Част 2 - Улавянето на Хавана

Имах първия си опит с кубинския матрак успешно. Въпреки че нощната ми почивка протичаше по ускорена процедура, въпреки това се възбудих като след тройно еспресо. Ентусиазмът от началото на пътуването очевидно прави своето. Когато ставам от леглото, се опитвам да не събуждам персонала на хостела. Състои се от двойка доволни хъркащи шпаньоли, вероятно юноши от интензивните културни преживявания вчера. Всъщност, повече от звуковите им картини, в момента ме притеснява барабаненето на дъждовни капки, падащи върху близкия ламаринен покрив. Загрижен за днешното време, аз се давя под душа и с нетърпение очаквам събуждането на моите трима съпутници.

Времето за закуска дойде. За съжаление нашият временен дом все още не е въвел концепцията за обилно сервирани бюфети. Вместо това можем поне да се насладим на домашно приготвени яйца от кубински кокошки носачки, които неуморно отговарят на предписания стандарт. Но има един улов. Това евтино настаняване не наема готвач, който да ни ги подготви. Така че нямаме друг избор, освен да вземем тигана и да измислим малко тиган сами. Преди да го опитаме, отваряме внесената бутилка и обвиваме стомаха си с тънък слой словашка сливова ракия.

Излизаме да ядем. Сутрешният дъжд спря с течение на времето, но сиво, облачно небе все още виси над главата. Благодарение на отличното местоположение на нашия хостел, след няколко минути небрежно ходене стигаме до най-известната сграда в Хавана. Капитолиото е успешна имитация на друга емблематична сграда в западния свят. Той разкрасява хоризонта на столицата на Съединените щати, като същевременно защитава депутатите от Демократическата партия и републиканците от недоволните си избиратели. Във Вашингтон Днес стоящият Капитолий само тихо завижда на по-младия си и по-висок кубински близнак, количеството на старите американски стари мотори, движещи се ежедневно пред добре поддържаната му фасада. За да усетим по-добре преживяването на строителния шедьовър, се отправяме към близкото кафене Arcangel. Заобиколени от стилен интериор и доста многобройни котки, ние поръчваме нещо от напитката в менюто. Очите на Джони и Роман искрят, докато гледат седемгодишния клуб в Хавана, Вероника иска да опита класически мохито и аз, вдъхновена от Хемингуей, избирам дайкири.

безплатна маса
Височината на дявола зависи от козината на котката

След зареждане с гориво стъпките ни водят до Parque Central, осеян със стоящи таксита. Техните шумни шофьори неуморно се опитват да привлекат очаровани туристи в колоритните си транспортни средства. Един ярко розов кабриолет ни съблазни с атрактивните си извивки. Започва едночасовата обиколка на мегаполиса. Пътуването е направено по-приятно от чисто небе, топъл вятър в косата и бутилка евтин бял ром, който предварително сме купили разумно. Единствената ни спирка е Plaza de la Revolución. Определено най-големият, може би най-известният, но със сигурност не най-красивият площад на Хавана. Не чуваме някой блажен поглед към красотата на точно асфалтираната му повърхност. Не може обаче да му бъде отказан определен неидентифициран чар. Именно тук Фидел изнесе няколко часа пламенна реч пред кубинския народ. Преди всичко обаче има сграда, украсена с легендарния образ на революционния полубог Ърнест "Че" Гевара. Пием за неговото здраве и трикратно за други преживявания.

Символи на острова

Една от най-известните улици в света е Malecón в Хавана. Твърди се, че митичната крайбрежна алея с дължина няколко километра се превръща в място на развързани народни празници при залез слънце. Минаваме през него обаче около обяд и още няма следа от забавление. Така че поне се радваме да разгледаме броя на поддържаните автомобили в музейната ера, докато турбулентното морско равнище е буквално по всяко време. По пътя минаваме и покрай известния хотел Nacional de Cuba, чиито услуги някога са били широко използвани не само от Франк Синатра, но особено от неговите приятели на тълпата. След около час пристигаме там, където първоначално започнахме нашата обиколка на града. Плащаме на шофьора и търсим подходящ подслон.

