Приложение №. 1 към уведомлението за промяна, ев. не. 2017/04578-1B
КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА
1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
Всяка таблетка съдържа 25 mg спиронолактон.
Помощно вещество с известен ефект: всяка таблетка съдържа 146,0 mg лактоза монохидрат.
За пълен списък на помощните вещества вижте точка 6.1.
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА
Почти бели, кръгли, плоски таблетки със скосени ръбове и характерна миризма на меркаптан. VEROSPIRON е гравиран от едната страна, а другата е гравирана от другата страна.
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1 Терапевтични показания
- Първичен хипералдостеронизъм (диагностика и лечение)
- Допълнително лечение на сърдечна недостатъчност и артериална хипертония
- Оток при нефротичен синдром
- Асцит и оток поради чернодробна цироза
- Асцит поради злокачествен тумор
- Хипокалиемия, когато други мерки се считат за неподходящи или недостатъчни. Също така е показан за профилактика на хипокалиемия при пациенти, приемащи дигоксин, когато други мерки се считат за неподходящи или недостатъчни.
Децата могат да бъдат лекувани само под ръководството на специалист педиатър. Налични са само ограничени педиатрични данни (вж. Точки 5.1 и 5.2).
4.2 Дозировка и начин на приложение
За поставяне на диагноза
а) Дълъг тест: VEROSPIRON трябва да се прилага в дневна доза от 400 mg в продължение на три месеца. Лечението на хипокалиемия и хипертония предоставя предполагаеми доказателства за първичен хипералдостеронизъм.
б) Кратък тест: VEROSPIRON трябва да се прилага в дневна доза от 400 mg в продължение на четири дни. Ако нивата на калий в плазмата се повишат по време на приложение, но намалят, когато VEROSPIRON се прекрати, трябва да се обмисли вероятна диагноза на първичен хипералдостеронизъм.
VEROSPIRON се прилага в дози от 100 до 400 mg на ден за подготовка за операция. При пациенти, които не могат да се подложат на операция, спиронолактон трябва да се дава продължително време с най-ниската ефективна поддържаща доза. В този случай началната доза може да се намалява на всеки 14 дни, докато се достигне най-ниската ефективна доза. За продължително лечение се препоръчва спиронолактон да се дава в комбинация с други диуретици за намаляване на страничните ефекти.
Оток в случай на застойна сърдечна недостатъчност или нефротичен синдром:
За лечение на отоци се препоръчва начална дневна доза от 100 mg спиронолактон, давана или като единична доза, или в разделени дози, но може да варира от 25 mg до 200 mg на ден. При по-високи дози спиронолактон може да се комбинира с диуретик, действащ в проксималната част на бъбречната тубула. Дозата на спиронолактон трябва да остане непроменена.
Допълнително лечение на сърдечна недостатъчност (NYHA клас II-IV и EF ≤35%):
Въз основа на резултатите от проучването RALES (вж. Също точка 5.1), лечението със спиронолактон в комбинация със стандартна терапия трябва да започне в доза от 25 mg спиронолактон веднъж дневно, ако серумният калий ≤5,0 mmol/l и серумният креатинин ≤2,5 mg/dl. При пациенти, понасящи 25 mg веднъж дневно, дозата може да бъде увеличена до 50 mg веднъж дневно, както е клинично показано. При пациенти, които не могат да понасят доза от 25 mg веднъж дневно, дозата може да бъде намалена до 25 mg през ден. (Вижте точка 4.4).
Допълнително лечение на артериална хипертония, когато предишното лечение с други антихипертензивни средства е било недостатъчно.
Началната доза е 25 mg дневно в единична доза в комбинация с други антихипертензивни средства. Ако кръвното налягане не достигне целевата стойност след 2 седмици, дозата може да се удвои. При пациенти с хипертония, приемащи АСЕ инхибитори или блокери на ангиотензиновите рецептори, нивата на калий и креатинин в кръвта трябва да бъдат оценени преди добавянето на спиронолактон. Лечението не трябва да започва при пациенти с нива на калий в кръвта> 5,0 mmol/l или креатинин в кръвта> 2,5 mg/dl. Необходимо е често проследяване на нивата на калий и креатинин в кръвта през първите 3 месеца от лечението. Комбинираната терапия трябва да бъде спряна или прекратена за калий в кръвта над 5,0 mmol/l или за креатинин в кръвта над 2,5 mg/dl (вж. Точки 4.4 и 4.5).
