29.9. 2015 19:06 Пушенето причинява рак, пушенето запушва артериите, пушенето може да убие. Пушач или неродено дете на пушач. Последиците от широко разпространения навик върху човешкото здраве са добре известни. Дори без предупреждение на кутии за цигари.
Въпреки това, според Световната здравна организация в света има около един милиард пушачи, а вдишването на тютюневи изпарения убива до 6 милиона души годишно. Около 600 000 от тях не са пушили, но са били изложени на вторичен дим.
Не всеки пушач трябва да умре преждевременно
Има обаче група пушачи, при които дори след години на здравни усложнения, причинени от вреден навик, те не се появяват. Някои обичат да го защитават, като казват, че всичко друго може да ги убие, докато други посочват случаите на хора, които са пушили, но не са убили цигарите си. „Дядо ми е пушил през целия си живот и се чувства добре“, „Известен, корав пушач, така или иначе загина в автомобилна катастрофа“, са познати фрази.
Популярен пример за защитници на неговия вице беше британският премиер Уинстън Чърчил. Политик, известен с нездравословния си начин на живот, който се отдава на алкохол и е запален пушач на пури, той доживява до 90-годишна възраст.
Благодарение на медиите известна Уини Ленгли стана известна във Великобритания, която започна да пуши точно след избухването на Първата световна война, когато беше само на 7 години. Тя пушеше ежедневно през целия си живот, преживявайки съпруга и децата си. Снимка обиколи около нея, когато тя запали цигара със свещ на поздравителната си торта на 100-ия си рожден ден. В крайна сметка тя доживя до 102 години.
Британците се фокусираха върху тютюнопушенето
Но наистина ли има хора, които са по-малко увредени от тютюнопушенето от другите? Според последните изследвания това изглежда е така.
Британски изследователи откриха гени, които трябва да носят отговорност за това, че носителят има по-малка вероятност да получи едно от най-често срещаните заболявания, свързани с тютюнопушенето - хронична обструктивна белодробна болест.
Според Британския съвет за медицински изследвания, финансирал изследването, това се дължи на мутация в ДНК, която подобрява белодробната функция и защитава хората, при които се случва, от смъртоносните последици от тютюнопушенето. Някои хора имат по-голям шанс, а други по-малък шанс да избухнат. Те също могат да пушат.
Изследването се основава на резултатите от 50 000 доброволци във Великобритания. Те идват от така наречената британска биобанка. Това е британска биобанка, която се използва от учените за дългосрочни проучвания. Той изследва генетичните предразположения, както и въздействието на околната среда върху индивидите.
Базата данни съдържа общо половин милион души, които са добавени между 2006 и 2010 г. на възраст между 40 и 69 години. Наблюденията трябва да се правят поне 25 години. Той предоставя заключения на учените от 2012 г.
Настоящите изследвания са фокусирани само върху хроничната обструктивна белодробна болест. Той не е изследвал рак или сърдечно-съдови заболявания, които тютюнопушенето също причинява.
Тя се превръща в едно от най-добрите плашила
Сравнявайки пушачите с непушачите и тези, които са страдали от болестта, и тези, които не са, изследователите са открили парчета човешка ДНК, които намаляват риска от развитие на обструктивна белодробна болест. По този начин пушачите с „добри гени“ са изложени на по-малък риск от заболяване от тези с „лоши гени“, съобщава новинарският портал на Би Би Си.
Хроничната обструктивна белодробна болест е заболяване, изключително свързано с вдишване на чужди вещества и газове, най-често с тютюнопушене. С течение на времето се развива трайно леко възпаление в белите дробове. Болестта се развива постепенно и засяга главно дългогодишните пушачи. Проявява се с задух, чувство на липса на въздух, хронична кашлица или прекомерно образуване на слуз. Постепенно може да доведе до смърт.
Според СЗО 64 милиона души по света страдат от болестта и организацията прогнозира, че до 2030 г. тя ще се превърне в третата причина за смърт в света.
Болестта е опасна, защото често остава недиагностицирана за дълго време и пушачите я възприемат като обикновена „пушеща кашлица“.
Въпреки че авторите на изследването не са се фокусирали върху рака и сърдечно-съдовите заболявания, новите открития могат да помогнат за разработването на нови лекарства за хронични белодробни заболявания.
Професор Мартин Тобин, един от изследователите от университета в Лестър, каза, че резултатите са фантастично откритие и вероятно ще помогнат при разработването на лекарства за подобряване на белодробната функция. Според него откритите гени влияят върху начина, по който белите дробове растат и как реагират на увреждане.
Въпреки това изследователите, които представиха резултатите от проучването на среща на Европейското респираторно общество и го публикуваха в Lancet Respiratory Medicine, подчертават, че пушенето все още е по-безопасно, отколкото да се разчита на щастие и добри гени, които пушачът може или не може да има.
Американците са открили гена за дълголетие
Много подобни изследвания са проведени от други американски учени, които също са открили специфични гени, които могат да гарантират на пушачите по-спокоен сън. Те обаче се съсредоточиха и върху съвременното главно плашило на човечеството - ракът.
Американците откриха откритите гени за "дълголетие", като техните носители имат 11% по-малък шанс да развият рак, отколкото тези, които не го направиха. Изследователите казват, че тези гени помагат на клетката да се предпази от инфекция и да се възстанови. Това предпазва хората от стареене и влияния на околната среда, като пушенето, по-добре от тези, които не го правят.
Един от авторите на изследването, Морган Левайн от Калифорнийския университет, твърди, че те са идентифицирали генетични маркери, които заедно допринасят за дълголетието. Те помагат на човек да живее по-дълго, като помагат на клетките да се възстановят.
"Следователно, дори някои хора да са изложени на високи нива на биологични стресови фактори, отколкото тези, открити в цигарения дим, телата им може да са в по-добро положение за управление и възстановяване на щетите", цитира изследователят британският Daily Mail.
Същите гени, според проучване, публикувано в The Journal of Gerontology, също могат да играят важна роля в превенцията на рака.