Превод от Паулина Шедикова Чухова
Издателство Премедия 2015
Деца и хероин. Така би могла да се нарече тази книга, ако песента на групата Slobodná Európa (и, разбира се, ако авторът искаше да я кръсти така) не беше наречена така. Това е автобиографична изповед на чувствителен човек, все още дете, което иска да върви по своя път и за съжаление взема МНОГО лоши решения. Създаден е чрез транскрибиране на магнетофонни записи на интервюта между журналистите Кай Херман и Хорст Рик с главната героиня Кристиян, нейната майка, социални работници и полицията. Малко след излизането си, той се превръща в бестселър. По-късно е заснет едноименен филм.
Историята започва с преместването на Кристиян и семейството ѝ в жилищния комплекс Gropiusstadt в Берлин. Това е втората половина на 70-те години на 20-ти век, но историята може да се случи и в селището на по-голям словашки град, особено в началото на 90-те и, за съжаление, дори и днес. Много бетон, малко радост. Кристиян е израснала в семейство, където насилието и алкохолизмът са били ежедневие. По-късно родителите й се развеждат. Поради това и чувството на самота, тя започва да приема наркотици. Основната ни героиня постепенно достига до хероин. Наркотиците и игрите се променят в живота й. Постепенно потъва по-дълбоко до дъното, първо просяците, по-късно печели пари чрез проституция. Той среща голямата си любов Детлеф, също наркоман на хероин. Заедно с много други млади хора, пристрастени към наркотици, те се проституират на гарата в зоопарка.
Книгата е основно за наркотици. Това обаче не е единствената й тема. Авторът оценява компанията и между редовете можете да прочетете за силно желание да живеете. Историята на Кристиян все още е отворена. Той се опитва да се въздържа и смята за най-голямото чудо факта, че все още е жив: „Това не беше най-добрият живот, но това е моят живот.“ Така че романът предупреждава къде може да отиде човек с наркотици. В същото време обаче той може да очарова читателя с автентичност. Тези две неща не са изключени. Решението зависи от вас.