ИНТЕРВЮ Срещнах Зузка като очарователна бъдеща майка. Започнахме да говорим за бременността й, но скоро попаднахме на тема, която отклони вниманието ми съвсем различно. Зузка е майка на тригодишно чернокожо момиче, което осинови в САЩ. Веднага започнах да знам какво е всичко и това беше краят на този разговор.
Очаквате бебе, така че осиновяването не е решение на бездетността, причинена от здравословни проблеми. Тъй като всъщност ви е хрумнало, че осиновявате дете?
Хрумна ми на около шестгодишна възраст. Тогава убедих родителите си да вземат брат или сестра от сиропиталище. Мама беше назад, но татко не. Но мама се съгласи някак пасивно. Никога не е правила нищо по въпроса. Но оттогава ме кара да продължа. Още от дете просто имах желание да осиновя дете. Изглеждаше като смислен жизнен план.
Тя осинови дъщеря си в Америка. Как стигна там?
Работих в посолството на Чешката република като дипломат.
И в Америка тя по някакъв начин се натъкна на възможността да осинови дете?
Не. Беше различно. Преди да се оженим със съпруга ми, му казах, че бих искал да бъда осиновен освен собствените си деца и той се съгласи. Трябваше да пътуваме до Америка, но аз се свързах с чешките власти, където изобщо не искаха да говорят с мен. Казаха ми, че ако не живея в Чехия, процесът на осиновяване дори няма да започне с мен, така че когато заминахме за Америка, си казах, че просто ще опитам там.
Постепенно открих, че това ще бъде възможно и че афро-американските деца са минимални в Америка, така че мога да дам дом на дете, което в противен случай ще бъде трудно да се получи. Повечето двойки, които осиновяват в САЩ, са бели хора, които не могат да имат свои деца и обикновено искат бяло дете.
И какво се случва с чернокожите деца, които никой не осиновява?
Държавата се опитва да подкрепи осиновяването на чернокожи деца, например, като частично плаща за процеса на осиновяване, който иначе е финансов. Когато не се намери семейство за децата, те отиват в професионална приемна грижа.
Колко струва подобно осиновяване в САЩ?
Не го броях до последния долар, но в съда накрая искаха груба оценка от мен. Така че, когато грубо го събрах, стигнах до почти тридесет хиляди долара, което е относително малка сума предвид обстоятелствата. В Америка цената за осиновяване може лесно да се изкачи до осемдесет хиляди. Разбира се, това не са парите, които ще отидат при тази майка. Това са таксите на адвокат, агенция, болница ...
И как мина всичко? Свързахте се с агенция?
Преди да взема окончателно решение, се свързах с редица агенции. Винаги съм им обяснявал статута си на дипломат и не всяка агенция е била развълнувана. Очевидно бях първият дипломат, направил подобно нещо в Америка, но агенцията, която накрая избрах, нямаше проблем с това.
Започнахме да обработваме документите, които отнеха около девет месеца, включително всички психологически тестове и други формалности. Например, трябваше да бъда инспектиран от ФБР, трябваше да бъда инспектиран от пожарникари ...
И какво се случи след това?
Тогава беше по-бързо, отколкото очаквах. Попълних въпросник за това как си представям бъдещото си дете, каква раса, семейна история и други подобни трябва да бъде, а също така попълних и въпросник за себе си. Агенцията ще направи от него нещо като флаер, две писма, в които се говори за вас, какво ви харесва, какво не ви харесва и ще добави няколко хубави снимки към него. Въз основа на тази листовка, след това майката може да ви избере за бъдещ родител на детето си.
Колко време чакахте, докато ви извикаха да имате бебе за вас?
Приключихме с документите в петък. Напуснах работа в понеделник и веднага ми се обадиха от агенцията, че имат бебе за мен и че тя вече се е родила. Това не е типично, тъй като агенциите обикновено се опитват да свържат родителите с майка, която все още е бременна. Момиченцето обаче вече беше родено, така че ми дадоха два часа да мисля.
Твърди се, че отнема средно от три месеца до три години, за да ви намери бебе, така че определено не очаквах да е толкова бързо. Е, мислех, че това вероятно е съдба. Не съм спал цяла нощ. В главата на човек се вихрят различни мисли. Чудех се дали мога да го направя толкова бързо и как ще го направя на работа, но на сутринта си събрах багажа, работих по други формалности по цял ден и след това се качих в колата и се отправих към Грузия. Отидох в родилния дом сутринта и получих бебе в онзи следобед.
Тя някак си опозна биологичната майка на дъщеря си?
Да, тя беше бедна чернокожа жена. Тя имаше две деца и вече беше дала едно за осиновяване. Влиянието на църквата е доста силно, особено в по-бедните части на Америка, така че контрацепцията не е толкова често срещано нещо и в такива ситуации решението е осиновяването. Беше много щастлива, че детето ще попадне в добри ръце.
Така бебето попаднало точно в родилното отделение и по този начин процесът по осиновяване беше приключен?
Не, трябваше да чакам още десет дни в Грузия, защото майка ми има десет дни да мисли там. Затова пътувах там десет дни с малко бебе и чаках да се окаже. За щастие се получи добре. Пътувахме до Вашингтон и оттогава живеем нормално.
Процесът на осиновяване обаче продължи. Няколко пъти ни посети социален работник. Тя провери дали детето е добре обгрижвано и след шест месеца се проведе процес. Съдията беше много мил, покани ни в кабинета си, разговаря с мен, снима ни с памет и след двадесет минути имахме решение. Новият акт за раждане, който получих, вече не показва, че дъщерята е осиновена.
И тя нарече момичето Джорджия ...
Джорджия Виктория, защото ми се обадиха от службата по вписванията в щата Джорджия, че бащиното им име е задължително там. Затова им казах да ми се обадят след десет минути и накрая реших името Джорджия Виктория.
В крайна сметка обаче останахте сами с момичето ...
Разведохме се по време на процеса на осиновяване. Знаех, че ще бъда сама. Те също го знаеха в агенцията и нямаше проблем с осиновяването. Просто не признах, че не мога да го направя.
На колко години е малко момиченце днес?
Три години и половина.
Той има американско гражданство?
Чешки и американски. В Америка дете, родено там, автоматично придобива американско гражданство. Когато се върнах в Чешката република, придобих чешко гражданство и, изненадващо, дори не беше толкова сложно.
Така че сега си руса майка за чернокожо момиче. Това със сигурност привлича вниманието.
Това е вярно. Джорджия наскоро се прибра от детската градина и ми казва: Ти си бяла, а аз черна. Определено привлича вниманието и малко се уплаших от него, но трябва да кажа, че повечето хора реагират много по-добре, отколкото очаквах. Изпитах отрицателна реакция само около два пъти и имаше много положителни.
Джорджия вече ходи на детска градина. Как се справя?
Засега не е проблем. Децата го приемат добре и се надявам да остане така.
Ти си щастлива майка?
Предполагам, че дори не бих могъл да имам по-добра дъщеря. Мисля, че осиновяването ми беше много щастливо. Тя е невероятно, весело, умно и усмихнато момиченце. Досега не е имало време за проблем. Аз съм абсолютно щастлива майка.