Приложение №. 1 към уведомлението за промяна, ев. номер: 2019/03239-Z1B
КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА
1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
Лизиноприл-ratiopharm 5 mg
Лизиноприл-ratiopharm 10 mg
Лизиноприл-ratiopharm 20 mg
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
Лизиноприл-ratiopharm 5 mg
1 таблетка съдържа 5,44 mg лизиноприл дихидрат, еквивалентно на 5 mg лизиноприл.
Лизиноприл-ratiopharm 10 mg
1 таблетка съдържа 10,89 mg лизиноприл дихидрат, еквивалентно на 10 mg лизиноприл.
Лизиноприл-ratiopharm 20 mg
1 таблетка съдържа 21,78 mg лизиноприл дихидрат, еквивалентно на 20 mg лизиноприл.
За пълен списък на помощните вещества вижте точка 6.1.
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА
Лизиноприл-ratiopharm 5 mg
Кръгли двойноизпъкнали бели таблетки с делителна черта от едната страна.
Лизиноприл-ratiopharm 10 mg
Кръгли двойноизпъкнали светлорозови таблетки с делителна черта от едната страна.
Лизиноприл-ratiopharm 20 mg
Кръгли двойноизпъкнали розови таблетки с делителна черта от едната страна.
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1 Терапевтични показания
Хипертония
Сърдечна недостатъчност
Лечение на симптоматична сърдечна недостатъчност.
Остър миокарден инфаркт
Краткосрочно (6-седмично) лечение на хемодинамично стабилен пациент в рамките на 24 часа след остър миокарден инфаркт.
Бъбречни усложнения на захарен диабет
Лечение на бъбречно заболяване при пациент с хипертония със захарен диабет тип 2 и започваща нефропатия (вж. Точка 5.1).
4.2 Дозировка и начин на приложение
Лизиноприл-рациофарм трябва да се прилага перорално в единична дневна доза. Подобно на други лекарства веднъж дневно, Лизиноприл-рациофарм трябва да се приема приблизително по едно и също време всеки ден. Абсорбцията на таблетките Лизиноприл-рациофарм не се влияе от храната. Дозировката трябва да бъде индивидуализирана в зависимост от типа на пациента и отговора на кръвното налягане (вж. Точка 4.4).
Хипертония
Лизиноприл-рациофарм може да се използва като монотерапия или в комбинация с други класове антихипертензивни лекарства.
При пациенти с хипертония обикновено се препоръчва начална доза от 10 mg. Пациенти с подчертано активирана система ренин-ангиотензин-алдостерон (особено при реноваскуларна хипертония, изчерпване на соли и/или течности, сърдечна декомпенсация или тежка хипертония) могат да получат прекомерно спадане на кръвното налягане след началната доза. Поради това при тези пациенти се препоръчват начални дози от 2,5 - 5 mg, започвайки лечение под лекарско наблюдение. Ако има бъбречно увреждане, са необходими по-ниски начални дози (вж. Таблица 1).
Обичайната ефективна поддържаща доза е 20 mg веднъж дневно. По принцип, ако желаният терапевтичен ефект не бъде постигнат в рамките на 2 до 4 седмици с определена доза, дозата може да бъде увеличена. Максималната дългосрочна доза, използвана в контролирани клинични проучвания, е 80 mg/ден.
Употреба при педиатрични пациенти с хипертония на възраст от 6 до 16 години
Препоръчителната начална доза е 2,5 mg веднъж дневно за пациенти с тегло между 20 и 50 kg и 5 mg веднъж дневно за пациенти с тегло ≥ 50 kg. Дозировката трябва да бъде индивидуално коригирана до максимална дневна доза от 20 mg при пациенти с тегло между 20 и 50 kg и 40 mg при пациенти с тегло ≥ 50 kg. Дози над 0,61 mg/kg (или над 40 mg) не са проучвани при педиатрични пациенти (вж. Точка 5.1).
При деца с увредена бъбречна функция трябва да се има предвид по-ниска начална доза или удължен интервал на дозиране.
