КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА
1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
CHAMPIX 1 mg филмирани таблетки
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
Всяка филмирана таблетка съдържа 1 mg варениклин (като тартрат).
За пълен списък на помощните вещества вижте точка 6.1.
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА
5 mm x 10 mm филмирана таблетка
Светлосини, двойноизпъкнали, капсуловидни таблетки с вдлъбнато релефно означение „Pfizer“ от едната страна и „CHX 1.0“ от другата.
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1 Терапевтични показания
CHAMPIX е показан за спиране на тютюнопушенето при възрастни.
4.2 Дозировка и начин на приложение
Препоръчителната доза е 1 mg варениклин два пъти дневно след предходно едноседмично титруване, както следва:
0,5 mg веднъж дневно
0,5 mg два пъти дневно
Ден 8 - край на лечението:
1 mg два пъти дневно
Пациентът трябва да определи датата, от която ще спре да пуши. Дозирането на CHAMPIX обикновено трябва да започне 1-2 седмици преди тази дата (вж. Точка 5.1). Пациентите трябва да бъдат лекувани с CHAMPIX в продължение на 12 седмици.
При пациенти, които са спрели успешно пушенето след 12 седмици, може да се обмисли допълнително лечение с CHAMPIX в продължение на 1 седмица в доза от 1 mg два пъти дневно за поддържане на абстиненция (вж. Точка 5.1).
При пациенти, които не могат или не желаят да откажат цигарите по едно и също време, трябва да се обмисли постепенно спиране на тютюнопушенето с CHAMPIX. Пациентите трябва да спрат тютюнопушенето през първите 12 седмици от лечението и да спрат изцяло пушенето в края на този период на лечение. След това те трябва да продължат да приемат CHAMPIX още 12 седмици с обща продължителност на лечението от 24 седмици (вж. Точка 5.1).
Пациенти, които са мотивирани да откажат и които не са успели да се откажат по време на предишно лечение с CHAMPIX или които са се върнали към пушенето след лечение, могат да успеят в друг опит да се откажат от пушенето с CHAMPIX (вж. Точка 5.1).
Пациенти, които не могат да понасят нежелани реакции към CHAMPIX, могат да получат временно или трайно намалена доза до 0,5 mg два пъти дневно.
С лечението за отказване от тютюнопушенето рискът от връщане към пушенето се увеличава в периода непосредствено след спиране на лечението. Може да се обмисли постепенно намаляване на дозата при пациенти с повишен риск от рецидив на тютюнопушене (вж. Точка 4.4).
Не е необходимо коригиране на дозата при пациенти в напреднала възраст (вж. Точка 5.2). Тъй като пациентите в напреднала възраст са по-склонни да имат намалена бъбречна функция, предписващият лекар трябва да вземе предвид бъбречния статус при пациенти в напреднала възраст.
Бъбречна недостатъчност
Не се изисква корекция на дозата при пациенти с леко (прогнозен креатининов клирънс> 50 ml/min и ≤ 80 ml/min) до умерено (прогнозен креатининов клирънс ≥ 30 ml/min и ≤ 50 ml/min) бъбречно увреждане.
При пациенти с умерено бъбречно увреждане, които изпитват непоносими нежелани реакции, дозата може да бъде намалена до 1 mg веднъж дневно.
Препоръчителна доза CHAMPIX при пациенти с тежко бъбречно увреждане (изчислен креатининов клирънс 1µM, с изключение на 5 HT3 рецептори: Ki = 350 nM).
Ефикасността на CHAMPIX при спиране на тютюнопушенето се дължи на ефекта на варениклин като частичен агонист върху никотиновия рецептор α4β2, където при свързването има достатъчен ефект за облекчаване на апетита за цигари и симптомите на отнемане (агонистичен ефект), който също чрез предотвратяване на никотина свързване с α4β2 рецептори (антагонистичен ефект).
Клинична ефикасност и безопасност
Лечението за отказване от тютюнопушене е по-вероятно да успее при пациенти, които са мотивирани да се откажат и които получават допълнителни консултации и подкрепа.
Ефикасността на CHAMPIX при спиране на тютюнопушенето е демонстрирана в 3 клинични проучвания, включващи хронични пушачи на цигари (≥ 10 цигари на ден). Две хиляди шестстотин и деветнадесет (2619 пациенти) са получавали CHAMPIX 1 mg два пъти дневно (титрувано през първата седмица), 669 пациенти са получавали бупропион 150 mg два пъти дневно (също титрирани) и 684 пациенти са получавали плацебо.
