Вторник, 16 февруари 2021 г.
Казвам се Ида, Лияна
Съкратената стенограма на доклада, представена от Мария Кадлечикова, директор на регионалното бюро на ФАО за Европа и Централна Азия, предизвика огромен интерес сред нашите читатели по време на Световния ден на храната. Затова решихме да ви предложим интервю с този важен експерт не само по темата за световния глад, но и върху резервите на световното земеделие, продоволствената сигурност и биогоривата.
Доскоро все още се казваше, че най-проблемната зона в света е Африка. Днес обаче ФАО също е променила своята реторика, тъй като вече е отредила Централна Азия, Океания и други региони по света на проблемните страни.
Дори и днес във ФАО съществуват мнения, че Европа и Централна Азия не са проблемни региони. От друга страна е създаден подрегионален офис на ФАО за Централна Азия. Това всъщност зачита факта, че в Централна Азия има големи възможности за земеделие, но те не се използват. Например бившият Съветски съюз не използва 23 милиона хектара земеделска земя. Ако само 15 милиона хектара бъдат върнати на производство, това би могло да допринесе значително за справяне с глада в света. По-специално, за намаляване на цените на храните, особено на пшеницата.
Кой финансира тези проекти за помощ?
Това са средства от бюджета на ФАО, който е съставен от държавите-членки. Но някои държави, дори ЕС, допринасят индивидуално за някои проекти. В случая с болестите по добитъка, които споменах, страните и дори самият ЕС са заинтересовани да предотвратят разпространението на тези заразни болести в Европа. Получаваме средства и от извънбюджетни източници. Това са тези, които една държава ще предостави при решаването на конкретен проблем чрез ФАО. Например Австрия е заделила средства за смекчаване на последиците от големите наводнения, които засегнаха Молдова през лятото. Страната обаче предоставя и подкрепа за смекчаване на последиците от високите цени на храните.
Защо някои страни не приемат сериозно заключенията от срещите на върха по храните?
Храната всъщност е политическо оръжие. Те убиват, както и оръжия за масово унищожение. Защото ако има недостиг от тях, хората умират от глад. Първо обаче се създава социално недоволство, което води до социални конфликти в рамките на една държава, но също така и между няколко държави. Има военни конфликти. Днес вече има добре познати държави и компании, които, от една страна, предоставят оръжие и след това идват с хранителна помощ на хората, засегнати от войната. Но е известна и друга стратегия. Развитите страни с достатъчно храна убеждават по-слабо развитите страни да не се посвещават на земеделието, защото ще им доставят евтина храна. В същото време те самите субсидират и силно подпомагат производството и износа на храни. И това елиминира селското стопанство и работните места в по-слабо развитите страни. Имаше време, когато и ние бяхме убедени и забравихме за собствената си безопасност на храните. Най-важното нещо, което политиците и лицата, вземащи стратегически решения в националните икономики, трябва да разберат, е, че най-евтините храни са домашно приготвени.