КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА
1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
Стрибилд 150 mg/150 mg/200 mg/245 mg филмирани таблетки
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
Всяка филмирана таблетка съдържа 150 mg елвитегравир, 150 mg кобицистат, 200 mg емтрицитабин и 245 mg тенофовир дизопроксил (еквивалентно на 300 mg тенофовир дизопроксил фумарат или 136 mg тенофовир).
Помощни вещества с известен ефект
Всяка таблетка съдържа 10,9 mg лактоза (като монохидрат).
За пълен списък на помощните вещества вижте точка 6.1.
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА
Филмирана таблетка (таблетка).
Зелената, капсуловидна, филмирана таблетка с размери 20 mm x 10 mm е отпечатана с „GSI“ от едната страна и „1“ в квадрат от другата страна.
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1 Терапевтични показания
Stribild е показан за лечение на инфекция с вирус на човешка имунна недостатъчност тип 1 (HIV-1) при възрастни на 18 и повече години, които не са били предварително лекувани с антиретровирусни средства или са заразени с HIV-1 без известни мутации, свързани с резистентност към от трите антиретровирусни агента, съдържащи се в Stribilde (вж. точки 4.2, 4.4 и 5.1).
В проучване GS-US-236-0103 27 пациенти, лекувани със Stribild, са имали NNRTI-свързана заместване на K103N в обратна транскриптаза в изходно ниво за лечение на HIV-1 и успехът на вирусологичното лечение (82% на седмица 144) е подобен на този, наблюдаван при общата популация (78%) и не развиват резистентност към елвитегравир, емтрицитабин или тенофовир при HIV-1.
При пациенти с вирусологична супресия
В клинични проучвания при пациенти с вирусологична супресия, които са преминали от режим на усилен с ритонавир протеазен инхибитор (PI + RTV) (проучване GS-US-236-0115), NNRTI (проучване GS-US-236-0121) или ралтегравир (RAL) (проучване GS-US-236-0123), не се е развила резистентност към Stribild.
и Пациентите са стратифицирани според изходните стойности на HIV-1 РНК и в двете проучвания.
Таблица 4: Вирусологичен резултат от рандомизирано лечение в проучвания GS-US-236-0102 и GS-US-236-0103 на седмица 48 (анализ на моментни снимки) и седмица 144
На 48 седмица 44 от 50 (88%) пациенти в юношеска възраст, лекувани със Stribild, са постигнали 4% намаление на HIV-1 РНК). При 28 пациенти, получаващи 96-седмично лечение с тенофовир дизопроксил, Z-резултатът на BMD намалява с -0,341 за лумбалната част на гръбначния стълб и -0,458 за цялото тяло.
В проучване GS-US-104-0352, 97 лекувани преди това пациенти (2 до 4% от възрастта) са имали намаление на КМП на лумбалния отдел на гръбначния стълб на 48 седмица. Z-резултатите на BMD намаляват с -0,012 за лумбалния отдел на гръбначния стълб и -0,338 за цялото тяло при 64 участници, лекувани с тенофовир дизопроксил в продължение на 96 седмици. Z-резултатите на BMD не са коригирани за височина или тегло.
В проучване GS-US-104-0352 8 от 89 педиатрични пациенти (9,0%), изложени на тенофовир дизопроксил, са преустановили изпитваното лекарство поради бъбречни нежелани събития. Пет пациенти (5,6%) са имали лабораторни находки, клинично съвпадащи с проксималната бъбречна тубулопатия, от които 4 са прекратили тенофовир дизопроксил (средна експозиция на тенофовир дизопроксил 331 седмици).
Безопасността и ефикасността на Stribild при деца на възраст под 12 години не са установени (за информация относно педиатричната употреба вижте точка 4.2).
5.2 Фармакокинетични свойства
След перорално приложение на Stribild с храна на пациенти, заразени с HIV-1, пикови плазмени концентрации са наблюдавани 4 часа след дозата за елвитегравир, 3 часа след дозата за кобицистат, 3 часа след дозата за емтрицитабин и 2 часа за тенофовир за бързо превръщане на тенофовир дизопроксил. Средните Cmax, AUCtau и Ctrough (средно ± SD) в стационарно състояние след многократни дози Stribild при инфектирани с HIV-1 пациенти са 1,7 ± 0,39/g/ml, 23 ± 7,5 µg • h/ml за елвитегравир и 0 ±, 45 ± 0,26/g/ml съответно, което означава коефициент на инхибиране
10 (съотношение Ctrough: коригирана стойност на IC95 според свързването с протеини за див тип HIV-1). Съответните средни Cmax, AUCtau и Ctrough в стационарно състояние (средно ± SD) са 1,1 ± 0,40/g/ml за кобицистат, 8,3 ± 3,8 µg • h/ml 0,05 ± 0,13 µg/ml, за емтрицитабин 1,9 ± 0,5/g/ml, 13 ± 4,5 • g • h/ml и 0,14 ± 0,25 µg/ml, а за тенофовир 0,45 ± 0,16 µg/ml, 4,4 ± 2,2 • g • h/ml и 0,1 ± 0,08 µg/ml.
В сравнение с условията на гладно, приложението на Stribild с лека храна (
373 kcal, 20% мазнини) или с храна с високо съдържание на мазнини (
800 kcal, 50% мазнини), което води до повишена експозиция на елвитегравир и тенофовир. За елвитегравир Cmax и AUC са се увеличили съответно с 22% и 36% при леки ястия и с 56% и 91% при храни с високо съдържание на мазнини. Cmax и AUC на тенофовир се увеличават съответно с 20% и 25% при леки ястия, докато храненията с високо съдържание на мазнини не повлияват допълнително Cmax и AUC се увеличават с 25%. Леките ястия не повлияват експозицията на кобицистат и въпреки че храненето с високо съдържание на мазнини води до леко намаляване на Cmax и AUC съответно с 24% и 18%, не се наблюдава разлика във фармакологичния му потенциращ ефект върху елвитегравир. Експозицията на емтрицитабин не се повлиява от леки или богати на мазнини ястия.
Елвитегравир се свързва 98-99% с човешките плазмени протеини и това свързване не зависи от концентрацията на лекарството, варираща от 1 ng/ml до 1600 ng/ml. Средното съотношение на плазмата към концентрацията в кръвта е 1,37. Cobicistate е 97-98% свързан с човешките плазмени протеини, а средното съотношение на плазмата към кръвта е 2.
След интравенозно приложение обемът на разпределение на емтрицитабин и тенофовир е бил съответно приблизително 1400 ml/kg. 800 ml/kg. След перорално приложение на емтрицитабин или тенофовир дизопроксил, емтрицитабин и тенофовир се разпределят в тялото. Свързано е с in vitro свързването на емтрицитабин с човешките плазмени протеини.