транссексуални

Целта на такава терапия обаче НЕ е да ме лиши от този опит и идентичност (дори не е възможно), напротив, тя е да ми помогне да го приема и да адаптирам живота си към него. Те могат да ме следят, докато пубертетът ми започне или, в редки случаи, ако пубертетът вече е започнал, използват хормонални блокери. Моето юношество продължава. Единствената разлика е, че моите вторични сексуални характеристики, които моите връстници придобиха, не започнаха да се проявяват.

Нека кажем нещо по въпроса за трансджендъра. Транссексуалните хора са здрави и легитимни като другите хора. Те не са психично болни, самоличността им не противоречи на природата и наш дълг е да ги включим сред защитени малцинства, защото много хора извършват насилие срещу тях. В най-добрия случай те са изложени на словесно насочване, което разбира се може да повлияе на психиката им. Има много погрешни схващания за това как се държи транссексуалният човек. Така че днес ще се спра на този аспект. Ще добавя още статии по този въпрос в бъдеще.

В началото всеки от нас се ражда с някои първични полови белези, тоест генетично обусловени външни и вътрешни гениталии. Нищо не се променя много до пубертета, тъй като нивото на половите хормони в детството е незначително. Децата, които все още са в периода преди пубертета, са относително андрогенни. Това означава, че освен гениталиите, няма големи разлики между тях. Ще бъде около десетата година и ще се активира производството на полови хормони, които след това ще се формират до края на живота им (при жените е малко по-сложно поради менопаузата). В резултат на това всеки започва да придобива вторични полови характеристики в съответствие с основните - при мъжете това е срамната и друга коса, растеж на пениса и тестисите, удебеляване на гласа, при жените освен увеличаване на косата има и растеж и развитие на гърди и менструация. Ще отнеме няколко години и пубертетното развитие ще приключи. Всички сексуални характеристики се развиват и ние продължаваме в живота.

Сега обаче си представете хипотетичен сценарий. Да кажем, че през осмата година от живота ми родителите ми са забелязали, че отдавна се интересувам от типично момичешки дейности, грижа се за кукли, обличам се в дамски дрехи, високи токчета, нанасям червило върху устни и играя с момичета на принцеси. Родителите ми казват, че се държа като момиче. Те имат възможност да ме заведат на психотерапия или директно на медицински специалист, който е фокусиран върху решаването на подобен проблем. Целта на такава терапия обаче НЕ е да ме лиши от този опит и идентичност (дори не е възможно), напротив, тя е да ми помогне да го приема и да адаптирам живота си към него. Те могат да ме следят, докато пубертетът ми започне или, в редки случаи, ако пубертетът вече е започнал, използват хормонални блокери. Моето юношество продължава. Единствената разлика е, че моите вторични сексуални характеристики, придобити от мои връстници, не започнаха да се проявяват.

Стигаме до тринадесетата година от живота. Вече знам повече за самоличността си, осъзнавам какви неща ме интересуват, психически съм на по-високо ниво. Сега имам две възможности. Мога да кажа, че се чувствам като момче, ако наистина се чувствам така. Хормоналните блокери ще бъдат преустановени и много бързо ще наваксам връстниците си при развитието на вторични полови белези. Научните изследвания потвърждават това. Без дългосрочни последици, единственият ефект, който причинява употребата на хормонални блокери, е, че детето ще изглежда андрогенно известно време. Това не нарушава умственото им развитие, не нарушава юношеството им. Ще бъде здравословно като другите хора. Нека да преминем към втория вариант. Все още се чувствам като момиче. Така че лекарят ще ми предпише хормонална терапия (ХЗТ) и вместо мъжки вторични сексуални характеристики ще започна да придобивам женски.

И така, защо са важни хормоналните блокери? Защото, ако се чувствах момиче и не приемах блокери, щях да започна да придобивам мъжки сексуални характеристики, което би било още по-объркващо за самоличността ми, но особено много тревожно. Бих имал коса навсякъде, груб глас и т.н., но не това искам. Би било неприятно, дразнещо. Освен това непрекъснато бих чувствал противоположната полова принадлежност и бих искал да бъда оборудван с противоположни полови органи. Това е психологически аспект. Освен това, ако не приемах хормонални блокери, щеше да настъпи пубертетът ми и ако тогава исках да започна да приемам ХЗТ, щеше да бъде много по-трудно да придобия женски сексуални характеристики в сравнение с приема на блокери. Изобщо не е ясно до каква степен тази терапия би била успешна без използването на блокери и би зависела от няколко фактора.

Така че блокерите не нараняват никого. Не се предприемат стъпки без решението на специалист, те представляват превенция на депресия, тревожност, суицидни тенденции във връзка със състоянието и реакциите на околната среда. Те също така улесняват пътя на човек към придобиване на вторични сексуални характеристики, за да получи чрез ХЗТ вида на тялото, с което се идентифицира.

Ако се интересувате от тази тема или не сте сигурни каква нагласа да я вземете, прилагам литература, която ясно описва това.