лимфостаза (лимфедем, лимфен оток) е видимо и осезаемо натрупване на течност в тъканите.

нивата селен

Има първична и вторична лимфоза. Първичната лимфоза се причинява от вродена аномалия на лимфната система, главно липса на лимфни капиляри или липса на лимфни съдове.

Причината за вторичната лимфостаза са чести възпалителни заболявания или тумори, които засягат лимфните съдове. Най-честата причина за лимфоза е операцията и/или лъчетерапията, което води до нараняване на лимфната система.

Подобряването на функцията на лимфния транспортен канал води до нарушаване на лимфния дренаж и особено до натрупването на течности (отоци) и протеини - продукти на клетъчния метаболизъм в повърхностните тъкани. Натрупването на протеинови вещества стимулира нарастващото уплътняване на тъканта, което води до по-нататъшно влошаване на лимфния отток. Ако лимфозата не се лекува, тогава на заден план бързото развитие на инфекциозни усложнения, хронични възпалителни процеси, образуване на белези и пролиферация на съединителната тъкан.

КЪДЕ МОЖЕ ДА СЕ РАЗВИВА ЛИМФОТАЗ?

Вторичната лимфоза на горните и долните крайници е най-често срещана, например след отстраняване на тумор на гърдата, простатата или яйчниците поради отстраняване или облъчване на лимфни възли. Лимпостазата на торса и гениталиите също е често срещана. Лимфом на главата/шията може да възникне в случай на тумор на главата.

Лимфозата не само значително влошава качеството, но често се придружава от болка. Ако лимфозата не се лекува, обемът на засегнатите крайници се увеличава, тъканите са осезаеми на допир. Когато процесът започне и няма адекватно лечение, могат да се свържат инфекциозни усложнения и съществува риск от злокачествена злокачествена трансформация (лимфангиосарком).

Основната цел на лечението е да спре прогресията на заболяването, да намали възможността от усложнения, да подобри метаболитните процеси.

Тъй като увреденият лимфен канал не се подравнява адекватно с изпълнението на транспортната функция, е необходимо да се поддържа лимфният поток отвън. Следователно, редовният ръчен лимфен дренаж, който се провежда и дозира от лекаря в зависимост от степента на лимфостаза, е важна предпоставка за създаване на условия за по-добър лимфен дренаж и омекотяване на уплътняващата зона.

Непосредствено след процедурата е необходимо да се създаде компресия в областта на лимфния оток, за да се предотврати ново натрупване на лимфа. В зависимост от състоянието на пациента за тази цел се използват различни превръзки или компресионно бельо. Тези терапевтични ефекти се наричат ​​общо "комбинирана рехабилитационна физиотерапия".

ГРИЖА ЗА КОЖАТА И РАБОТА С ДВИГАТЕЛ

Наред с терапевтичните мерки е важно желанието на пациента да си помогне също да играе роля. На първо място е необходимо да се грижите за кожата и да обръщате редовно внимание на терапевтичната гимнастика, тъй като дозираната двигателна активност допринася за поддържането на мускулния тонус и за сметка на това подпомага лимфната циркулация.

Към днешна дата той е демонстриран положително само като допълнителна терапия за лимфоза чрез назначаването на селен. Лекарствените препарати от неорганичен селен (например Selenase®) не само водят до намаляване на отока, но преди всичко предотвратяват образуването на еризипела - бактериално възпаление на кожата в увредената област.

Селенът е важен микроелемент, поддържащ функцията на селенсъдържащи ензими (глутатион пероксидаза), както и на селенопротеин, съдържащ се в плазмата. И в двата протеина селенът се свързва с протеина под формата на аминокиселината селеноцистеин. Ензимът, съдържащ селен, също е 5-дейодаза, която катализира трансформацията на тетрайодотиронин (Т4) в активния тиреоиден хормон трийодтиронин (Т3).

Глутайон пероксидазата е неразделна част от окислителната защитна система на клетката. Ако има достатъчно количество субстрат, т.е. редуциран глутатион, глутатион пероксидазата превръща различни хидропероксиди в съответните алкохоли. В клетъчни или субклетъчни моделни системи е доказано, че целостта на клетъчните или субклетъчните мембрани зависи главно от целостта на глутатион пероксидазната система. Показан е синергичен ефект с витамин Е. Селенът, като неразделна част от глутатион пероксидазата, може да намали степента на липидна пероксидация и увреждане на мембраната.