Пациенти, лекувани с диуретици
Симптоматична хипотония може да настъпи след започване на лечение с Лизиноприл-рациофарм. Пациентите, получаващи едновременно диуретици, са по-вероятни. Поради това се препоръчва повишено внимание при пациенти, които могат да имат изчерпване на сол и/или течности. Ако е възможно, диуретиците трябва да се преустановят 2 до 3 дни преди започване на лечението с Лизиноприл-рациофарм. При пациенти с хипертония, при които диуретиците не могат да бъдат прекратени, лечението с Lisinopril-ratiopharm трябва да започне в доза от 5 mg. Бъбречната функция и нивата на калий в кръвта трябва да се наблюдават. Следващата доза Lisinopril-ratiopharm трябва да бъде коригирана в зависимост от Вашия отговор на кръвното налягане. Ако е необходима диуретична терапия, тя може да бъде подновена (вж. Точки 4.3, 4.4, 4.5 и 5.1).
Корекция на дозата при бъбречно увреждане
Дозировката при пациенти с бъбречно увреждане трябва да се коригира според креатининовия клирънс, както е показано в табл. 1.
Корекция на дозата при пациенти с бъбречно увреждане
| Креатининов клирънс (ml/min) | Начална доза (mg/ден) |
| По-малко от 10 ml/min (включително пациенти на диализа) 10 - 30 ml/min 31 - 80 ml/min | 2,5 mg * 2,5 - 5 mg 5 - 10 mg |
* Дозата и/или честотата на приложение трябва да се коригират в зависимост от отговора на кръвното налягане.
Дозата може да се титрира нагоре, докато се контролира кръвното налягане или до максимална доза от 40 mg дневно.
Сърдечна недостатъчност
При пациенти със симптоматична сърдечна недостатъчност Lisinopril-ratiopharm трябва да се използва като допълнителна терапия към диуретици и, ако е показано, към дигоксин или бета-блокери. Лечението с лизиноприл-рациофарм трябва да започне с начална доза от 2,5 mg веднъж дневно, под лекарско наблюдение, за да се оцени първоначалният ефект върху кръвното налягане. Дозата на Lisinopril-ratiopharm трябва да бъде увеличена:
- o стъпки от не повече от 10 mg,
- на интервали от не по-малко от 2 седмици,
- до най-високата поносима от пациента доза, до максимум 35 mg веднъж дневно.
Корекцията на дозата трябва да се основава на клиничния отговор на отделните пациенти. Пациенти с най-висок риск от симптоматична хипотония, напр. Пациенти със или без изчерпване на солта и хипонатриемия, пациенти с хиповолемия или пациенти, получаващи масивна диуретична терапия, трябва да коригират тези състояния, ако е възможно, преди започване на лечение с Лизиноприл-ratiopharm. Трябва да се проследява бъбречната функция и серумните нива на калий (вж. Точка 4.4).
Остър миокарден инфаркт
Пациентите трябва да получат подходящо, стандартно препоръчително лечение, като тромболитици, ацетилсалицилова киселина и бета-блокери. Интравенозен или трансдермален нитроглицерин също може да се използва с тях.
Начална доза (първите три дни след инфаркта)
Лечението с лизиноприл-рациофарм може да започне в рамките на 24 часа от появата на симптомите. Лечението не трябва да започва, ако систолното кръвно налягане е под 100 mmHg. Първата доза Lisinopril-ratiopharm е 5 mg, приложена през устата, последвана от 5 mg след 24 часа, 10 mg след 48 часа и след това 10 mg веднъж дневно. Пациентите с ниско систолично кръвно налягане (120 mmHg или по-малко) трябва да получават по-ниски дози от 2,5 mg перорално в началото или през първите три дни след инфаркта (вж. Точка 4.4).
В случай на бъбречно увреждане (креатининов клирънс продължава (вж. Точка 4.2)).
Бъбречни усложнения на захарен диабет
При пациенти с хипертония, които имат захарен диабет тип 2 и започваща нефропатия, дозата на Lisinopril-ratiopharm е 10 mg веднъж дневно. Дозата може да се увеличи до 20 mg веднъж дневно, ако е необходимо, за да се постигне стабилно диастолично кръвно налягане под 90 mmHg.
В случаи на бъбречно увреждане (креатининов клирънс 6 години е ограничен и няма опит с други показания (вж. Точка 5.1). Не се препоръчва употребата на лизиноприл при деца при други показания като хипертония.
Лизиноприл не трябва да се използва при деца под 6-годишна възраст или при деца с тежко бъбречно увреждане (GFR 2) (вж. Точка 5.2).
Употреба при възрастни хора
Не са наблюдавани промени в профила на ефикасност и безопасност в клиничните изпитвания поради възрастта. Ако по-възрастната възраст е свързана с намалена бъбречна функция, началната доза трябва да се определи в съответствие с препоръките, дадени в табл. 1. След това дозата трябва да се коригира в зависимост от отговора на кръвното налягане към лечението.