Асцит и оток поради чернодробна цироза
Ако съотношението на нивата на Na/K в урината е по-високо от 1,0; 100 mg/ден. Ако съотношението на нивата е по-малко от 1,0; 200 до 400 mg/ден. Поддържащата доза трябва да се определя индивидуално.
Асцит поради злокачествен тумор:
Началната доза обикновено е 100 до 200 mg на ден. При тежки случаи дозата може постепенно да се увеличава до 400 mg/ден. Когато отокът се контролира, поддържащата доза трябва да се определя индивидуално.
25-100 mg дневно, ако заместителите на калий или други калий-съхраняващи методи не са достатъчни.
Началната доза е 1 до 3 mg/kg телесно тегло на ден, еднократно или в две разделени дози. Дозата трябва да се намали до 1 до 2 mg/kg при поддържане или в комбинация с други диуретици (вж. Точки 4.3 и 4.4).
Децата могат да бъдат лекувани само под ръководството на специалист педиатър. Налични са само ограничени педиатрични данни (вж. Точки 5.1 и 5.2).
Таблетката може да се смачка и след това да се разтвори във вода, за да се улесни приема.
Препоръчва се лечението да започне с най-ниската доза и да се титрира нагоре, ако е необходимо, докато се постигне максимална полза. Трябва да се внимава при тежко чернодробно или бъбречно увреждане, което може да промени метаболизма и екскрецията. При пациенти в напреднала възраст обаче трябва да се има предвид и рискът от хиперкалиемия (вж. Точка 4.4).
Бъбречна недостатъчност
В случай на бъбречно увреждане (креатининов клирънс 3,5 mmol/l. Препоръчително е да започнете мониторинг на калия и креатинина една седмица след започване на лечението или увеличаване на дозата на спиронолактон, веднъж месечно през първите 3 месеца, след това на тримесечие през годината и след това на всеки 6 месеца или прекратете лечението, ако серумният калий е> 5 mmol/l или серумният креатинин е> 4 mg/dl (вж. точка 4.2 Пациенти със симптоматична систолна сърдечна недостатъчност).
- Спиронолактон трябва да се използва изключително внимателно при пациенти с порфирия, тъй като много лекарства причиняват огнище на остра порфирия. Алкохолът е забранен по време на лечение със спиронолактон.
- Според литературата, продължителното приложение на големи кратни на максималната доза при хора при опити с животни може да развие карцином с висока доза и миелоидна левкемия. Дългосрочното приложение на спиронолактон трябва да се избягва, освен ако не е необходимо.
Лекарството съдържа лактоза монохидрат. В случай на непоносимост към лактоза, трябва да се има предвид, че всяка таблетка съдържа 146,0 mg лактоза монохидрат. Пациенти с редки наследствени проблеми на непоносимост към галактоза, лактазен дефицит на Lapp или глюкозо-галактозна малабсорбция не трябва да приемат това лекарство.
Калий-съхраняващите диуретици трябва да се използват с повишено внимание при педиатрични пациенти с хипертония с леко бъбречно увреждане поради риск от хиперкалиемия. (Спиронолактон е противопоказан за употреба при педиатрични пациенти с умерено до тежко бъбречно увреждане; вж. Точка 4.3.).
4.5 Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие
Едновременното приложение на спиронолактон с други калий-съхраняващи диуретици, АСЕ инхибитори, ангиотензин II рецепторни антагонисти, алдостеронови блокери, калиеви добавки, богата на калий диета или калий-съдържащи заместители на солта може да доведе до тежка хиперкалиемия. В допълнение към едновременната употреба на други лекарствени продукти, за които е известно, че причиняват хиперкалиемия, едновременната употреба на триметоприм/сулфаметоксазол (котримоксазол) и спиронолактон може да причини клинично значима хиперкалиемия.
Имуносупресорите, циклоспорин и такролимус могат да увеличат риска от индуцирана от спиронолактон хиперкалиемия.