Глутатион пероксидазата, съдържаща селен, има ефект върху метаболизма на левкотриен, тромбоксан и простациклин. Дефицитът на селен потиска реакциите на имунната защита, особено неспецифични, клетъчен и хуморален имунитет. Недостигът на селен влияе върху активността на някои чернодробни ензими, увеличава увреждането на черния дроб, причинено от химически или окислителни ефекти и токсичността на тежки метали като живак и кадмий.

Минимумът, необходим за доза селен за хора, зависи от химическата форма на елемента, постъпващ в тялото, и от състава на диетата. Националният съвет за изследване на САЩ препоръчва дневна доза от 70 mcg селен за мъже и 55 mcg селен за жени. Германският комитет по храненето препоръчва до 100 μg селен на ден.

Дефицитът на селен може да възникне при индивид (бременност и кърмене) с продължително парентерално хранене или специална диета (фенилкетонурия), при пациенти на диализа или при стомашно-чревни заболявания (хронични възпалителни заболявания на червата, стомашно-чревни тумори, цироза, хепатит), бъбречна недостатъчност в случай на остър възпалителен отговор, използването на карбамазепин, фенитоин, валпроева киселина и при лица, изложени на тежки метали или окислители.

Случаите на дефицит на селен са свързани с развитието на ендемична кардиомиопатия (болест на Кешан) и ендемична остеоартропатия с тежка деформация на ставите, както и миопатия на скелетните мускули. Епидемиологичните проучвания сочат корелация между нивата на селен в кръвта и честотата на сърдечно-съдови заболявания (кардиомиопатия, артериосклероза, инфаркт на миокарда), както и онкологични заболявания (особено на храносмилателния тракт, гърдите и черния дроб). Доказано е, че селенът (200 μg/ден) намалява смъртността от рак на кожата, както и рак на белия дроб, рак на простатата и колоректален рак.

Приемът на недостатъчни (под оптималните) количества селен намалява активността на глутатион пероксидазата, но няма ясни клинични признаци.

Недостигът на селен може да бъде открит при ниски нива на селен в кръвта или плазмата, както и намалена активност на глутатион пероксидаза в цяла кръв, плазма или тромбоцити.

Необходима доза Selenaz при лечение на лимфоза Определя какво ниво на селен в кръвта може да бъде постигнато в резултат на лечението (нивата на селен в кръвта могат да се наблюдават в лаборатория, референтни стойности: 0,1 - 0,2 μg/g).

От началото на производството на Selenaz®, повечето пациенти са диагностицирани с много ниски нива на селен в кръвта, след което първо се препоръчва по-висока доза. В случай на остра лимфостаза се препоръчва да се приемат 1000 микрограма на ден (на всеки 2 бутилки от 10 ml) в продължение на три последователни дни, след това от ден 4 преди началото на клиничното подобрение 500 mcg/ден (1 бутилка от 10 ml) . При хронична лимфостаза се препоръчва лечение в продължение на 6 седмици в доза от 300 микрограма дневно. С подобряването на състоянието дозата се намалява. В този случай при телесно тегло 75 kg обикновено са достатъчни 100 μg селен, за да се приемат сутрин на гладно.

Препоръчително е да се определят нивата на селен в кръвта или серума, за да се контролира лечението.

Симптоми на остро предозиране Съпътстваща миризма на издишан въздух, умора, гадене, диария и коремна болка. Хроничното предозиране води до промени в растежа на ноктите и косата, както и периферна полиневропатия.

Лечение на предозиране: стомашна промивка, причиняваща диуреза или високи дози витамин С. В случай на тежко предозиране (1000 до 100 пъти) се препоръчва елиминиране на селеназа чрез диализа.

Проучвания, включващи пациенти с тумори на главата, показват, че достатъчното количество селен има профилактичен ефект върху размера, клиничния ход и динамиката на лимфостазата. Следователно е необходимо да се нормализира нивото на селен преди операция или лъчева терапия.

Селеназата не трябва да се смесва с редуциращи агенти като витамин С, тъй като в този случай не е изключено утаяване на елементарен селен. Елементният селен е неразтворим във вода и не е бионаличен. Тези данни се отнасят и за лекарства, които са били използвани малко преди въвеждането на селеназа. Селеназа не може да се смесва със сок. Селеназата и витамин С трябва да се приемат на интервали от поне 1 час.

СЪВЕТИ ЗА ПАЦИЕНТИ С ЛИМФОСТАЗА
(с вече съществуващ лимфен оток или риск от развитие)