Употреба при пациенти с бъбречна трансплантация
Няма опит по отношение на приложението на Лизиноприл-ratiopharm при пациенти с скорошна трансплантация на бъбрек. Поради това не се препоръчва лечение с Лизиноприл-рациофарм.
4.3 Противопоказания
- Свръхчувствителност към лизиноприл или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1, или към който и да е инхибитор на ангиотензин конвертиращия ензим (АСЕ).
- Анамнеза за ангионевротичен оток, свързан с предишна терапия с АСЕ инхибитори.
- Наследствен или ангионевротичен оток.
- Втори и трети триместър на бременността (вж. Точки 4.4 и 4.6).
- Едновременната употреба на лизиноприл с алискирен-съдържащи лекарствени продукти е противопоказана при пациенти със захарен диабет или бъбречно увреждане (GFR 2) (вж. Точки 4.5 и 5.1).
- Едновременно лечение със сакубитрил/валсартан. Лечението с лизиноприл не трябва да започва по-рано от 36 часа след последната доза сакубитрил/валсартан (вж. Точки 4.4 и 4.5).
4.4 Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба
Двойно инхибиране на системата ренин-ангиотензин-алдостерон (RAAS)
Доказано е, че едновременната употреба на АСЕ инхибитори, блокери на ангиотензин II рецептори или алискирен увеличава риска от хипотония, хиперкалиемия и бъбречно увреждане (включително остра бъбречна недостатъчност). Поради това не се препоръчва двойно инхибиране на RAAS чрез комбинирана употреба на АСЕ инхибитори, ангиотензин II рецепторни блокери или алискирен (вж. Точки 4.5 и 5.1).
Ако лечението с двойно инхибиране се счита за абсолютно необходимо, то трябва да се прилага само под наблюдението на специалист и трябва да се следи честото и последователно проследяване на бъбречната функция, електролитите и кръвното налягане на пациента.
АСЕ инхибиторите и ангиотензин II рецепторните блокери не трябва да се използват едновременно при пациенти с диабетна нефропатия.
Симптоматичната хипотония е рядка при пациенти с неусложнена хипертония. Сред пациентите с хипертония, лекувани с лизиноприл, хипотонията е по-вероятно да се появи при тези пациенти, които имат изчерпване на течности, причинено от напр. диуретична терапия, диетично ограничаване на солта, диализа, диария или повръщане или при пациенти с тежка ренин-зависима хипертония (вж. точки 4.5 и 4.8). Симптоматична хипотония се наблюдава при пациенти със или без сърдечна недостатъчност и бъбречна недостатъчност. Това е най-вероятно да се случи при пациенти с по-тежка сърдечна недостатъчност, отразяващо употребата на високи дози бримкови диуретици, хипонатриемия или бъбречно увреждане. При пациенти с повишен риск от симптоматична хипотония, започването на лечението и коригирането на дозата трябва да бъдат внимателно наблюдавани. Това се отнася и за пациенти с исхемична болест на сърцето или мозъчно-съдова болест, при които прекомерното спадане на кръвното налягане може да доведе до инфаркт на миокарда или мозъчно-съдов инцидент.
Ако се появи хипотония, пациентът трябва да бъде поставен в легнало положение и ако е необходимо, му се дава инфузия на физиологичен разтвор. Преходната хипотония в отговор на лечението не е противопоказание за прилагането на допълнителни дози, които обикновено могат да се прилагат без проблеми, когато кръвното налягане се повиши след добавяне на течности.
При някои пациенти със сърдечна недостатъчност, които имат нормално или ниско кръвно налягане, кръвното им налягане може да бъде допълнително намалено по време на лечението с лизиноприл. Този ефект може да се очаква и обикновено не е причина за прекратяване на лечението. Ако хипотонията стане симптоматична, може да се наложи намаляване на дозата или прекратяване на лечението с лизиноприл.