Сравнителни клинични проучвания
Две идентични двойно-сляпи клинични проучвания проспективно сравняват ефикасността на CHAMPIX (1 mg два пъти дневно), бупропион с удължено освобождаване (150 mg два пъти дневно) и плацебо при спиране на тютюнопушенето. В тези 52-седмични проучвания пациентите са получавали лечение в продължение на 12 седмици, последвано от 40-седмична фаза без лечение.
Основната крайна точка в тези две проучвания е броят на пациентите, които персистират в продължение на 4 седмици без пушене (4-седмичен процент на непрекъснато спиране, 4W-CQR) на 9-12 седмици, както се потвърждава от теста за издишване на въглероден окис (CO). По отношение на първичната крайна точка, CHAMPIX показва статистически по-добри резултати от бупропион и плацебо.
След 40 седмици без лечение, ключовата вторична крайна точка за двете проучвания е процентът на непрекъснато въздържане (CA) на седмица 52. CA се определя като процент на лекуваните лица от всички, които не пушат (дори нито една цигара) от 9 до 52 седмици и които не надвишават CO в издишания въздух> 10 ppm. Данните за 4W-CQR (седмици 9 до 12) и дела на CA (седмици 9 до 52) от проучвания 1 и 2 са обобщени в следната таблица:
Проучване 1 (n = 1022)
Проучване 2 (n = 1023)
Съотношение шансове CHAMPIX срещу плацебо
Чувство за ненормално и
Убийствени мисли б
Суицидно поведение b
Суицидни мисли б
Завършено самоубийство b
Композитна NPS AE цел със сериозен интензитет n (%)
AE, нежелано събитие; и степен = AE с тежка интензивност; b Степен = AE с умерена и тежка интензивност; NRT = никотинова заместителна терапия под формата на пластир
В психиатричната кохорта се съобщава за повече събития във всяка лекувана група, отколкото в не-психиатричната кохорта, а честотата на събитията в съставната цел е по-висока за всяка от активните терапии, отколкото при плацебо. Въпреки това, употребата на варениклин, бупропион и NRT в психиатричната кохорта не е свързана със значително повишен риск от NPS нежелани събития в съставната първична крайна точка в сравнение с плацебо (95% CI включва нула).
В психиатричната кохорта процентът на субектите със суицидни идеи или суицидно поведение, базиран на Колумбийската скала за тежест на суицидната интензивност (C-SSRS), е сходен в групите на варениклин и плацебо както по време на лечението, така и при нетерапевтично проследяване, тъй като показано в таблицата по-долу:
Психиатрична кохорта N = 4074
Варениклин
N = 1026 n (%)
Бупропион
N = 1017 n (%)
NRT
N = 1016 n (%)
Плацебо
N = 1015 n (%)
По време на терапията
Брой оценени лица
По време на периода на наблюдение
Брой оценени лица
NRT = никотинова заместителна терапия под формата на пластир
Нямаше завършено самоубийство в психиатричната кохорта.
Най-често съобщаваните нежелани събития при пациенти, лекувани с варениклин в това проучване, са подобни на тези, наблюдавани в предмаркетингови проучвания.
И в двете кохорти субектите, лекувани с варениклин, показват статистическо превъзходство на CO-потвърдена абстиненция през седмици 9-12 и седмици 9-24 в сравнение с лица, лекувани с бупропион, никотинов пластир или плацебо (моля, вижте таблицата по-долу).
Ключовите резултати за ефикасност са обобщени в следната таблица:
Не-психиатрична кохорта
Психиатрична кохорта
CA 9-12 n/N (%)
Сравнение на терапията: Вероятностно съотношение (95% CI), p стойност
Варениклин срещу плацебо
4,00 (3,20; 5,00), P # (RR - Risk Ratio; 95% CI)
* От тези пациенти, един пациент съобщава за суицидно поведение във всяко лечение на рамото
** Пациенти със събития в рамките на 30 дни от лечението; % не са претеглени от изследването
# RR при честота от 100 пациентски години
Извършен е мета-анализ на 18 двойно-слепи, плацебо-контролирани клинични проучвания за оценка на невропсихиатричната безопасност на варениклин. Тези проучвания включват 5 опити, описани по-горе, които използват скалата за оценка на C-SSRS, и общо 8 521 пациенти (5072 варениклини, 3449 плацебо), няколко от които имат психични разстройства. Резултатите показват подобна честота на комбинирани невропсихиатрични нежелани събития, различни от нарушения на съня, при пациенти, лекувани с варениклин, отколкото при лекувани с плацебо пациенти с коефициент на риск (RR) 1,01 (95% CI: 0,89 - 1,15). Данните, събрани от тези 18 клинични проучвания, показват подобна честота на всяка категория психиатрични събития при пациенти, лекувани с варениклин, отколкото при пациенти, лекувани с плацебо. Таблицата по-долу описва най-често (≥ 1%) докладвани категории психиатрични нежелани събития, свързани с безопасността, различни от нарушения на съня.