Навсякъде има много таксита

Само на няколко крачки от нас е един от чифта бизнеси, в които Ърнест Хемингуей се чувстваше като у дома си. Флоридита обаче, където отиде да пие любимото си дайкири, е абсурдно надценена и безнадеждно претъпкана. Затова избираме близкия Bar Monserrate. Имаме късмет, сервитьорът ни поставя на последната безплатна маса, стояща близо до сцената. Съставът на местните музиканти изпълнява своето музикално изкуство върху него и бавно кара всички посетители на местното настроение в правилното настроение. Ние обаче не дойдохме да танцуваме тук. Пием завладяващи ритъмни ритми с порция местни смесени напитки, обогатени с капка кубински ром.

Туристическият капан Забавлението започва

След като седнах в колата и бара, беше време за кратка разходка. В момента обаче най-известните исторически улици са доста претъпкани. Почти непроходимата смес от чуждестранни посетители и местното население прави тези тесни пътеки пълен рай за всички хавлиени платове. Затова целенасочено избягваме основните туристически маршрути. Благодарение на това можем да се възхищаваме на различната архитектура, пълна с различни контрасти и любопитства.

Скелета в кубински стил

Обратно в хостела най-накрая се срещаме с Карлос. Младият човек, който притежава това пространство, изглежда много хубаво. Той охотно отговаря на всеки безсмислен въпрос и с усмивка, която понякога преминава в смях, обяснява всичко, което ни интересува. Всъщност научихме за Карлос и настаняването му съвсем случайно. Няколко наши приятели спяха тук само няколко месеца преди нас. Също така ни посъветваха да му донесем два конкретни подаръка от Словакия. Това обаче не са подаръци, типични за нашата безкрайно гостоприемна страна. Без бучки бриндзе, фино издълбана фуджара или нещо подобно. Кубинската дажбена система има определени недостатъци и най-добрият подарък, който човек може да даде на човек, е практическият. Вероятно затова Карлос искрено се радва да опакова гъби за миене на съдове и бебешки кърпички за новороденото си бебе.

Късно следобед пристигаме в малко пътническо пристанище. Оттук има редовна морска линия, превозваща обикновените хора през залива на Хавана. Еднопосочен круиз на малка лодка струва само един CUC, така че не се колебайте. Стигаме до източния бряг за по-малко от десет минути. Придружени от полудиви кози, след това преодоляваме котата между морското равнище и близкия хълм. Върхът му е направен специален от двадесетметрова статуя на Исус Христос, за съществуването на която нямах представа. Въпреки това стигнахме до краката на Спасителя точно навреме. В пълна степен се наслаждаваме на гледката на оранжевото слънце, бавно изчезващо зад сградите на старата Хавана.

Символ на Рио в Хавана Слънцето изчезва зад града

Недалеч оттук се намират две древни крепости. За днес обаче не ни липсва друго познавателно преживяване на щастието. Освен това слънцето е залязло над хоризонта и моментът ще бъде тъмен. Така че спираме едно от такситата. След като се присъединихме към него, с изненада откриваме, че той крие доста мощна звукова система. Добре настроеният млад таксиметров шофьор се възползва максимално, а в колата се чуват съвременни латиноамерикански хитове. Добре познатият глас на Шакира или Енрике Иглесиас също уместно секундира фалшификатите на нашия шофьор. Кубинците просто не отричат ​​своите гени и темперамент.

За днес последната ни цел е да опознаем атмосферата на вечерна Хавана. Освен нас, приятната температура подкара и много други туристи към града. Повечето от тях седят в местните барове или ресторанти и харчат трудно спечелените си пари в тях. Ние не искаме да се открояваме, така че ние също търсим с нетърпение място, където можем да помогнем за раздвижването на кубинската икономика. Завършваме с единствената безплатна маса, стояща пред La Taberna de la Muralla. Това популярно заведение, заемащо ъглова къща в Plaza Vieja, е най-известно с наливната си бира. Има страхотно настроение, но храната не струва много. Дори след завръщането си в хостела, такъв римлянин е разстроен от това, което са му приготвили там за отвращението си. За щастие вечерята ми беше просто протеинов бар с мохито. Унищожен, но в същото време максимално доволен, лягам в леглото. Въпреки това няма да му отделям твърде дълго. Вече преживях нощната Хавана. Сега искам да разбера как изглежда малко след зазоряване.