18 намерени резултата (1 страница)
смърт 1. пълно прекратяване на всички прояви на живот, особено при човека (оп. живот) • смърт: ден на смъртта, смърт • край: пациентът е дишал, краят е дошъл • изчезване: обречено на изчезване • загуба: трагична загуба на родителите • книги. смърт: трагична смърт • рафинирана. заминаване: неговото заминаване ни натъжи • остаряване. смърт (плевня) • книга. остаряла. загиване • лек. изход
2. pís. i Олицетворение на смъртта на смъртта и нейното представяне в различни форми, напр. скелети с коса • смърт: страх от смърт, смърт • разговор. израз: назъбен • назъбен • космат: дошъл си след нея назъбен, назъбен, космат
изчезване край на съществуването (оп. произход): да спаси нещо от изчезване; всички живи същества са предназначени за изчезване • разпадане • разпадане: разпадане, разпадане на Римската империя • унищожаване: унищожаване на кораб • книга. унищожение: инструмент за унищожение • унищожение: унищожение на света • край: болните издишаха, краят дойде • разруха (блясък) • поет. смърт: национална смърт
стр. също смърт 1, есен 1
човек 1. мн. не. хора с най-напреднала способност да мислят, говорят и действат: млад, образован човек; имаше много хора • човек • личност • индивидуалност: това е важен човек • човек: животно, приличащо на човек • човек: смехът е присъщ само на хората • живот: загубата на живот беше голяма • глава: изпълнение, консумация на глава • лице: не виждам нито едно познато лице • фигура: неизвестна фигура се появи от тъмнината • дете (човек като продукт на околната среда, време): е дете от низината • израз същество (женско същество): жена му е била красиво същество • навик. израз създание: детето е прекрасно същество • остаряло. създание (Kukučín, Kalinčiak) • експр. смъртен (човек по отношение на смъртността): това очаква всеки смъртен • призив. душа: съседът е добра душа • разговор. pejor. изгубено съществуване (човек без перспектива) • индивид • индивид • навик. pejor. индивид: подозрителен индивид • навик. pejor.: създание • човек
смъртен п. човек 1
нелечимо, което не може да бъде излекувано (оп. лечимо) • нелечимо: нелечимо, нелечимо заболяване • нелечимо • остаряване.: нелечима • нелечима (която не може да се излекува, излекува): нелечима, нелечима рана; нелечимо желание • фатално (причиняващо смърт): неизлечимо, фатално заболяване • трайно (което не може да бъде отстранено чрез лечение): трайни последици от нараняването • прен.: тежък • безнадежден: този пациент е труден, безнадежден случай
фатален 1. означаващ смърт, край на живота • фатален: фатален, фатален случай на автомобилни катастрофи • odb. смъртоносна
2. който служи за убиване на ал. причинява смърт • смъртоносна • книга. смъртоносен: смъртоносна, смъртоносна отрова; смъртоносен куршум, оръжие • убиване • убиване
2. стр. отлично 1 3. п. възрастен
smrtaci п. смъртоносни 2, убийствени 1
убийствен 1. който убива, убива, причинява смърт; препоръки • убиец • убиец • убиец: убийствен мотив на филма, убийствено намерение • смъртоносно • убийство • книга. смъртоносно: смъртоносно, смъртоносно оръжие