Психиатрични нежелани събития, възникващи при ≥ 1% от пациентите от данни, събрани от 18 клинични проучвания:
Варениклин (N = 5072)
Плацебо (N = 3,449)
Тревожни разстройства и симптоми
Депресивни разстройства и колебания
NEC разстройства на настроението и колебания *
* Некласифициран другаде (NEC)
Броят (процент) съответства на броя пациенти, които са съобщили за появата на събитието
Четири наблюдателни проучвания, всяко от които включва 10 000 до 30 000 потребители на варениклин в модифицирани анализи, сравнява риска от сериозни невропсихиатрични събития, включително хоспитализации поради невропсихиатрични събития, и фатално и нефатално самонараняване при пациенти, лекувани с варениклин, в сравнение с пациенти, предписани никотин заместителна терапия. NRT - никотинова заместителна терапия) или бупропион. Всички проучвания са ретроспективни кохортни проучвания и включват пациенти със или без психиатрична история. Всички проучвания използват статистически методи за контрол на свързаните фактори, включително преференциално предписване на варениклин на по-здрави пациенти, въпреки че съществува възможност за остатъчни свързани фактори.
Две проучвания не откриват разлика в риска от хоспитализации поради невропсихиатрични събития между потребители на варениклин и потребители на никотинови пластири (съотношение на опасност [1,14]; в първото проучване и 0,76; 95% CI: 0,40 - 1,46 във второто проучване). Способността да се разпознават разликите между двете проучвания е ограничена. Третото проучване не открива разлика в риска от психиатрични нежелани събития, диагностицирани по време на спешна медицинска помощ или хоспитализация в болница между потребители на варениклин и бупропион (HR 0.85; 95% CI: 0.55 - 1.30). Въз основа на постмаркетинговите доклади, бупропионът може да бъде свързан с невропсихиатрични нежелани събития.
Четвъртото проучване не потвърждава повишен риск от фатално или нефатално самонараняване (HR 0,88; 95% CI: 0,52 - 1,49) при пациенти, предписани варениклин в сравнение с пациенти, предписани никотинозаместителна терапия (NRT). Терапия). Честотата на самоубийствата е била рядка в рамките на три месеца след започване на лечение с което и да е лекарство (двама от 31 260 потребители на варениклин и шест от 81 545 потребители на заместваща никотинова терапия).
Кохортно проучване на бременността
Популационно кохортно проучване сравнява новородени, изложени на CHAMPIX in utero (N = 335), с бебета, родени от майки, пушили по време на бременност (N = 78 412) и бебета, родени от непушачи (N = 806 438). В това проучване децата, изложени на CHAMPIX вътреутробно, са имали по-ниски нива на вродени малформации (3,6% срещу 4,3%), мъртвородени деца (0,3% срещу 0,5%) в сравнение с деца, родени от майки, пушили по време на бременност.), Преждевременно раждане (7,5% срещу 7,9%), малки по размер поради гестационната им възраст (12,5% срещу 17,1%) и преждевременно разкъсване на мембраната (3,6% срещу 5,4%).
5.2 Фармакокинетични свойства
Пиковите плазмени концентрации на варениклин обикновено се достигат в рамките на 3 до 4 часа след перорално приложение. След многократно перорално приложение при здрави доброволци, състоянията в стационарно състояние са достигнати в рамките на 4 дни. След перорално приложение абсорбцията е практически пълна, с висока системна наличност. Пероралната бионаличност на варениклин не се влияе от храната или ежедневното приложение.
Варениклин прониква в тъканите, включително мозъка. Привидният обем на разпределение в стационарно състояние е средно 415 литра (% CV = 50). Варениклин се свързва слабо с плазмените протеини (≤ 20%), независимо от възрастта и бъбречната функция. При гризачите варениклин преминава през плацентата и се екскретира в кърмата.
