Както политическият елит на една нация е свръхчовек, чието ниво не може да бъде достигнато, така и майка на три деца не може да достигне нивото на словашките чиновници.
Първоначално исках да пиша за това как държавата чукна 90-те евро на майка ми за три деца. Или че мога да получа само една родителска помощ, въпреки че има три деца. Или върхът на про-семейната и социалната политика, който е, че не съм обхванат от надбавката за грижи, само защото отказвам да оставя децата си сами вкъщи и не искам да изграждам псевдо кариера. За илюстрация: най-малкото дете е на два месеца, а най-голямото дете е на две години и половина. От гледна точка на държавата обаче нямам нужда от помощ. Но какво да кажем за парите, особено че децата са здрави.
Източникът на моето вдъхновение беше телефонно обаждане с чиновника, който определено ме убеди, че държавата ни най-малко не проявява интерес към достойни и интелигентни хора, които имат и отглеждат достойни и интелигентни деца. Длъжностните лица също командироват в това усилие на държавата.
Всяка година пиша едни и същи документи, удостоверения, документи и предавам едно и също свидетелство за раждане на едно дете поне десет пъти. В същото време нашите офиси са най-динамично развиващите се институции, тъй като се реорганизират на почти месечни интервали. Крайно време е публичните власти да започнат да питат какво можем да направим за гражданите, а не обратното. За да започнем най-накрая да общуваме помежду си и когато в бюрото по труда липсва документ от социалноосигурителната компания, нека дамата от офиса се обади на дамата от социалното осигуряване и да го уреди помежду си.
Не сме единствената държава в света, в която живеят „неприспособени“ граждани, но сме единствената държава, която парадоксално адаптира своята система точно към такава. А останалите можем да се насладим на неговата сложност.
Акцентът на абсурдността на цялото телефонно обаждане беше, че съпругът ми се съгласи още същата сутрин с длъжностно лице да изпрати документ от социалното осигуряване по пощата. Въпросът е защо ми се обадиха? Ако същата дама, която срещна сутринта, се обади, няма да навреди да се направи тест за краткосрочна памет. И ако се обади неин колега, наречен „Аз бях делегиран“, това ще помогне следващия път, ако колегите споделят не само официални интриги, но и информация за клиенти.
Съжалявам, че не мога да държа емоциите си под контрол, но това не е достатъчно. Трябваше само да попита дамата дали мога да говоря или не. Можехме да се обадим по-късно, докато децата ми спяха, и не трябваше да си разваляме деня.
Не съм взискателен, ако очаквам хората да бъдат учтиви и уважителни. Отдавна не съм ученичка и отказвам да се държат така, да повишавам тон или да ми диктувам какво трябва да запиша. Не ми трябват никакви съображения или „съпричастност“, само защото имам три деца. Аз съм свестен гражданин и майка. Вярвам, че нашите взаимоотношения са и нашата визитна картичка и затова трябва да се опитаме да останем преди всичко хора, въпреки държавната политика.