мама от Мартин

За първи път син е ваксиниран с туберкулозна ваксина като 15-дневно дете. Веднага след като е бил ваксиниран през нощта, синът му започнал да мрънка преди лягане, да хърка с ножници, ножницата му пълна с вулкани. Първо получи настинка, от която се отърва около месец по-късно. Мястото на инокулация беше меко омекотено, но вече бяхме инструктирани и знаехме как да се лекуваме и да избегнем калцификация. Лекувахме го хомеопатично.

Поради здравословните проблеми на по-големия син, по-малкият син е ваксиниран за първи път с хексавацина на 47-та седмица. Кутията от Infanrix Hex беше дадена у дома от лекаря, за да играе. Казва се, че всяко дете има ваксини в хладилника (което не е съгласно с това, което научих за хигиената - по това време на лекарите беше забранено да събират и съхраняват ваксини за пациента предварително).

Но от нищото, всичко това не може да бъде. Един лекар наскоро ми каза, че това трябва да е реакция на hex, но той е единственият, който мисли така, и ние не знаехме къде да се предпазим от това и да направим експериментално вземане на проби - какво ще стане, ако се разпространи като инфекция на кръвта. не знаехме какво е и не можахме да намерим никого, който да избере отделението под местна упойка. Следователно синът трябваше да се подложи на обща анестезия.

средното
преди операция след операция

Детето беше напълно здраво преди ваксинацията. Направихме пълен кръвен тест, за да сме сигурни, че бебето е добре. Лекарят твърди, че детето е добре според резултатите и след това го ваксинира. След подутия възел тя отново взе кръвта му и прецени, че има анемия. Тя ни препоръча за хематология и соно изследване. Тя обаче остави сина си без лечение, защото според нормата все пак бяхме добре дори на границата. В допълнение към възлите, направих проверка на мястото на инжектиране на сина. Изглеждаше като лек абсцес или хематом и определено трябва да изчакаме с реваксинацията всеки лекар да знае това, без да предупреждава родителите си. В рамките на 3 седмици след ваксинацията синът започна леко да кашля.

Въпреки факта, че избягвахме посещения преди и след ваксинацията, синът се разболя в рамките на месец. Той получи висока температура през нощта. Лекарят каза, че това е ларингит, така че не се страхувахме и ни изпрати у дома. Температурите не отшумяха, два пъти бяхме на повикване и винаги ни изпращаха вкъщи - дишайки чисто, лекарства от температурата или от алергии, със сигурност опаковахме ректоделта, ако започне да се задавя (не го използвахме - за щастие не беше нужно). Ларингитът се прояви, но ние се справихме без лекарства. Дадохме само нещо от кашлица и натурални мехлеми, чай и други подобни.

Независимо от това, температурата беше продължила 5 дни и все още се повишаваше, а не спадаше. Не можахме да го поддържаме под 38,5 или 4-те часа, които лекарствата трябва да приемат от температурата. И ние също го пихме сериозно със сила (спринцовка, лъжица), за да не се дехидратира детето. Детето изведнъж пребледня, сякаш безжизнено, тъжно, бяхме много уплашени от състоянието му. Вече обаче отидохме директно в болницата, въпреки че бяхме посъветвани по спешност по телефона с линейка. Все пак пристигнахме в 12 часа. Там постепенно научихме от тампоните, че синът е имал инфекция с бактерията Haemophilus influenzae. Те пробиха двете уши и започнаха антибиотично лечение (10 дни). Той напусна болницата като пациент със сидеропенична анемия, хипогамаглобулинемия, систоличен шум, в допълнение към вече споменатите ларингит, отит и ринит след пробиване на двете уши. Слузта беше гъста и безкрайна. Изсмукаха ги в болницата със специално устройство, защото дори нашето устройство за изсмукване на слуз не можеше да направи това.

След месец се справихме с болестта и сега сме добре. Лекувахме анемия със сироп от боровинки (Nahrin) и се подложихме на имунологични изследвания. След 2 месеца и половина възлите в слабините омекват в слабините, но се преместват към шията. С всяка малка инфекция те са огромни и практически все още осезаеми. Някой би казал: „Вашето бебе вероятно ще бъде от възли тип“. Имунологичният преглед се оказа по-висок от нашите очаквания, което е добре.

Възможно ли е здраво дете да се разболее изведнъж по този начин? Не вярвам в това. Имунитетът е невероятно отслабен от ваксинацията и единственото нещо, от което се радвам, е, че не съм ваксинирал Prevenar с Hex едновременно, защото считам, че този Prevenar 13 не е съвсем безопасен, ще мълча за Synflorix . И тогава виновникът би бил по-труден за намиране.

От любопитство писах и на лекаря за проблема от сайт, популяризиращ ваксинацията. Така че, ако не знаете, нормално е детето да преодолее настинка 10 пъти преди 1-ви рожден ден, гноен отит на средното ухо 6 пъти и някои бронхити и/или пневмония. Освен това се казва, че анемията е често срещана при децата и също така намалява имунитета, т.е. хипогамаглобулинемия, която може да продължи до 10-годишна възраст на детето. Въпросът ми е: Някой замислял ли се е защо децата (ваксинираните, т.е. защитените деца) имат гореспоменатите здравословни проблеми? В края на краищата те логично трябва да бъдат по-устойчиви след ваксинацията. И се казва, че щамът на Haemophilus Influenzae, който са култивирали от тампоните, може да не е серотип В, ​​срещу който е ваксиниран. Те писаха, че определено не е от този тип. Но аз казвам, докажете ми го и аз ще ви повярвам. Логично, ако серотиповете не бъдат открити, нямам причина да вярвам на думите им. Детето ми никога не е боледувало толкова сериозно, както след ваксинацията за толкова кратко време. И просто случайно сте влезли в контакт с H. influenzae? Наистина необикновено съвпадение.

За щастие поне ваксинацията срещу туберкулоза е премахната, тъй като е силно реактогенна и може да бъде реактивирана след прилагане на хексавацина, което е половин година след ваксинацията срещу туберкулоза.

Но тъй като завършва туберкулоза и един шестнадесетичен, синът му постоянно е хрупкав, сочен (дори пъстър), кашля предимно преди да заспи, тъй като слузът го дразни. Вярвам, че престоят край морето може да бъде подходящо решение, така че просто се надявам, че тази година ще го почерпим малко и ще се оправи.

Резултатите от хистологията описват образуването като доброкачествен тумор. Виждам увеличаване на повишеното токсично натоварване на детето, което то преодоля след ваксинация, във връзка с отслабването на имунната му система, тъй като всичко беше свързано с последвалите заболявания. Ако продължим да ваксинираме, токсичното натоварване може да се увеличи няколко пъти и нещо може да отиде още по-далеч.

Наскоро прочетох бележките си, отбелязвайки, че след Хекс синът ми сякаш малко се забави във факта, че е застанал на краката ни преди и след това сякаш го връщаше на сцената. За щастие той не забрави четириногите и за разлика от ваксинирания брат, сам се качи по стълбите, държейки ръката му (или парапетите и ръцете) на 18-месечна възраст. По-възрастните не направиха толкова много по-късно.

Вече не бях ваксиниран, защото спрях да вярвам в положителните ползи от ваксинацията, тъй като рискът от усложнения сега очевидно надвишава неговите ползи.

Публикуването на тази статия (лингвистичен и (печатен) графичен дизайн) отне на администратора на www.slobodaVockovani.sk приблизително 1 час нетно време.

Ако тази информация е интересна или полезна за вас, можете да подкрепите нашите дейности.