Варениклин се метаболизира минимално, 92% се екскретира непроменен с урината, по-малко от 10% като метаболити. Включват се леки количества метаболити в урината
Варениклин N-карбамоил глюкуронид и хидроксиварениклин. В кръвния поток варениклин представлява 91% от свързаното с лекарството вещество. Малки количества циркулиращи метаболити включват варениклин N-карбамоил глюкуронид и N-глюкозил варениклин.
Проучванията in vitro показват, че варениклин не инхибира ензимите на цитохром Р450 (IC50> 6,400 ng/ml). Тестваните за инхибиране P450 ензими са: 1A2, 2A6, 2B6, 2C8, 2C9, 2C19, 2D6, 2E1 и 3A4/5. Доказано е също, че варениклин в човешки хепатоцити не индуцира активност на цитохром Р450 ензим 1А2 и ЗА4 ин витро. Поради това е малко вероятно варениклин да промени фармакокинетиката на веществата, които се метаболизират предимно от ензимите цитохром Р450.
Елиминационният полуживот на варениклин е приблизително 24 часа. Бъбречната елиминация се осъществява предимно чрез гломерулна филтрация, заедно с активна тубулна секреция, като се използва органичен катионен носител, OCT2 (вж. Точка 4.5).
Варениклин проявява линейна кинетика, когато се прилага като единична доза (0,1 mg до 3 mg) или в многократни дози от 1 mg до 3 mg дневно.
Фармакокинетика при специални групи пациенти
Както е показано в специфични фармакокинетични проучвания и популационни фармакокинетични анализи, няма клинично значими разлики във фармакокинетиката на варениклин по отношение на възраст, раса, пол, тютюнопушене или едновременно приложение на други лекарства.
Чернодробно увреждане
Тъй като варениклин не се метаболизира значително в черния дроб, фармакокинетиката на варениклин не трябва да се влияе при пациенти с чернодробно увреждане (вж. Точка 4.2).
Бъбречна недостатъчност
Фармакокинетиката на варениклин е непроменена при пациенти с леко бъбречно увреждане (изчислен креатининов клирънс> 50 ml/min и ≤ 80 ml/min). При пациенти с умерено бъбречно увреждане (креатининов клирънс ≥ 30 ml/min и ≤ 50 ml/min) експозицията на варениклин е увеличена 1,5 пъти в сравнение с пациенти с нормална бъбречна функция (изчислен креатининов клирънс> 80 ml/min). При пациенти с тежко бъбречно увреждане (изчислен креатининов клирънс от 55 kg, изследван чрез AUC (0-24), те са сравними с наблюдаваните при възрастната популация при същата доза. При доза от 0,5 mg два пъти дневно, в стационарно състояние дневната експозиция на варениклин е била средно по-висока (приблизително 40%) при юноши с тегло ≤ 55 kg в сравнение с тази, наблюдавана при възрастното население. Ефикасността и безопасността при педиатричната популация под 18-годишна възраст не са установени и не могат да бъдат извършени. няма препоръки за дозиране (вж. точка 4.2).
5.3 Предклинични данни за безопасност
Предклиничните данни не разкриват особен риск за хората въз основа на конвенционални проучвания за фармакологична безопасност, токсичност при многократни дози, генотоксичност, плодовитост и ембрио-фетално развитие. При мъжки плъхове, на които е прилаган варениклин в продължение на 2 години, се наблюдава дозозависимо увеличение на хибернома (тумор, получен от кафява мастна тъкан). Намаляване на плодовитостта и увеличаване на алармения отговор на звуков стимул са наблюдавани при потомството на бременни женски плъхове, лекувани с варениклин (вж. Точка 4.6). Тези ефекти се наблюдават само при експозиции, считани за достатъчно над максималната експозиция при хора, което показва малко значение за клиничната употреба. Предклиничните данни показват, че варениклин има потенциращи свойства, макар и по-слаб от никотина. В клинични изпитвания при хора варениклин показва нисък потенциал за злоупотреба.
6. ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ
6.1 Списък на помощните вещества
микрокристална целулоза двуосновен калциев фосфат безводен кроскармелоза натриев колоиден силициев диоксид безводен магнезиев стеарат филмово покритие
титанов диоксид (E171) макрогол 400 индигокармин алуминиево езеро (E132) триацетин