Холестираминът може също да увеличи риска от хиперкалиемия и хиперхлоремична метаболитна ацидоза.
Трицикличните антидепресанти и антипсихотици могат да усилят хипотензивния ефект на спиронолактон.
Антихипертензивни средства: ефектът от антихипертензивните средства се засилва и може да се наложи тяхната доза да се намали, когато към лечението се добави спиронолактон и след това се коригира при необходимост. Тъй като АСЕ инхибиторите намаляват производството на алдостерон, те не трябва да се прилагат едновременно със спиронолактон, особено при пациенти с известно бъбречно увреждане.
Едновременното приложение на глицерол тринитрат и други нитрати или други вазодилататори може допълнително да влоши намаляването на кръвното налягане, причинено от спиронолактон.
Алкохолът, барбитуратите или наркотиците могат да усилят ефекта на спиронолактон, причинявайки ортостатична хипотония.
Кортикостероиди, ACTH: може да се появи интензивно изчерпване на електролитите, особено хипокалиемия.
Пресорни амини (напр. Норадреналин): спиронолактон намалява съдовия отговор към норадреналин. Поради това трябва да се внимава при лечение на пациенти, лекувани със спиронолактон и подложени на местна или обща анестезия.
Нестероидни противовъзпалителни лекарства (НСПВС): при някои пациенти приложението на НСПВС може да намали диуретичните, натриуретичните и антихипертензивните ефекти на контурните, щадящи калий и тиазидните диуретици. Комбинация от НСПВС, напр. ацетилсалицилова киселина, индометацин, мефенаминова киселина с калий-съхраняващи диуретици са свързани с тежка хиперкалиемия. Поради това пациентът трябва да бъде внимателно наблюдаван за едновременно приложение на спиронолактон и НСПВС, за да се определи постигането на желания диуретичен ефект.
Дигоксин: Спиронолактон може да увеличи полуживота на дигоксин. Това може да доведе до повишени серумни нива на дигоксин и последваща токсичност при дигиталис. По време на лечението със спиронолактон може да се наложи намаляване на дозата на дигоксин и пациентът трябва да бъде внимателно наблюдаван, за да се предотврати ниска дигитализация.
Взаимодействия с лабораторни тестове: В литературата има няколко съобщения за възможния ефект на спиронолактона върху радиоимунологичния анализ на дигоксин или неговите метаболити. Клиничното значение все още не е ясно.
Използвайки флуориметрични методи, спиронолактонът може да повлияе на определянето на съединения с подобни флуоресцентни свойства (напр. Кортизол, адреналин и дигоксин).
Антипирин: спиронолактонът засилва метаболизма на антипирина.
Литий: като цяло литий не трябва да се прилага с диуретици. Диуретиците намаляват бъбречния клирънс на литий и добавят висок риск от литиева токсичност.
Карбеноксолон може да причини задържане на натрий и по този начин да намали ефикасността на спиронолактон. Трябва да се избягва едновременното приложение на тези две вещества.
Карбамазепин може да причини клинично значима хипонатриемия при едновременно приложение с диуретици.
Хепарин, хепарин с ниско молекулно тегло: Едновременна употреба на спиронолактон с хепарин, респ. с ниско молекулно тегло хепарин може да доведе до тежка хиперкалиемия.
Едновременното приложение на антихистамин терфенадин със спиронолактон увеличава риска от камерни аритмии поради хипокалиемия и друг електролитен дисбаланс.
Спиронолактон може да намали антикоагулантния ефект на кумариновите производни.
Спиронолактон може да увеличи ефекта на аналозите на GnRH (трипторелин, бусерелин, гонадорелин).
4.6 Фертилитет, бременност и кърмене
Спиронолактон или неговите метаболити могат да преминат плацентарната бариера. Феминизация на мъжките плодове е наблюдавана при плъхове със спиронолактон. Когато спиронолактон се използва при бременни жени, очакваната полза се очаква да бъде преценена спрямо потенциалния риск за майката и плода.
Метаболитите на спиронолактон са определени в кърмата. Ако се счита, че спиронолактонът е необходим, трябва да се преустанови кърменето и да се установят други методи за хранене на детето.
