страхотен

Наследяването по закон има изчерпателни правила. Тези правила разделят наследниците на четири групи. В коя група влиза например лелята от майчина страна?

1-ва група по наследство

Който се разглежда като възможен наследник

  • Гражданският кодекс казва, че в първата група децата и съпругът на настойника наследяват, всеки от тях на равни дялове. Ако детето не наследява, неговите деца наследяват неговия или нейния дял. Ако тези деца или някои от тях не наследят, потомците им наследяват по равно.
  • Децата на настойника също са деца, родени извън брака, осиновени деца, както и деца, които все още не са родени при условие, че са родени живи.
  • Условието за наследяване на съпруга е съществуването на брака към момента на смъртта на наследодателя, независимо дали съпрузите са живели в едно домакинство. Първоначално обаче трябва да се уреди несобствената съсобственост на съпрузите и впоследствие обект на наследство е само това, което е определено като имущество на наследодателя. Законът също така не изисква съвместната собственост между съпрузите.
  • Във връзка със съпруга на спонсора законът изисква, че този брак е съществувал към момента на смъртта на завещателя. От това следва, че наследникът не може да бъде бившият съпруг на поръчителя.
  • Ако завещателят не е имал съпруг и е имал само потомци по време на смъртта си, цялото наследство се разделя между тези потомци. Съпругът обаче не винаги наследява в първата група наследници - ако наследодателят няма потомък и има съпруг, влиза втората правна група наследници.
  • В тази наследствена група тези лица не могат да бъдат наследници, който е живял с поръчителя като съпруг. Дори няма значение дали имат деца с поръчителя.

Пример: Мъжът имаше жена и три деца

  • на първо място е необходимо да се уреди несобствената съсобственост на съпрузи (BSM), от това следва, че половината от активите, принадлежащи на BSM, или на съпругата, а другата ще представлява наследството.
  • целта на уреждането на BSM в производството по наследство е да се определи, кое от имуществото на BSM ще попадне във владение на оцелелия съпруг и какво ще принадлежи на наследството. Резултатът от този процес е след това определянето кое конкретно нещо или каква част от него принадлежи на наследството. Уреждането се извършва в съответствие с разпоредбите на Гражданския кодекс. BSM се урежда или чрез споразумение между оцелелия съпруг и наследниците, сключено писмено или устно в протокола, или уреждането се извършва от съд.
  • BSM се урежда между преживелия съпруг и наследниците. Независимо дали преживелият съпруг е и наследник, той не може да действа на страната на наследниците при уреждане по споразумение. Ако обаче съпругът е единственият наследник, уреждането не може да се извърши по споразумение, а само по решение. Специална ситуация може да възникне, ако в BSM има неуредено имущество, което е приключило с прекратяването на брака преди смъртта на поръчителя, бившият съпруг не е наследник и никой друг не наследява, така че наследството принадлежи на държавата. В такъв случай BSM ще се уреди между бившия съпруг и държавата.

Уреждането се извършва в съответствие с разпоредбите на Гражданския кодекс. За да го направят, те трябва:

  • съществуват активи в BSM
  • в случай на споразумение за сетълмент на BSM, трябва да има поне един наследник в допълнение към оцелелия съпруг
  • трябва да се докаже, че уреждането на BSM не е било предмет на съдебно производство,
  • не е изтекъл период от 3 години от евентуалното прекратяване на BSM.
  • впоследствие наследствената половина от имота се разделя на четвъртинки, така че всеки от наследниците придобива една четвърт от наследството
  • както съпругата, така и децата принадлежат към първата наследствена група, така че всеки има право на една и съща част от наследството,
  • ако починалият съпруг все още има деца извън брака, те имат право на същото наследство като децата от брака и биха получили същата част от наследството като женените деца и съпругата, а не само доведени деца
  • ако съпругът беше разведен, бившата съпруга нямаше да има право на наследство и трите деца щяха да наследят имущество, което ще бъде обект на наследствено производство, ако някое от децата не живее, внуци или внуци ще имат право на наследство

Примери:

A: Починалият мъж е бил собственик на жилищния апартамент заедно със съпругата си - къщата е принадлежала на тяхната съсобственост без дял (всеки от тях е притежавал половината). След смъртта на съпруга и уреждането на споделената съсобственост на съпрузите в рамките на наследственото производство, неговата половина от собствеността върху къщата става предмет на наследственото производство. Така че съпругата и синът ще наследят.

