Специално внимание трябва да се обърне на психическото развитие на детето. Духовността може да се види във всяко едно дете от момента на раждането и само от нашия отговорен подход зависи дали ще продължим да развиваме този аспект на детето. Дали ще подходим към детето с мистериозно възхищение, ще обърнем внимание на неговите духовни измерения и ще се запитаме какъв ще бъде следващият му психически живот?

докоснат

Честно казано, това не е лесна задача, трудно е да се успокоят децата в днешния шумен свят. Класовете са пълни с деца, за които се излива информация от всяка страна. Горе-долу днес реагираме на шумни стимули и животът ни някак изчезва все по-тихо и по-тихо. И така нямаме възможност да слушаме себе си, ние сме отчуждени от себе си, от другите.

В много семейства децата не изпитват развитието на своето психическо измерение. И това води до вътрешна празнота и изтръпване на детето. В същото време децата са оборудвани с диспозиции, които просто трябва да бъдат ръководени правилно. Да въведеш децата в свят на тишината означава да им отвориш неограничените, богати граници на техния вътрешен свят.

Мария Монтесори тихо го нарече хуманизиращ агент. Детето ще се научи да преживява тишината и да й се наслаждава. Те ще се научат да се движат между обектите, без да ги удрят. Той ще почувства способността да се контролира, ще стане по-внимателен и сръчен. Мълчанието е моментът, който оформя умствения живот на детето. Той влияе върху концентрацията на детето, в същото време формира социално, морално и духовно чувство. Упражненията за мълчание отварят пътя на детето към себе си и към вътрешните му промени.

Разликата в концепцията за мълчание между класическата педагогика и педагогиката на Мария Монтесори се крие в нейното разбиране. В здравия разум учителят решава проблема с мълчанието само когато шумът е непоносим. Едва тогава учителят заповядва на тишината, но това е принудително мълчание. В този случай да си тихо означава да си под влиянието на авторитета, господството на учителя, което кара детето да се чувства неудобно. Тъй като мълчанието се пази под въздействието на наказанието, детето е неспокойно, което означава, че не издържа дълго в това състояние.

Мария Монтесори разбира мълчанието като нещо доброволно, като определящо е отношението на учителя. Мълчанието при учениците започва с мълчанието на учителя. Необходимо е самият учител да бъде в спокоен, спокоен, вътрешен баланс. Вътрешният мир помага на учителя да бъде по-чувствителен към изказванията на децата, чрез тях децата изразяват нещо важно. По същия начин мълчанието води самия учител към по-чувствително възприятие за себе си. Това му дава възможност да се промени и да осъзнае поведението си, като темпото и тона на речта, движенията си, мимиката, жестовете. Факт е, че той предава вътрешния мир, който постига, на самите деца.

Мария Монтесори описва инцидент, който й напомня за концепцията за мълчание, на която децата са спонтанно способни. Един ден тя влезе в класната стая и държа на ръце едно момиченце. Беше толкова тихо, че тя пожела на децата да са наясно с това състояние. Тя установила, че децата наблюдават момиченцето необичайно. Бебето внесе атмосфера на спокойствие в класа. Всички те се фокусираха върху преживяването на тишината и нейното създаване.

Обучението на концентрация в педагогиката на Мария Монтесори е тясно свързано с практиката на мълчанието. Самата тя ясно знаеше значението на тишината и мира и затова включи практиката на мълчание като част от образованието. Упражненията за мълчание са важни за децата, тъй като подпомагат умствената концентрация и спиране на детето.

Въпреки че може да изглежда, че днешният свят не ни дава много възможности за мълчание, Мария Монтесори идва с упражнения за мълчание още в предучилищна възраст. По този начин упражнението на Монтесори за мълчание е първата стъпка към концентрация, последвано от тишина, спокойствие и проникване в себе си. Това са духовни процеси за замяна на вътрешната празнота и вцепенение.

Остава въпросът какво е характерно за упражненията за мълчание и как се провеждат. Когато практикуват мълчание, децата заемат място, където се чувстват добре и в равновесие. Всеки потиска всяка дейност и започва концентриран контрол на движенията, което води до обездвижване. Настъпва дълбока тишина - абсолютна тишина. По време на тези групови упражнения детето се изолира от другите, потапя се в себе си и придобива чувствителност към мълчанието. След това възпитателят шепне на децата едно по едно, от свое име. Мария Монтесори описва следните моменти по следния начин: „От страничния клас прошепнах през отворената врата, сякаш викам някого през планинските долини, с акцент върху всяка сричка. Тихият, спешен глас сякаш докосна сърцата на децата и стисна душите им. Всеки от тях, когато чу името си, се надигна тихо, за да не мърда стола си и тръгна внимателно на пръсти към мен. Неговата стъпка въпреки това беше чута, защото останалите деца останаха неподвижни и в класната стая настъпи абсолютна тишина “(М. Монтесори, 2001, стр. 90).

Друго важно упражнение за развитието на психическо и физическо равновесие, мир, тишина, хармония и концентрация на вниманието е елипсата. Това упражнение изисква детето да поддържа баланс, като същевременно обръща внимание на полагането на краката си. Атмосферата може да бъде допълнена с музика за медитация, не се говори по време на ходене и всеки има възможност да повтаря заниманието толкова дълго, колкото му е необходимо. След овладяване на разходката по самата елипса е възможно да се пристъпи към различни варианти, където децата ходят и в същото време носят различни предмети в двете си ръце. След като частично усвоим разходката по самата елипса, можем да пристъпим към по-взискателен вариант, където децата ходят по елипсата и в същото време носят различни предмети в двете си ръце. В този момент има огромна концентрация на внимание с участието на двете полукълба. Сътрудничеството на дясното и лявото полукълбо е важно за развитието на човешката личност. Дясната контролира движенията на лявата страна на тялото, а лявата контролира движенията на дясната страна на тялото.

Ние отглеждаме деца и можем да ги възпитаваме като мирни хора. От нас обаче зависи дали ще внесем спокойствие и тишина в отношенията с детето, било като родители, било като учители. Независимо дали обграждаме детските души с насилие или по-скоро тишина, която води до мир. От нас зависи дали ще изберем любовта.