самонаети

Кетърингът за предприемачи - физически лица не е част от решението на въпроса за кетъринга в Кодекса на труда. Данъчна приспадаемост на разходите, направени за хранене за предприемач, който постига доход съгласно §6 ал. 1 и 2 от Закона за данъка върху доходите е необходимо да се направи оценка само от гледна точка на Закона за данъка върху доходите.

Доходите на предприемач (физическо лице), който постига доходи съгласно § 6 (Доходи от бизнес от друга самостоятелно заета дейност, от наем и от използване на работа и художествено изпълнение) са:

а) доходи от селскостопанско производство, горско стопанство и управление на водите,
б) доходи от търговия,
в) доходи от бизнес, извършван в съответствие със специални разпоредби, различни от посочените в букви а) и б),
г) доходите на членовете на публичното дружество и генералните съдружници на командитното дружество в съответствие с параграфи 7 и 8.

Данъчната приспадаемост на разходите, свързани с посочения доход, трябва да се анализира само съгласно Закона за данъка върху доходите.

За данъчните разходи на самостоятелно заето лице може би обмисли действителни разходи за храна за всеки работен ден през календарната година, ако:

  • Право на обезщетение за хранене по Кодекса на труда във връзка с извършването на зависима дейност и постигането на доходи от тях (раздел 5 от Закона за данъка върху доходите), ако например се занимава с бизнес в допълнение към заетостта,
  • самоосигуряващ се не възниква право на надбавка за хранене по време на командировка по Закона за компенсация на пътищата, тъй като в същото време той извършва зависима дейност за работодателя,
  • самоосигуряващ се не се прилага разходи за кетъринг за извършване на бизнес или друга самостоятелно заета дейност на място, различно от обичайното място на дейност.

Самостоятелно заето лице може когато се храните в ресторант, използвайте ваучер за храна, когато плащате за топло основно ястие. Ако е отчел покупката на този ваучер в системата на просто счетоводство, той ще ги отчете в данъчни разходи за съответния данъчен период според действително отработените дни. Документът от електронния касов апарат от ресторанта не се таксува, използването на ваучер за хранене не е необходимо да се доказва с документ от ресторанта. Ако самоосигуряващото се лице няма, респ. не използва ваучери за храна, той/тя може да претендира за разходи за хранене в размер на надбавката за храна за часовата зона от 5-12 часа за командировките на служителя съгласно Закона за обезщетение на пътищата - но в момента до максимум 4 евро.

Съгласно Закона за данъка върху доходите задълженията, които възникват за самостоятелно заето лице във връзка с прилагането на надбавка за хранене като данъчен разход, са следните:

  1. Разходи за хранене трябва да самоосигуряващ се да докажа доказателство за закупуване на ваучери за храна или ваучери за храна, или доказателство за електронен касов апарат на заведението за обществено хранене за закупуване на топло основно ястие. Разходите обаче трябва да се записват по сметките едновременно или да се записват в регистрите на данъкоплатеца.
  2. Докажете, че той действително е работил през деня, за което претендира разходи за храна. Законът за данъка върху доходите обаче не предвижда начина, по който той е длъжен да докаже този факт.

Разходи за качване на самостоятелно заети лица по смисъла на Закона за данъка върху доходите:
Начинът, по който самостоятелно заето лице кандидатства за хранене, също зависи от метода на счетоводството и прилагането на разходите.

1. Той може да претендира за действителни разходи - максималната стойност на данъчния разход за храна е 4 евро за съответния отработен ден. Ако има видими разходи за хранене в съответния работен ден нисък като тази сума следното се начислява върху данъчните разходи по-ниска сума. Ако това е по-висока сума, самоосигуряващото се лице може да включи само 4 евро в данъчните разходи, а останалата разлика не е данъчен разход.

2. Може да претендира за фиксирани разходи - ако самонаетото лице не докаже действителния размер на разходите, но прилага фиксирани разходи, то може да кандидатства за данъчни разходи максимум 40% от общия доход, постигнат през съответния данъчен период (до максимум 5040 евро годишно, плюс вноски, платени на социалното и здравноосигурителното дружество). От гореизложеното следва, че в такъв случай самоосигуряващото се лице не е подходяща информация за своите разходи за обществено хранене, тъй като общите данъчни разходи за данъчния период (включително разходите за обществено хранене) се определят количествено и се прилагат като 40% от общия доход.