Хипотония при остър миокарден инфаркт
Лечението с лизиноприл не трябва да започва при пациенти с остър миокарден инфаркт, които са изложени на риск от по-нататъшно тежко влошаване на хемодинамиката след лечение с вазодилататори. Това са пациенти със систолично кръвно налягане от 100 mmHg или по-малко и пациенти с кардиогенен шок. През първите три дни след инфаркт на миокарда, дозата трябва да се намали, ако систоличното кръвно налягане е 120 mmHg или по-малко. Поддържащите дози трябва да бъдат намалени до 5 mg или временно до 2,5 mg, ако систоличното кръвно налягане е 100 mmHg или по-малко. Ако хипотонията продължава (систоличното кръвно налягане е по-малко от 90 mmHg за повече от 1 час), лечението с лизиноприл трябва да се прекрати.
Аортна и митрална стеноза/хипертрофична кардиомиопатия
Както при другите АСЕ инхибитори, лизиноприл трябва да се използва с повишено внимание при пациенти със стеноза на митралната клапа и обструкция на изхода на лявата камера, като аортна стеноза или хипертрофична кардиомиопатия.
Бъбречна недостатъчност
При бъбречно увреждане (креатининов клирънс 2. При дози от 0,1 до 0,2 mg/kg пиковите плазмени концентрации на лизиноприл в стационарно състояние са достигнати в рамките на 6 часа. Степента на абсорбция въз основа на съдържанието на урина е приблизително 28%. Стойностите на AUC и Cmax При деца в това проучване са същите като тези, получени при възрастни пациенти.
5.3 Предклинични данни за безопасност
Предклиничните данни не разкриват особен риск за хората въз основа на конвенционални проучвания за фармакологична безопасност, токсичност при многократни дози, генотоксичност и канцерогенен потенциал.
Доказано е, че инхибиторите на ангиотензин конвертиращия ензим като клас имат неблагоприятни ефекти върху късното развитие на плода, което води до смърт на плода и вродени дефекти, особено засягащи черепа. Съобщава се също за фетотоксичност, забавяне на вътрематочния растеж и персистиращ артериален канал. Смята се, че тези аномалии в развитието се дължат отчасти на директното действие на АСЕ инхибиторите върху феталната ренин-ангиотензинова система и отчасти на исхемията на майчината хипотония, намаляването на фетоплацентарния кръвен поток, намаленото снабдяване с кислород и хранителните вещества на плода.
6. ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ
6.1 Списък на помощните вещества
Лизиноприл-ratiopharm 5 mg
двуосновен калциев фосфат дихидрат
предварително желатинизирано царевично нишесте
кроскармелоза натрий
Лизиноприл-ratiopharm 10 mg/20 mg
двуосновен калциев фосфат дихидрат
предварително желатинизирано царевично нишесте
кроскармелоза натрий
червен железен оксид E172
черен железен оксид E172
жълт железен оксид E172
6.2 Несъвместимости
Те не се записват.
6.3 Срок на годност
6.4 Специални условия на съхранение
Това лекарство не изисква специални условия за съхранение.
6.5 Данни за опаковката
Блистер PVC/Al, листовка.
PP бутилка и капачка LDPE със силиконов гел като сушител, писмена информация за потребителя.
Лизиноприл-ratiopharm 5 mg
Блистерни опаковки от 1, 14, 20, 28, 30, 30 х 1, 50, 56, 60, 98, 100, 100 х 1, 400 (10 х 40) и 500 таблетки.
Бутилка от 100 и 250 таблетки.
Лизиноприл-ratiopharm 10 mg
Блистерни опаковки от 1, 14, 28, 30, 30 х 1, 50, 98, 100, 100 х 1, 400 (10 х 40) таблетки.
Бутилка от 100 и 250 таблетки.
Лизиноприл-ratiopharm 20 mg
Блистерни опаковки от 1, 14, 28, 30, 30 х 1, 50, 56, 60, 98, 100, 100 х 1, 400 (10 х 40) и 500 таблетки.
Бутилка от 100 и 250 таблетки.
Не всички видове опаковки могат да се предлагат на пазара.
6.6 Специални предпазни мерки при изхвърляне и работа
Няма специални изисквания.
7. ПРИТЕЖАТЕЛ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
89079 Улм, Германия
8. РЕГИСТРАЦИОННИ НОМЕРА
Лизиноприл-ratiopharm 5 mg: 58/0018/02-S
Лизиноприл-ratiopharm 10 mg: 58/0019/02-S
Лизиноприл-ratiopharm 20 mg: 58/0020/02-S
9. ДАТА НА ПЪРВО РАЗРЕШЕНИЕ/ПОДНОВЯВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕТО
Дата на първа регистрация: 3 март 2002 г.
Дата на последно подновяване: 14 април 2008 г.