Познавате ли също така отблизо усещането за парене, напрежение или изтръпване на писалката, което сигнализира, че скоро ще ви бъде хвърлен болезнен мехур? Херпесният вирус, който причинява гореспоменатия херпес, е един от най-широко разпространените, изчислява се, че се носи от около 60-90 процента от населението!

целия

Обикновено контактуваме с херпесния вирус като дете. Това е най-често между първата и петата година от живота и тази първоначална инфекция може да не е значителна. По-лошо е, ако има по-силно възпаление в устата. Придружен е от повишена температура, повишено слюноотделяне, умора и досада на детето. Лимфните възли също могат да бъдат увеличени.

В устата се развиват болезнени рани - афти, така че детето не иска да яде, често дори не пие. В някои случаи също са необходими хоспитализация и заместване на течности и хранене с инфузии. В противен случай се дават антитемпературни лекарства, по-високи дози витамин В1 и С, язвата се бори т.нар. тинтявовиолетови и локално десенсибилизиращи разтвори (съществуват и под формата на бонбони за по-големи деца), при тежки състояния експертът предписва вирусостатици (лекарства, които предотвратяват размножаването на вируса), дори антибиотици, за да се предотврати развитието на по-нататъшна инфекция.

От момента на заразяване с вируса, който технически се нарича херпес симплекс тип 1, тъй като съществуват до осем вида, вирусът оцелява за цял живот в нервните клетки на тялото във вид „спящ“. Когато се стимулира правилно, той активира и причинява типични болезнени воднисти мехури, най-често близо до устните на устата, близо до носа, около окото, на ушните миди и другаде.

Инфекциозен мехур
Защо някой има херпес няколко пъти годишно, а някой изобщо, въпреки че най-вероятно сме носители на вируса през по-голямата част от зрялата възраст? Учените все още не знаят недвусмисления отговор. Зависи от имунната система на всеки от нас. Активирането на херпесния вирус се причинява от отслабването на организма, напр. недостиг на витамини, други заболявания, прекомерно излагане на слънце, стрес, менструация или бременност при жените. Типичното парене и сърбеж непосредствено преди появата на мехура причинява повишена чувствителност на нервните окончания, когато вирусът се активира. За няколко часа, вместо да се зачервят, те набъбват и изхвърлят мехурчетата с размер на мехурчета, които се пълнят с течност, по-късно се замъгляват, напукват се, намокриха се и зарастват с дрънкалка.

Важно е да знаете, че на този етап засегнатото лице е много заразно! Инфекцията с херпесен вирус тип 1 се предава чрез капкова инфекция, т.е. чрез целувка, слюнка, но и чрез орален полов акт! Въпреки че има и херпесен вирус тип 2, който причинява главно генитален херпес, в последно време все по-често се случва инфекция с вирус тип 1 да се появява в гениталната област, а херпесът "два" понякога "изскача" върху писалката . Следователно те ще обменят роли, свързани с увеличаването на оралните сексуални практики. Между другото, гениталният херпес е най-често срещаната полово предавана болест в Европа днес след хламидиални инфекции.!

Лечението няма да премахне вируса
Нека обаче се върнем към херпеса, най-честата проява на херпесна инфекция, която за щастие обикновено не причинява по-сериозни усложнения, с изключение на воднисти мехури в областта на лицето. Доскоро херпесните мехури се лекуваха само със средства, облекчаващи симптомите на заболяването, напр. алкохолни разтвори ускоряват изсъхването на мехури и други подобни. Дори и днес лечението не води до отстраняване на вируса от тялото.

Така нареченият обаче антивирусните препарати поне предотвратяват размножаването на вируса в нервните клетки, тъй като колкото по-висока е скоростта на това размножаване, толкова по-тежки са признаците на инфекция. По този начин те активно се намесват в жизнения цикъл на вируса и ако напр. под формата на мехлем, гел или разтвор, нанесете на засегнатата област навреме, те могат значително да съкратят периода на лечение и да облекчат неприятните симптоми. Това е една от причините, поради които повечето производители заявяват, че продуктът трябва да се прилага в момент, когато блистерът все още се „отчита“ чрез изтръпване и убождане.
Съществуват и антивирусни средства под формата на таблетки, които обикновено се приемат за 5-10 дни, но такова лечение се решава от лекар, в случай на много чести или тежки инфекции. По-ниски дози ефективни лекарства могат да се прилагат в рамките на т.нар дългосрочна супресивна (потискаща инфекцията) терапия до три месеца.

Последната и рядко използвана в момента опция за поддържане на имунитета е т.нар автохемотерапия, която представлява инжектиране на собствена кръв в мускула. „Ако херпесът продължава неоправдано дълго, той е придружен от висока температура, усложнено заздравяване на кожни симптоми или кървене, подходящо е да се консултирате със специалист, който може да бъде инфекциолог, дерматолог и, ако заболяването се появява често и многократно, имунолог, "добавя MUDr. Мариан Шауша, имунолог от Института по превантивна и клинична медицина в Братислава.

** ====== Какво да внимавате при херпес ======

  • ако усетите първите признаци на херпес и нямате никакъв продукт в ръката си, сложете поне кубче лед върху сърбящото място, това намалява възпалението
    • ако страдате от херпес, винаги вземайте продукта с активното вещество срещу размножаването на херпесния вирус със себе си и започнете лечението при първите симптоми на херпес (в този случай мехурът може изобщо да не се образува)
    • засегнати от херпес трябва да пият от собствената си чаша, да използват собствените си кърпи, да избягват целувки, полов акт, инфекцията може да се предаде и при кихане, кашляне
    • обърнете специално внимание на възможното предаване на вируса на контактните лещи и след това на окото, ние никога не ги слюноотделяме и ги докосваме само с измити ръце
    • нелекуваните херпеси възпаляват човек от седмица до десет дни, съвременните антивирусни средства намаляват наполовина лечението и също имат положителен ефект върху удължаването на периода между две херпесни инфекции
    • мехурите не трябва да се пробиват и откъсват свободно
    • който веднъж е преодолял херпесна инфекция, остава носител за цял живот, 25 процента от броя на носителите имат повтарящи се симптоми на херпес