остава
Реч на братиславския епарх Монс. Петър Руснак

Скъпи слушатели, братя и сестри!

Започнахме Годината на седемте скърби. За нас, словаците, понякога се твърди - и нека признаем, че е приемливо - че сме такава нация. Всеки в историята е искал да ни навреди, в момента ни вреди и сякаш култът към Седемте скръбни майки също се вписва.

Други народи, напр. Французите говорят за Дева Мария от Нотр Дам - Дева Мария, унгарска Надясони - Велика дама, полски Królowa Polski - Кралицата на Полша и източните църкви я наричат ​​Най-светата, Пречистената, Благословената и Славната владетелка. И словаците ще кажат това - нашата дама е седемте скръбта. Прави такова впечатление, сякаш сме толкова болни и има такъв характер, може би такъв християнски мазохизъм, отдавайки се на болка.

Веднъж един комик каза, че за хората е много по-лесно да плачат, отколкото да ги разсмеят. Не е ли така, че ние, словаците, по-скоро бихме плакали за собствената си болка и болката, причинена от другите, отколкото ако бихме искали да се ентусиазираме за някои нови и радостни идеали? Добре.

Нека обаче разгледаме този проблем или това събитие, тази концепция и от друг ъгъл. Кой може да търпи болка за нещо? Ученикът се учи през нощта, защото целта му е образование, степен, позиция. Спортистът се уморява на тренировки, защото вижда пред себе си медал и слава. Човек ще страда от диета и гладна стачка, защото иска да придобие самочувствие и възхищение около себе си.

Ако нещо си струва страданието ми, ще го направя. Ако нещо не си струва страданието ми, веднага ще го оставя, веднага ще се защитя, веднага ще се бия.

Следователно можем да кажем, че само този, който е пламенен, ревностен за каузата си, и нека го кажем толкова метафорично, влюбен в плана си, е в състояние да приеме и да преодолее болката. И това е другата страна на монетата с името Седем болки. Това не е преувеличение на болката и страданието, но е възхищение и приемане на този, който напълно обича. Дева Мария остава под кръста със своя Син, защото тя обича, не бяга от болка, не бяга от трудностите. Той остава и се идентифицира с болката на всеки от нас. Със сигурност той също моли Сина си да облекчи болките ни, но преди всичко да умножи силите ни чрез любов. Защото само тя е енергията, която може да носи кръста на ежедневните проблеми и трудности, която дава на хората силата да издържат.

Св. Апостол Павел пише: „Любовта е търпелива, любовта е доброжелателна; той не завижда, не се изключва, не се появява, не е безсрамен, не е егоист, не се ядосва, не мисли за зло, не се радва на беззаконие, но се радва на истината. Любовта понася всичко, любовта вярва на всичко, любовта се надява на всичко, любовта понася всичко, любовта никога не се проваля. “(1 Кор 1, 4-7).

Скъпи братя и сестри, скъпи слушатели, пожелавам това на вас и на цяла Словакия през Новата година, в Годината на седемте скърби.

Епископ Петър Руснак

Радио Лумен, 19 януари 2014 г., обедна реч след Ангел Господен
Снимка на илюстрация: Епархийско поклонение в Шащин 2013 г.