майка

Във връзка с раждането и грижите за новородено дете, съгласно § 166 ал. 1 от Кодекса на труда на самотна жена в отпуск по майчинство с продължителност 37 седмици. Състоянието на самота се определя от § 40 ал. 1 и 2 от Кодекса на труда, който предвижда, че самотен служител е служител, който живее сам и е неженен, овдовел или разведен или се смята за самотен по други сериозни причини.

Самотната майка обаче не трябва автоматично да изпълнява условието за самота. Лице, което живее в домакинство с друго физическо лице, напр. с родителя, с когото заедно участват в заплащането на разноските, напр. за наем, както и за заплащане на други разходи, свързани с работата на домакинството. Изпълнението на състоянието на самота трябва да се наблюдава в края на 34-та седмица на отпуск по майчинство (основна продължителност на отпуска по майчинство).

Плащане за майчинство

От гледна точка на правото на отпуск по майчинство, съгласно § 48 от Закона за социално осигуряване, самотно осигурено лице има право на отпуск по майчинство за 37 седмици. Жена кандидатства за удължаване на обезщетението си за майчинство поради самота малко преди края на 34-та седмица в клона, който й плаща обезщетението. Той доказва самотата с тържествена декларация, в която освен причината за самотата заявява още, че поема юридическа отговорност за невярно твърдение. Ако Агенцията за социално осигуряване установи, че информацията в клетвената декларация не се основава на истината, ние ще оттеглим отпуска по майчинство за периода от началото на 35-та седмица до края на 37-та седмица и няма да изплатим обезщетението. Ако обезщетението вече е изплатено, майката на детето е длъжна да върне отпуска по майчинство на Агенцията за социално осигуряване от деня, от който не й е принадлежал.

Самота за целите на здравното осигуряване

Понятието самота не е дефинирано в Закона за социално осигуряване. Следователно социалноосигурителното дружество основава определението за самота на следните източници:

  • исторически използвани дефиниции, t. j. определенията, съдържащи се в законодателството за здравно осигуряване в сила преди приемането на Закона за социално осигуряване
  • § 40 ал. 1 и 2 от Кодекса на труда, според които самотен служител е служител, който живее сам и е самотен, овдовел или разведен мъж, самотна, овдовела или разведена жена; самотен мъж или жена също се счита за самотен служител по други сериозни причини
  • § 115 от Гражданския кодекс, според който едно домакинство се състои от физически лица, които живеят заедно постоянно и съвместно плащат за своите нужди

В исторически план причината за удължаването на предоставянето на финансова помощ по майчинство (сега майчинство) е по-трудната социална ситуация на самотен работник, отколкото женен. До 31 август 1984 г. беше установено дали работникът зависи от издръжката само за своите доходи. Ако тя живееше напр. с нейните родители не би могло да се счита за самотно, тъй като се предвиждаше материална подкрепа от нейните родители. Откриването на това състояние създава проблеми на приложението на практика, поради което то е изоставено на 1 септември 1984 г. От 1 септември 1984 г. всеки един, разведен, овдовел или друг сериозен работник има право на продължителна помощ за майчинство, при условие че се грижи за дете.

Понастоящем Агенцията за социално осигуряване счита за самотни тези осигурени лица, които живеят сами в домакинството, докато са самотни, овдовели или разведени или по други сериозни причини са самотни и не живеят с друг. Други сериозни причини за самота се разглеждат индивидуално. Това са най-често случаите на омъжени жени, чийто съпруг е в ареста или изтърпява затвор от поне една година, липсва и е издирван или е на дългосрочно лечение от поне една година.

Оценката на дадено домакинство се основава на неговата дефиниция в § 115 от Гражданския кодекс и по този начин се оценява изпълнението на партньорската самота - физически лица, живеещи постоянно заедно, и икономическата самота - физически лица, които заедно плащат разходите за своите нужди. Ако и двете предположения на домакинството не са изпълнени едновременно, това не е общо домакинство. Напр. ако застрахованият живее с родителите, но всички домакински разходи се заплащат изключително от родителите, това не е съвместно домакинство.

При доказване на самота Агенцията за социално осигуряване изисква представяне на достоверен документ от компетентния орган (смърт - акт за смърт, развод - решение на компетентния съд, други сериозни причини за самота - потвърждение от компетентния орган) заедно с клетвена декларация осигуреното лице, което не живее с другия или някой друг в общото домакинство. По правило социалноосигурителното дружество не проверява достоверността на изявленията, направени в тържествената декларация. Ако обаче има основателни съмнения относно достоверността на тези данни, той има възможност да провери тяхната достоверност, напр. чрез плащания за жилища (газ, електричество, отопление, вода). Ако от тези жилищни плащания става ясно, че те се заплащат съвместно от няколко лица, които също имат общо постоянно или временно местожителство, може да се постави под съмнение презумпцията за самота.