Апартаментът ще бъде разделен поравно между съпругата и сина в производството по наследство. Така че всеки наследява 1/4 дял от собствеността на къщата. По този начин съпругата ще притежава общо 3/4 дял от недвижимия имот, а синът - 1/4 дял от недвижимия имот.

Б: Съпругата имаше съпруг, две деца и се развеждаше. Ако производството по развод не е проведено и имуществото в съсобствеността на съпрузите без дял (BSM) не е уредено, тогава половината от имуществото, принадлежащо на BSM, ще принадлежи на съпруга, а другата ще формира наследство.

  • целта на уреждането на BSM в производството по наследство е да се определи какво от активите на BSM ще бъде собственост на оцелелия съпруг и какво ще бъде наследството. Резултатът тогава е определянето на това кое конкретно нещо или каква част от него принадлежи към наследството. Уреждането се извършва в съответствие с разпоредбите на Гражданския кодекс. BSM се урежда или чрез споразумение между оцелелия съпруг и наследниците, сключено писмено или устно в протокола, или уреждането се извършва от съд. Впоследствие наследствената половина от имуществото се разделя на трети, така че всеки от наследниците придобива една трета от наследството, всички имат право по закон на същата част от наследството.,
  • ако жената се разведе, бившият съпруг няма да има право на наследство и три деца ще наследят имущество, което ще бъде предмет на наследствено производство, ако някое от децата не живее, внуци или внуци ще имат право на наследство

2-ра група по наследство

Който се разглежда като възможен наследник

  • Гражданският кодекс предвижда, че те се присъединяват към втората група като наследници: съпругът, родителите на поръчителя и тези, които са живели с поръчителя поне една година преди смъртта му в едно домакинство и които следователно са се грижили за общото домакинство или са били зависими от поръчителя. Ако във втората група наследявания няма други законни наследници, цялото наследство ще принадлежи на съпруга на поръчителя.
  • Ако във втората наследствена група няма други законни наследници, цялото наследство ще принадлежи на съпруга на поръчителя. По закон наследниците от втората група наследяват на равни дялове, но съпругът винаги наследява поне половината от наследството. Законът урежда наследството по такъв начин, че в първата група за наследство съпругът не може да наследява сам, т.е. той наследява само във втората група за наследство, заедно с родителите на съпругата си, той ще получи половината наследство и половината от родителя или родителя, ако само един.
  • Следователно оцелелият съпруг може също да бъде независим наследник от втората група. По същия начин родителите на наследодателя могат да бъдат единствените наследници във втората група законни наследници, освен ако в тази група няма други наследници.
  • Подобно на родител, той наследява от наследодателя, може да се наследи и от осиновителя или осиновителите. Ако осиновителят е бил само един от партньорите, той наследява себе си, неговият партньор (съпруг) не наследява.
  • Ако родителите не наследят, децата им не заемат мястото им (деца - братята и сестрите на поръчителя могат да наследяват в третата група законни наследници).
  • Лица, които са живели в едно домакинство с поръчителя, те не могат да бъдат отделни наследници в тази група. Следователно, ако нито съпругът на поръчителя, нито някой от родителите на поръчителя наследи в тази група, той или тя се премества в третата група за наследство. Човек, който е живял с него в едно домакинство, се счита за човек, който е живял с него поне една година преди смъртта му. Важното е обаче, че към момента на смъртта на поръчителя тази ситуация трябва да продължи, т.е. ако лицето преди смъртта на поръчителя се изнесе от домакинството, то вече няма да бъде наследник. Това може да бъде приятел, брат или сестра, гадже, приятелка, познат.
  • За съквартирантите трябва да бъде следователно едновременно са изпълнени следните законови условия: съжителство с поръчителя в общото домакинство, наличие на минимална продължителност на съжителство в общото домакинство, т.е. поне една година преди смъртта на поръчителя, грижа за общото домакинство или зависимост на посочените лица от издръжката на поръчителя.
  • Съквартирантите обикновено са по-далечни роднини, но те могат да бъдат познати или приятели и тук могат да бъдат включени и лица, поверени на приемна грижа. Законът включва и съдружник или втори гарант, ако той или тя отговаря на законовите изисквания.
  • Лицата могат да бъдат определени като съученици, които може да не са свързани с поръчителя, но са живели с него в едно домакинство и отношенията им са били подобни на семейни отношения.
  • Съжителство в общо домакинство то трябва да съществува към момента на смъртта на поръчителя. Настоящото законодателство изисква поне една година трайност на домакинствата и една година трябва да е изминала по време на смъртта на поръчителя. Периодът от една година грижи за съвместното домакинство се изчислява ретроспективно от датата на смъртта на поръчителя и е необходимо споменатото съжителство да продължи към момента на смъртта на поръчителя. За да наследят съквартирантите, трябва да бъде изпълнено и условието, че общото домакинство трябва да е съществувало без прекъсване през този период.

