Родителството, това са преди всичко емоции. А емоциите ги учат да обичат и защитават, да се интересуват и да се грижат за тях, да се страхуват и да преживяват.
Здравейте Максим, моля, посъветвайте. Аз съм на 24, ще завърша високо след няколко седмици и имам някои планове какво да правя по-нататък. Ходих на училище далеч от дома, живеех в общежитието и в частен дом и отношенията ми с нашите през цялото време бяха добре. Но сега от известно време живея с тях, подготвям се за държавност и не знам какво се случва. Харесвам нашите и те ме харесват, но ми се обаждат, когато все пак ме попитат, след като се прибера от работа какво съм правил през деня или какво съм ял за обяд и т.н. Когато изляза с приятелите си, те непрекъснато ме питат къде сме били, какво имаме, как са приятелите ни, когато дойдох, не ме чуха през нощта и т.н. Знам, че все още живея под техния покрив и т.н. и че искат да знаят къде отивам, но това вече се усеща като полицейски разпит, повтаря се практически всеки ден и се чувствам все повече като малко дете. Но имам нужда и от малко поверителност, просто не знам как да им кажа, без да се обидя.
Благодаря и хубав ден.
Бъдещ Ing:)
Това е консултация с ограничена отговорност. Ако имате проблеми и смятате, че бихте пропуснали моята безпристрастна гледна точка, напишете ми имейл с надпис ADVISORY на [email protected] или писмо до редакцията на името на Максим Е. Маткин. Моля, посочете също вашата възраст и името, под което искате да бъде публикувана вашата история. Ще отговоря само чрез този консултативен център!
Текст: Максим Е. Маткин за списание Pravdy
Снимка: SHUTTERSTOCK