Спиронолактон може да причини импотентност и нередовна менструация (вж. Точка 4.8).
4.7 Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини
Шофиране и работа с машини за индивидуално определен период трябва да се избягва в началото на лечението. Това ограничение трябва да се коригира индивидуално по-късно.
4.8 Нежелани лекарствени реакции
Страничните ефекти се дължат на конкурентния антагонистичен ефект на алдостерон, който намалява екскрецията на калий, и поради антиандрогенния ефект на спиронолактон.
Нежеланите реакции са изброени по системо-органни класове в съответствие с базата данни MedDRA, като се използва конвенцията за честотата на MedDRA: много чести (≥1/10); чести (≥1/100 до 1
хипонатриемия, дехидратация, порфирия
Нарушения на нервната система
сънливост 3, главоболие
Сърдечни и сърдечни нарушения
Респираторни, гръдни и медиастинални нарушения
Стомашно-чревни разстройства
гастрит, язва, стомашно-чревно кървене, болки в стомаха, диария
Хепатобилиарни нарушения
нарушена чернодробна функция
Нарушения на кожата и подкожната тъкан
алопеция, екзема, еритема пръстеновидна, лупус-подобен синдром
булозен пемфигоид 6, хипертрихоза, синдром на Стивънс-Джонсън, сърбеж, токсична епидермална некролиза
Нарушения на мускулно-скелетната система и съединителната тъкан
Нарушения на бъбреците и пикочните пътища
остра бъбречна недостатъчност
Нарушения на репродуктивната система и гърдите
намалено либидо, еректилна дисфункция, гинекомастия (при мъжете), чувствителност на гърдите, болка в гърдите (мъже), уголемяване на гърдите, менструални нарушения (при жени)
Общи нарушения и състояния на мястото на приложение
Лабораторни и функционални изследвания
повишена урея в кръвта, повишен серумен креатинин
1 при пациенти с бъбречна недостатъчност и при пациенти, приемащи едновременно лекарствени продукти, съдържащи калий
2 при пациенти в напреднала възраст, при диабетици и при пациенти, приемащи АСЕ инхибитори
3 при пациенти с чернодробна цироза
4 при пациенти с бъбречна недостатъчност и при пациенти, приемащи едновременно лекарства, съдържащи калий
5, когато приемате големи дози (450 mg дневно)
6 особено в случай на продължително лечение
Нежеланите реакции обикновено изчезват след спиране на лечението.
Докладване на предполагаеми нежелани реакции
Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешение за употреба е важно. Тя позволява непрекъснато наблюдение на съотношението полза-риск на лекарството. От медицинските специалисти се изисква да съобщават за всяка предполагаема нежелана реакция на националния център за докладване, изброен в приложение V.
4.9 Предозиране
Симптоми: Очаква се предозирането със спиронолактон да се прояви с признаци и симптоми, които могат да се наблюдават като нежелани реакции по време на лечението, като сънливост, умствено объркване, еритематозен или макулопапулозен обрив, гадене, повръщане, замаяност или диария. Хипонатриемия или хиперкалиемия могат да се появят рядко, особено при пациенти с бъбречно увреждане; Чернодробна кома може да се появи при пациенти с тежко чернодробно увреждане, но причинно-следствена връзка между тези ефекти и предозирането на спиронолактон не е установена.
Лечение: симптоматично, няма наличен специфичен антидот. Трябва да се поддържа водно-електролитен и киселинно-алкален баланс: калий-секретиращи диуретици, глюкоза + инсулин трябва да се прилагат парентерално и в тежки случаи хемодиализа.
5. ФАРМАКОЛОГИЧНИ СВОЙСТВА
5.1 Фармакодинамични свойства
Фармакотерапевтична група: диуретици, калий-съхраняващи диуретици
ATC код: C03DA01
Спиронолактонът е конкурентен алдостеронов антагонист. Неговият ефект се проявява в дисталния бъбречен канал, където инхибира ефекта на алдостерон върху задържането на вода и секрецията на Na + и K +. Той не само увеличава екскрецията на Na + и Cl - и намалява екскрецията на K +, но също така инхибира екскрецията на H + с урината. В резултат на неговия диуретичен ефект кръвното налягане също се намалява.