Примери:

A: Починалият мъж е бил собственик на семейната къща заедно със съпругата си - къщата е принадлежала на тяхната дялова съсобственост (всеки от тях е притежавал половината). След смъртта на съпруга и уреждането на дяловата съсобственост на съпрузите в рамките на наследственото производство, предметът на наследственото производство става неговият половин дял в собствеността на къщата. Съпрузите не са имали деца, така че съпругата ще наследява, а родителите на съпруга, които биха могли да бъдат наследници от втората наследствена група, вече не живеят.

Семейната къща се наследява от съпругата в наследственото производство, така че тя става пълноправен собственик на имота. Ако родителите на съпруга живеят, те също ще имат право на наследствен дял като наследници от втората наследствена група, но съпругата ще има поне половината от наследството.

Б: Починалата съпруга и съпругът й притежаваха семейна къща като част от неакционерната съсобственост на съпрузите. Съпрузите бяха бездетни, родителите на съпругата са живи. Предмет на наследственото производство е половината от тристайния апартамент, който е паднал на починалата съпруга като част от уреждането на безделната съсобственост на съпрузите в рамките на наследственото производство.

Половината дял на съпругата в собствеността на апартамента се разделя в наследственото производство между съпруга и двамата й родители, които са законни наследници според втората наследствена група. Съпругът получава половината от наследствения дял, другата половина от дела се разпределя поравно между бащата и починалата майка. Собствеността върху апартамента ще бъде следната: съпругът ще получи 1/4 дял, така че ще има общ дял от 3/4 съсобственост. Бащата на съпругата ще има 12,5 процента, майката на съпруга - 12,5 процента. Ако живееше само един от родителите, той би получил 25 процента от наследствената половина на апартамента след починалата дъщеря.

3-та група по наследство

Който се разглежда като възможен наследник

  • Гражданският кодекс казва, че в третата група братята и сестрите на поръчителя и онези, които са живели с поръчителя поне една година преди смъртта му в едно домакинство и които следователно са се грижили за общото домакинство или са били зависими от наследника, наследен в равни дялове. Ако един от братята и сестрите на поръчителя не наследява, неговите деца, т.е. племенници и племенници на поръчителя, придобиват наследството му на равни дялове. Братя и сестри с поне един общ родител също ще се считат за братя и сестри настойници. Брат и сестра също са осиновени. За братя и сестри няма значение дали са братя и сестри, родени в или извън брака. Осиновените деца се считат за равни братя и сестри, дори и да не са братя и сестри по кръв.
  • Ако наследникът би бил брат или сестра живял с поръчителя в едно домакинство и би трябвало да има право на наследяване като съжител, няма да получи два наследствени дяла - един като наследник на брат и сестра и един като наследник на съвместен живот, но наследява само един дял.
  • Ако братът и сестрата на поръчителя вече не е между живите, в третата група законни наследници те могат да бъдат наследници на потомците на братята и сестрите на наследодателя, т.е. неговите племенници и племенници. Децата на брат или сестра на поръчителя наследяват само дела от наследството, който е паднал на техния родител (т.е. правен предшественик). По този начин, ако завещателят има двама племенници след мъртвия брат или сестра, те ще споделят само един наследствен дял - този, който ще принадлежи на техния починал родител, брат или сестра на наследодателя. Децата на братята и сестрите прекратяват наследството в третата група. Децата на моите племенници и племенници вече не наследяват.

Примери:

A: Починалият мъж е собственик на апартамент, в който е живял с приятелката си в едно домакинство десет години. Мъжът беше бездетен. Родителите на мъжа не живеят, живеят само брат му и синът на починалата сестра.

