половината от пистата пробяга трасе с дължина 112 км. Той все пак успя да ми разкаже за красотата на ултра бягащия javornická100, който уж трябва да изпълня:-).
На финала ми казват, че съм 2-ра жена и 1-ва в категорията. Джожо вече е дегизиран и изяден от мен. Той ме зареди за 30 минути. Но ако не се бях изгубил ...:-) Ядем, пием, разговаряме заедно с други бегачи. Казват ни, че трябва да изчакаме изявлението да достигне 3-та жена. Йожо, че трябваше да тичам по-бавно, за да не се налага да чакаме:-) Чакаме повече от час и след това се съгласяваме с първата жена, че няма да чакаме повече. И така ни обявиха без третата съпруга:-) Йожин завърши на красиво 15-то място в общото класиране.