  • В този случай приятелката, братът и племенникът наследяват в третата наследствена група. Придружителят наследява като съквартирант, който е живял с починалия в едно домакинство поне една година преди смъртта му, но наследството все пак трябва да бъде поделено по равно с братята и сестрите на другия, ако съпругът няма братя и сестри, спътникът.
  • Следователно апартаментът принадлежи на приятелката на съпруга, неговия брат и племенник при разделяне на наследството. Следователно тя е разделена между три лица и всяко от тях придобива 1/3 дял от въпросния имот.
  • Ако например починал брат или сестра има две деца, неговата 1/3 част ще бъде разделена между тях.
  • Ако мъжът няма братя и сестри, къщата ще бъде наследена от спътника като човек, който е живял в едно домакинство с него една година преди смъртта си. По време на смъртта на поръчителя тази ситуация трябва да продължи, т.е. ако дори само ден преди смъртта на поръчителя, споменатото лице се е изнесло от домакинството, то вече няма да бъде наследник. Това може да бъде приятел, брат или сестра, гадже, приятелка, познат. В същото време трябва да се изпълни, че: а) тези лица са живели с поръчителя в едно домакинство поне една година преди смъртта му и са се грижили за общото домакинство,

Б: тези лица са живели с поръчителя в едно домакинство поне една година преди смъртта му и са били зависими от поръчителя.

  • Ако един мъж нямаше приятелка, само брат и сестра и племенник, двамата щяха да споделят по равно, и двамата щяха да получат 1/2 от имота.
  • Ако никой от братята и сестрите не е жив, правото на наследство преминава върху техните деца (племенници, племенници), които споделят своя дял по равно.
  • Как да наследим дял от съсобствеността: мъж е живял с приятелката си в общ апартамент, всеки от които притежава половината от имота. Те не бяха женени или имаха деца. Мъжът е починал, родителите му вече не са между живите, а само брат му. Следователно половината от имуществото ще бъде наследено от третата група наследници - спътникът на мъжа и брат му, всеки от които ще наследи половината от апартамента на мъжа. Жената ще притежава 3/4 от апартамента, братът на мъжа - 1/4 апартамент.

4-та група по наследство

Който се разглежда като възможен наследник

  • Тогава настъпва наследството в четвъртата група, ако наследниците от третата група наследници, т.е. братя и сестри, техните деца или съученици, не наследяват. Който се квалифицира като наследник в четвъртата наследствена група, се определя от Гражданския кодекс. Той казва, че в четвъртата група бабите и дядовците на наследодателя наследяват на равни части и ако никой от тях не наследява, децата им, тоест чичовците и лелите на наследодателя, наследяват на равни части. По този начин бабите и дядовците и техните деца могат да наследят поръчителя. Ако наследниците не могат да наследят на четвъртия ред, тогава никой от другите роднини и познати на починалия няма да наследява, имуществото на починалия или държавата.
  • Той може да бъде в тази наследствена група всяко лице като отделен наследник. Наследство не може да бъде придобито от дете на баба и дядо, ако има поне един баба и дядо от която и да е страна, която наследява.
  • Бабата и дядото на наследодателя са родителите на бащата и родителите на майката на наследодателя. Всяка двойка има право на половината наследство. Ако нито един от съответните баба и дядо не наследи, децата им придобиват половината от наследството по равно. В случай, че няколко баби и дядовци не наследят или децата им не наследят, така нареченото увеличение на дела се прилага в такъв случай на наследствено право. Половината от наследството, което не се наследява от няколко баби и дядовци или техните деца, принадлежи на другата двойка баби и дядовци или техните деца.

Пример:

Починалата жена е едноличен собственик на апартамента. Тя няма съпруг, приятел, братя и сестри или деца, родителите й са починали. Старият баща обаче живее от страната на бащата, а лелята от страна на майката.

  • Наследствените дялове са еднакви в този случай. Стари баща и леля наследяват 1/2 апартамент. Ако всички баби и дядовци и леля живееха, всеки от тях щеше да наследи 1/20. Ако нямаше жив баба и дядо, целият имот щеше да бъде наследен от леля.
  • Ако мъжът и жената не са имали други роднини, като чичо и леля, те ще наследят по закон в четвъртата наследствена група.Но законът за наследството вече не преминава към техните потомци (братовчед и братовчед на починалия). Така че, ако нито чичовците, нито лелите бяха живи, никой друг не можеше да наследява и цялото имущество щеше да бъде отнето на държавата. По този начин имуществото в семейството може да се поддържа само въз основа на завещание.